Категория: Poetry

Не търси житейски блясък
на нищожната цена.
Всяко име върху пясък
се изтрива от вълна.

И в света – море гневливо –
няма никога покой,
щом върхушка в пяна дива
върши мерзости безброй.

Плаши дъното мнозина,
че е тихо, в самота,
но във страшната картина
то спасява от света.

Там, на Бог в добрите шепи,
верният ще устои,
и от властниците слепи
няма хич да се бои.

Бисерът се ражда в мида.
Блясъкът е порив бял.
Клетникът ще си отиде,
дните свои изживял.

В миг, като въздишка кратък,
като лъч ще отлети,
и пред Вечния оттатък
вярата му ще блести.

А светът ще се излива
див към адовата паст,
гдето в пламъци погива
всяка ненаситна власт.

И съборени със трясък
падат злите в тъмнина…
Не търси житейски блясък
на нищожната цена.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Даже себе си цял да раздам –
ще остане с бедняци земята.
Нищетата е някъде там,
че във нищо е вярата сята.

А сърцето ми страда, скърби,
че човекът от Бога не проси
и се гърчат от клети съдби
гладни, болни, мизерни и боси.

За дърво при потоци води
ми напомнят словата правдиви –
как Небето над Своите бди
и се грижи за всичките живи.

Как във щедрата Свята Ръка
никой в нужда не бива оставен.
Но понякога става така,
че Творецът тъгува забравен.

Нищетата е вид пустота.
Като паяк душите оплита.
Страда жадната суха уста,
но за Извора никак не пита.

Ще изсъхне, преди да умре.
Ще се сбръчка без капката влага.
А бедняк, ако нея съзре,
в сетни сили далеч ще избяга.

И душата си, Богу предал,
с тиха скръб ще Му каже накрая:
„Досега съм се скитал умрял,
без Живота Ти аз да позная!

Че съдбата без Теб е тъга.
Всичко в нищо светът преобръща.
Дай ми Дух, да Те вярвам сега,
че пръстта във земята се връща…“

Този стих за надежда ще дам
и дано съкруши нищетата –
за последния зов на Адам
към Отеца Един в небесата.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Аз нямам много градове
в които искам да се върна.
Един сърцето ми зове.
Един копнея да прегърна.

През бисерните му врати
да вляза в някой Миг жадуван
и там Заветът да блести
от Пътя, с Вяра пропътуван.

Скръбта блаженство да смени.
В река от Мир да се изкъпя.
И в Божиите висини
с дела достойни да пристъпя.

Да видя Вечния си Цар
със златозарната корона.
И станал Негов – в Дух и Дар,
с надежда да стоя пред Трона.

Това е Смисълът правдив,
и нека той ми бъде песен.
Един Исус си имам. Жив!
Най-свят в живота ми нелесен.

И Град един влече ме там,
където, заплатил цената,
да бъда онзи Стълп на Храм
във Царството на Светлината.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Талантът Дар е необятен
и мярка в стари времена.
Възвишен, чист и благодатен,
от Бог получен без цена.
Светило от духа, красиво,
щом радва хиляди навред,
та от сърцата чувство живо
да би родило се в ответ.

Дали на този свят обаче
се пази Истинския Дар?
Духът не ще ли да заплаче
талант да срещне на пазар?
Клеймо да види над твореца,
превърнал в стока своя лъч,
и хвърлил хула към Отеца
в една панаирджийска глъч…

Кога, безумецо трагичен,
на Бог за Дара си плати,
и счете, че е строго личен
таланта, що у теб блести?
Когато ражда плодовете
дървото иска ли пари,
или на Онзи, Който свети,
смирено то благодари?

Дали ще бъде стих и песен,
картина, скулптура, портрет –
те раждат се от Дар Небесен,
та Дар да бъдат занапред.
А който алчен ги продава
е сива пепел, жалък сноб,
и бързо се превръща в плява,
щом пълни с корист своя джоб.

Такъв не ще се споменува
във всички бъдни векове,
че Дар в даряващи векува
и в Свята Слава ги зове.
Онази Слава, при която,
превил творецът колене,
сърцето му е с Бог богато,
а не с хартии в портмоне…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Завет да изявява с думи
е връх в таланта на поет,
но тегне истинна върху ми
съдба от всеки писан ред.

Защото живият Светия,
от чиста вяра зареден,
не търси Господ на хартия,
но в Дух и Сила всеки ден.

Перо поих, но не в мастило.
И Слово раждах – не от пръст.
Христос сърцето приютило –
прегърна Неговия Кръст.

И Той словата сътворени
за Правда нека ми вмени,
че бяха бисери, дарени
от праведните висини.

Да бъда къшей Хляб Небесен
или от жертвата Солта –
такъв, над думите надвесен,
искри разпалвах от жарта.

Навред по хълмове и друми
да знаят хората с крила:
Завет се изявява с думи,
но оживява от дела…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„Отдавайте Кесаревото на
Кесаря, и Божието на Бога…“
(Марк 12:17)

Животът е като монета.
Тура си има, и ези…
От Бог назаем тя е взета,
та Него в дух да отрази.

Човек разбира колко струва
по своя образ и цена.
Един продава, друг купува,
а трети в дълг е от вина.

Избрах си Бог да ме изкупи
с Кръвта невинна на Христа,
та злото да не ме пречупи
във страсти, грях и суета.

Ези-то в мене да е Вяра.
Турата – Образът Христов.
Цената – да раздавам Дара
на Пламенната Му Любов.

„Отдайте Божието Богу“ –
така заричат ме слова,
и аз разбирам колко много
Живот събира се в това –

със всеки удар на сърцето,
и всяко вдишване в гърди,
Христос да имаш в битието
и Той в монетата да бди.

Че чак тогава са делата
правдиви в Святите очи,
защото чиста е душата
и във кесия не дрънчи.

И Кесарят не вдига врява,
че губи праведно сърце,
защото Бог му повелява:
„Въздържай своите ръце!

Не пипай Моята монета
и този Принос, твърде Свят,
че тя от тебе е отнета
чрез Вечната Ми Благодат!“

Така е светъл и нетленен
животът, Богу посветен.
Живей да бъдеш скъпоценен
и в дълговете опростен…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

„Пришелец съм аз на земята…“
(Псалом 119:19)

Когато пришелец си на земята
и като чужд отхвърля те светът,
остава ти една надежда Свята,
че твоят Дом очаква те отвъд.

Че там ще оздравеят всички рани
и няма зло душата да гнети,
а вместо черни гарвани и врани,
Бял Гълъб из простора ще лети.

Събира се огромната умора,
подобно непосилна планина
навред сред върволиците от хора
да срещаш все царицата-злина.

И царят-грях сред блудните да ходи
с корона от бунтовния Содом,
а вярата, обръгнала в несгоди,
да страда за Небесния си Дом.

Във дъното на Чашата дълбока
отрова да се сипе като дъжд,
и злият да я бърка с остър нокът,
та смут да те събори изведнъж…

Но не светът е твоята родина
и не в плътта се ражда сетнина.
Ще дойде миг духът да си почине
при чудната и Свята Светлина.

И горе чак борбата ще приключи,
а писаното в теб ще се всели,
че Вечност пришелецът щом получи
сърцето му престава да боли…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)