Категория: Poetry

Светът е криво огледало.
Заблуда от невидим враг.
Във него черното е бяло,
а бялото – покрито с мрак.

Възторг за земните къртици,
заровени в безбожна кал.
Печал за будните зеници,
в които лъч е просиял.

Върлува медиен капанът.
Лови неверие и страст.
А колкото души се хванат
потъват в адовата паст.

Една касапница трагична
привлича с шум непоносим.
И в лудост, сякаш безгранична,
плющи с крилата херувим.

Да бъде в дух, душа и тяло.
Да бъде воля, страст и чар.
А в битието потъмняло
смъртта му да е зъл овчар…

Не искам черната й гега.
Отказвам властния й зов.
Отдавна влязох във Ковчега
на Вечния Завет Христов.

И там покриват ме изцяло
на Гълъб белите крила!
Далеч от криво огледало,
ела, при Господ Бог ела!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Аз нося Кръста Му. И знам
какво на пътя ми остава.
За стълпове на Божий Храм
позорът равен е на Слава.

Бодлите – перли са отвъд.
Пирон – изпитаната Вяра.
А с бича върху крехка плът
рубин се ражда пред Олтара.

Аз нося Кръста Му. Руган
и хулен явно от мнозина.
Но всеки бесен ураган
е плод в Небесната градина.

Говоря Правдата. Без срам.
С душа, на врагове простила.
Безсилие се ражда там,
където го надвива Сила.

Аз нося Кръста Му. Докрай.
Стоя, в Завета Му изкупен.
И в битка между ад и Рай
оставам камък непречупен.

Претръпнал към лукава мъст
надвивам съпротива всяка.
Аз нося Неговия Кръст,
а той победа е над мрака…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Какво във Вечността ще отнесеш?
Какво ще задържиш за необята?
Обречен на насилство и грабеж,
безумният парите си пресмята.

Не мисли той, че скоро ще умре,
а делото му ще стопи забрава.
И няма как в плътта да разбере
след земния живот какво остава…

Когато има грешки в правопис
едната гума лесно ги изтрива,
и там, върху написания лист,
читателят проблеми не открива.

Но стане ли душата ров от грях –
оттатък при Създателя го носи.
Не би изтрила тъмния си крах
и няма как поправка да изпроси.

Какво във Вечността ще отнесеш?
Пръстта задържа всичко в пръст родено.
Превърнеш ли мечтите си на леш
със сметките отиваш на червено…

А грешник няма как да издължи
пред Господа съдба опропастена.
Сред купища от грях и от лъжи
остава със душа неопростена.

Потъва тя, подобна на пирон.
Парче желязо, дърпано от ада…
И този свят с погрешния поклон
оттатък се превръща в изненада.

Какво във Вечността ще отнесеш?
Едно сърце пред Бог човекът има.
Побързай! Напълни го със копнеж
и обич, на Спасителя дължима.

Без страх тогава Път ще извървиш
и Смисъл ще изпълни зов от думи:
О, Господи! Със мен бъди и виж,
че Ти Си Скъпоценният върху ми.

Щом Тебе имам – Теб ще принеса!
И Тебе ще даря на Теб Самия!
Че в Твоите прекрасни небеса
поисках като Дар да Те открия!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Моят стих е така неотложен
в този свят, от неверие пуст.
Любовта, без която не можем,
носи Святото Име Исус.

Кой във днешния свят Я познава
да притихне пред Нея смирен
и потъне в дълбока жарава,
като Дар, от Отца подарен?

Кой в Небето следи ще остави,
до Следата от Божий Агнец –
да размекне душите корави
със цената на трънен венец?

В битието с финала тревожен
нека стресна душите навред.
Моят стих е така неотложен,
като огън, спасяващ от лед.

Като гръм с незаглъхващо ехо
или блян който стига до трус…
Изяви го, Небесна Утехо,
и дари на сърцата Исус!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Със скръб съдбата ме товари.
Наистина чрезмерна скръб.
Животът на безбожни твари
да бъде острият ми ръб.

Сърцето ми да угнетява
и вярата ми да вгорчи.
Поле, задръстено от плява,
да пълни моите очи.

Това е днешната картина
на тези лоши времена,
но аз не мога да изрина
посятото от сатана…

Не е в човешката ми сила
на грешното да сложа кръст,
че има жетва, изкласила,
от злобната себична пръст.

Духът ми нека се смирява
сред всичкия възможен смут,
когато скрит от земна слава
оставам някак недочут.

Че винаги последна дума
изрича Вечен Съдия,
а аз до свършека по друма
ще трябва в мир да устоя.

С утеха само от малцина
на този свят се наживях.
От острия му ръб цицина
напомня, че страдалец бях.

И чак във Вечното, оттатък,
ще имам за духа мехлем,
а тук е скръбният десятък
на всяка болка по Едем.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Ръката на Господ не се е скъсила.
Не блъска нахално, не дърпа насила.
Със Милост към грешния свят се протяга
и с Обич докосва пречиста и блага.

Ръката на Господ нагоре въздига.
Тя винаги дава, където не стига.
И даже от гвоздея кръстно да страда
не бърза да хвърля палача си в ада.

Ръката на Господ душите възвръща
и вълк от пустинята в агне обръща.
Заветната Правда със Сила подпира
и винаги стръмни пътеки избира.

Ръката на Господ море раздвоява,
понеже е пълна със Божия Слава.
На слабия Мощ е, на Верния стража.
И с колко ли думи това да докажа?

Ръката на Господ твори, благодатна.
От всички богатства тя най ми е златна.
И нека във нейната шепа изтлея,
защото духа си положих за нея.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Погледай, братко, разумът къде е
и с вяра във сърцето го вложи.
Земята без дърво ще оцелее,
понеже тя дърветата държи.

Дървото без земя не оцелява,
защото ще остане с корен сух,
но винаги напълно се предава
в ръката на невидимия Дух.

Усещай, братко, мъдростта незрима,
която слага своя Свят печат.
Водата и без риба ще я има,
защото тя на рибите е свят.

Но рибата излезе ли на суша,
умира там без своята среда,
и мъдро е Създателя да слуша,
та дълго да пребъде сред вода.

Смири се братко в Истината жива
и вътре в нея остани правдив.
Без Бог човекът към смъртта отива
и само с Него би останал жив.

Водата дом за риби е довека.
Земята – за треви и дървеса.
Но в Своя Образ сътворил Човека,
Творецът подари му небеса.

И тази днес е вярата дължима
на Господ за премъдрия урок,
че Бог и без човека ще Го има,
но накъде човечество без Бог?

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)