Категория: Poetry

Часовникът на този свят тиктака.
Пружината развита е почти.
И няма власт, предадена на мрака,
стрелките постоянно да върти.

Ще дойде миг и времето ще свърши
във точно заповядания срок,
а крясъкът на стреснатите мърши
ще възвести присъдите на Бог.

Ще опустеят бляскави палати.
Помпозният елит ще се смути.
Грехът му ще потърси адвокати,
но няма никой да го опрости.

А евтината слава на бандита
ще стане мръсна дрипа и парцал,
когато Съдията го попита
какви блага от клетите е крал.

В кошмар, като съдба неумолима,
възмездие над Злото ще плющи,
защото адът своето си взима,
а то напусто в ужас ще крещи…

Часовникът на този свят тиктака.
Стрелките му пълзят към полунощ.
Земята справедливост ще дочака
със пропаст между бедност и разкош.

И този Миг, и този трус съдбовен,
дано духа ми скоро сполети –
че в Бог невинен, а в света виновен,
живях като в Разпятие почти…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Ще го кажа най-сърдечно
с риск да съкруша плътта –
там, където няма Вечност,
има властна суета.

Купища от много вещи,
разноцветни стъкълца
и капанчета зловещи
за наивните сърца.

В мрака старият обесник
дебне светските тълпи,
и като прочетен вестник
иска всички да приспи.

Времегубене да има
сред концерти и игри,
а безумният да кима,
яко харчейки пари.

Гледане да не напълва
съблазнените очи,
а ефирът грях да бълва
докато ги помрачи.

Слушането да не спира
от класации безброй,
а душата да класира
мелодичния герой.

Като пясък да се ръси
времето на този свят,
и да стават дните къси
до пристигащия ад.

Ще го кажа най-сърдечно –
Злото времето краде.
Да живееш бързотечно
ще приключиш… Но къде?

Отговорът се намира
някъде в куплет назад,
щом набъбва и не спира
жетвата на дух рогат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Във съвремие грозно и сиво,
сред моралния срив и погром,
аз не искам да гледам на живо
светско шоу от Белия дом.

Очевидец да бъда мечтая
как с войските на бели коне,
слиза моят Спасител от Рая,
а светът е превил колене.

Тази гледка навярно си струва
сто години сърце да тупти,
за да види как Господ царува
и Небесната Слава блести.

Че от всички царе на земята
само Той е Възвишен и Свят.
И от Него блести Светлината,
и от Него струи Благодат.

Нека мракът изчезне довека!
Нека Злото стопи се съвсем!
Моят Господ е Богът в Човека,
Който днес е Врата към Едем!

Всичко Вечно и чудно красиво
на народите Той ще дари!
Него искам да гледам на живо!
Идвай Миг, и в душата ми спри!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

На щастливецът казвам: Бъди,
но помни тази Правда незрима!
Всеки дух е оставил следи,
та отпосле сърцата да взима.

Богаташ ще ти каже: „Живях
и ми бяха чудесни благата!
Не открих у душата си грях,
нито сянка от оня с рогата…“

О, суетен и слаб адвокат
на делата, пред Бога омразни!
Скрит е дяволът! Дебне отзад!
А отпред е натрупал съблазни.

Само някой, от слънце огрян,
хвърля сянка, лъчите що спира…
А безумецът, в користи взрян,
уж е жив, но пронизан умира.

Не е страшно, на пътя сломен,
да те мъчи най-старата драма.
„Ах, какво ще се случи със мен,
там, оттатък, щом тука ме няма?

Кой ли дух ще протегне ръка,
та сърце присвоено да вземе?
Бях ли, Боже, у Твойта река?
Сях ли, Господи, Твоето Семе?

Ти ли в мене беляза следи
или тъмният пръв ги остави?
Кой царува у мойте гърди
и не ще ме довека забрави?“

О, щастливецо! Думите виж!
Рядко някой ги духом изрича!
Най-прекрасния верен престиж
е човекът Христос да обича.

И натрупал за Него мечти,
с пълна Вяра сърце да положи,
чак тогава щастлив ще шепти:
„В мен намери следите Си, Боже!“

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(Пророчески призив към господаря на света)

Спомни си Бог, Навуходоносоре,
и Неговите праведни съдби!
Че ти си долу, а пък Той е горе,
и долният не бива да тръби…

Не бива гордостта си да надува,
ни себе си да счита за велик…
Че слава на земята колко струва,
когато преминава като миг?

Спомни си Бог, Навуходоносоре,
и този свят не бързай да кроиш!
Насилие пред Господа – позор е,
и с него няма да Му угодиш.

От алчност царят винаги пропада.
Със мерзост трон не ще да устои.
И не един деспот, отишъл в ада,
паденията страшни си брои.

Че Господ Съдия и Прокурор е,
и всяко зло в Съда ще обвини!
Спомни си Бог, Навуходоносоре!
Небесната Му Правда си спомни!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Пристига свършекът. Изплакан
със не един горчив живот.
От времето на Ирод чакан
до най-последния деспот.

Тъмнеят земните престоли.
Пируват светските царе.
А клетниците мръзнат голи,
но няма власт да ги съзре.

Ръжда короните пояжда
и Правда съвести боде,
а властник с ненаситна жажда
живее само да краде.

Светът е с образ богохулен
и става в блудните печат,
а покривът на всички кули
докосва пламналия ад.

Човешка мъка се отприщи
и мътни чезнеха съдби.
Сърцата раждаха се нищи
и нищи гаснеха в борби.

Искра от ангел да проблесне
напусто сякаш е била,
щом няма злия тя да стресне
за кървавите му дела.

Остава Господ! Да приключи
вековната на Злото власт.
И писаното да се случи –
за мен, за теб, за всички нас…

Че този свят когато свърши
и Бог от Рая го лиши,
сам Той сълзите ще избърше
на всички страдали души.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дори да прегори земята
от вятър с огнени стрели,
Домът, строен на Канарата,
пожар не ще изпепели.

И даже Злото да бушува
не ще го никак потъмни,
че в този Дом Христос царува
и Верен ще го съхрани.

Светът стихийно се разпада
и рухват слава и стремеж.
В една неумолима клада
изгаря земният градеж.

Едва малцина с Вяра Свята
се съградиха във Христа,
а Той им стана Твърдината,
и Знамето, и Радостта.

Напразно лее се основа,
суетен слага се бетон,
когато Святостта Христова
не е защита и заслон.

Грехът предаден е на огън.
А огънят – на злия ад.
И само преданият Богу
остава с Дом под Благодат.

Дори да прегори земята
до пепел в тъмните недра,
пребъдва Свят във висината
Домът, строен на Канара…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)