Категория: Poetry

Понесъл тежката си раница
сред вихри и арктичен студ
достигнах стръмната си граница,
от плътска вяра недочут.

Под Хълма – Вавилонски ледници,
досущ на Правдата места,
където бляскави наследници
си гонят светската мечта.

Изпълнени от лицемерие,
докрай двулични по сърце,
пленяват сляпото доверие
на куп замръзнали овце.

А някъде от необятното
ридае в зов един слуга,
че Бог с Огнището Му, Святото,
не ще намерят сред снега.

Но кой му пука от ридания,
когато земният амвон
отдавна е стремеж и мания
в поклонниците на Мамон?

И Царят, ако дойде призори
със Огън, Пример и Завет,
ще трябва да отваря фризери
и чупи статуи от лед.

Уви! Докрай си дадох пламъка,
но Вавилон не се топи.
На ложе ледено в измамата
отдавна сън мъртвешки спи.

Заветът е в последна страница.
Слугата свири със тръба.
Дано от стръмната си граница
души събуди за съдба…

Че Правдата, сред преспи срината,
трепери в своя потрес цял,
и в миг завлича я лавината
на свят, от зло освирепял…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Търсач на бисери“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Притворя ли за миг очи
Христос над мислите ми свети,
а в Неговия куп лъчи
се раждат чудните куплети.

И не е сън, но порив бял,
роден от Вяра, Дух и Слово.
За Господ – цял живот копнял,
творя – отново и отново.

Сега е час, и днес е ден
слугата Дар да умножава,
че утре ще стои смирен
пред Царя в Неговата Слава.

И няма да изпитам страх,
извадил всичките си мнаси,
защото благодатен бях
от младостта до старостта си.

Дори от скръб да ми горчи,
че дарове светът не иска,
притворя ли за миг очи –
Едем с Реката си ме плиска.

В живота му, принесен цял,
се ражда Смисълът в твореца –
Лъчи Христови днес раздал,
да бъде утре Стълп в Двореца.

За тази Свята сетнина
надеждата ми в струя блика,
и плащат скъпата цена
у мен поетът с мъченика…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Търсач на бисери“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Ще рухне всяка светска слава,
когато Бог се възцари.
За този миг си заслужава
сърцето вдън да се смири.

Нагоре с поглед да се взира,
над всички видими неща,
че иде Изгрев за Всемира,
а с него – краят на нощта.

Една върхушка людоеди
ще падне в огнения ад,
че те били са късогледи
и зли във вълчата си смрад.

А Мечът Свят ще ги отсича
тъй както плевел се коси,
и който дявола обича –
от дявол ще се ужаси.

Понесли страшните си кърви,
ранени, бити за Христа,
последните ще станат първи
във Царството на Вечността.

И в тази идеща рокада
със най-правдиви съдбини,
добро е Верният да страда,
но Вярата да съхрани.

Светът да ми предложи слава…
Не искам! Нищичко не ща!
В Исус духът ми уповава!
Над всички видими неща…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Всеки Огън се ражда от Огън.
Любовта се запалва с Любов.
С тази Правда единствено мога
да спасявам от тъмния ров.

Нищо черно духа ми не стряска.
Святостта като слънце блести.
Всяка скръб се нуждае от ласка.
Всяка болка – греха да прости.

Като клетник, от Бог изнамерен,
търся клети, та Дух да им дам.
Всеки вярващ да стигне до Верен.
Всяка глина – до камък от Храм.

В тази битка на днешното време
съм еднакво лекарство и Меч.
Всеки корен се ражда от семе.
Всяка стъпка отвежда далеч.

Не докосвам сърцата с принуда.
Не участвам в човешки сплетни.
Всяко злато се ражда от руда.
Всеки полет стреми висини.

И е чудо в духа ми, че мога
под Небесния Вечен покров,
Любовта да разпалвам от Огън,
а от Огъня – Пример Христов.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

(слово за колебаещите се)

Човекът, който не прежали,
каквото земно улови,
върви след Господ, но едва ли
до края с Него ще върви.

Ще ходи някак издалече
в почти изгубен силует.
Христов да се нарича вече,
поглеждайки назад-напред.

Със този свят ще си угажда,
но без да бие на очи.
Със Слово ще се новоражда,
а след съблазън ще търчи.

И вярата му ще се клати
от вятъра насам-натам.
В устата – пълен със цитати,
в душата – с неизчистен срам.

Сърцето половинка няма,
която Богу да даде,
че другата стои в измама
и мракът властен я краде.

А за Спасение едничко,
което в дух е преживял,
Христос ще му поиска всичко –
в Завета да пребъдва цял…

И може би това е Вяра –
отрекъл себе си до Кръст,
да хвърли в гроба тази стара
и всякога себична пръст.

За своя Господ да пострада
прежалил земните мечти,
и Него сам като Награда
в сърцето си да приюти.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)