Категория: Poetry

Пълзя по древна Канара
и нося крехката си къща.
Духът ми, пламнал от искра,
при Дух Небесен се завръща.

От пътя стръмно извисен
душата ми се е смирила,
а битката на Вечно с тлен
изцежда всичката ми сила.

Скръбта избива на сълзи.
Умората – с въздишки клети.
Тварта се ражда да пълзи.
Духът – в утеха да й свети.

И няма в мислите ми срам,
че моят ход е твърде бавен.
Животът, покорен от плам,
не бива в бъдното забравен.

Не спирам. Имам си копнеж.
И той е жив, за да не спира.
Че в онзи миг, когато спреш,
у тебе Вечното умира…

Успях това да разбера
от мъдрост, на духа присъща.
Пълзя по древна Канара,
че в нея Смисълът се връща.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не зная колко още ще тиктака
часовника, у мен дълбоко скрит.
Надеждата родена е да чака
и следва своя смисъл упорит.

Защото на кръга на циферблата
стрелките са заключени стрели,
и всяка иска горе, в необята,
със Вечност своя зов да сподели.

Сърцето ми с копнението бяло
секундите в минутите следи,
и люшка се, подобно на махало,
затворено у моите гърди.

А иска ми се този механизъм
да свърши начертания си ход,
че времето, кажи-речи, изниза
кръга на отлетелия живот.

Часовникът в очакване тиктака.
Махалото – след миг ще полети.
И горе, над присъдите от мрака,
със своята звезда ще заблести.

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)

Днес е време на пълните чаши.
На преялите в земни места.
На сергии и мазни търгаши.
На доволния рев на тварта.

В непрестанен банкет за влечуги
сервитьорът е бесният ад.
Там печели обяд по заслуги
всеки гнусен и зъл психопат.

Като буря суетната мода
сред човешките страсти свисти
и с измами покрил небосвода
евтин господ душите лъсти.

Съвестта като слама прегаря
и на пепел обръща се зла,
а светът Сенаар преповтаря
с пръстни тухли и черна смола.

Властна кула в сърцата мърсува
и съгражда велик Вавилон.
Сляпа гордост над него царува
да изисква от всички поклон.

Поругаван от нейните преси
диамантът блести невредим.
А зад плътните тъмни завеси
луд вилнее проклет херувим.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато те поглъщат дълбини
и мракът към душата ти наднича,
за котвата Христова се хвани,
че тя от дъно клетите извлича.

Надежда в нея Свята се таи,
мечта, която в Правда уповава,
че Бог за тебе светъл дом строи
и даром на сърцето ти го дава.

Светът не ще се дълго продължи
и мъката до време ще приключи.
Понякога най-тъжното тежи,
защото скоро радост ще се случи.

А котвата ще стигне там, отвъд,
най-истинска и непоколебима,
и днес, когато мрази те светът,
напомняй си, че само Бог те има.

Че само Той за тебе е платил
цена, каквато никой друг не плаща.
И който от Завет се е родил,
за котвата Му здраво се прихваща.

Да каже в бъднините: Оцелях!
На дъно бях и с връх Исус дари ме!
Защото Верен всякога Му бях
и славих благодатното Му Име!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не затъвай във пръстната яма
сред безбожната тиня и смрад.
От сгъстена и страшна измама
е пленен нечестивият свят.

А от всичките земни посоки
дебнат червеи плътската страст
и тунели си правят дълбоки
чак до волята в грешното „аз“.

Няма смисъл на тази планета
да живее живота ти друг,
и да имаш душа на парчета
раздробена до евтин боклук.

От посоките само едничка
може твоя живот да спаси,
за да следваш копнежа на птичка,
а стрелец да не те покоси.

И напуснал зловонната тиня
да усетиш, че вече си жив –
там където мечтата е синя,
а духът ти безкрайно щастлив.

Има Смисъл! Спасение има,
заредено от Мир в пълнота!
Идва Господ! Сърцето ти взима
и го вдига далеч от света.

Да се къпеш почти до премала
в благодатни и живи води,
а пък Той със Десницата бяла
над съдбата ти Верен да бди.

И тогава жестоката яма
със безбожната тиня и смрад
във живота ти вече я няма
и не ще те издърпа назад…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(Слово към земните царе)

Дали ленивецът на трона
със власт, имоти и пари
за свойта бляскава корона
на Господ Бог благодари?

Дали честта си ще прегърби
или ума си ще смути,
когато със цена от скърби
главата му така блести?

Кога със кирка и лопата
е борил тонове от кал,
за да се радва на позлата,
която сам е изкопал?

Не го ли позлати робия
с реки от сиромашка пот,
та да получи на тепсия
корона златна на деспот?

Душа си има най-проклета
заможният аристократ
и с куп охранени контета
споделя гнилия си свят.

Но няма да му се присъни,
напук на царския му вкус,
корона истинска, от тръни,
каквато носил е Исус…

За нея трябва Правда Свята
в слуга, подобен на Агнец…
Но где ти зов към Светлината
в циник със образ на крадец?

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Вървя до днес в избраната посока
и следвам си съдбовната следа.
А вътре в мене огън от пророка
допълва го поетът със вода.

И все едно е как слова Небесни
се раждат, за да имат своя зов.
Когато лъч от Святото проблесне
той винаги е Вечен благослов.

Светът голям, с безбожие облечен,
не ще ме със похвали позлати.
Че огънят безкрайно е далечен
и изворът сред облаци шурти.

Творейки, и в борба неумолима,
снишавам се даряващ и смирен,
поне един следовник да ме има,
от огън и вода пресътворен.

Живея в благодатната стихия,
която само дух ще оцени,
останала несбъдната за тия,
в които сребролюбие вони.

Че огънят не се превръща в стока
и няма над водата етикет,
а вътре в мен съдбата на пророка
описва я перото на поет…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)