Категория: Poetry

„Защото с каквато съдба съдите, с такава
ще ви съдят, и с каквато мярка мерите,
с такава ще ви се мери…“ (Матей 7:2)

Когато страшната разруха
премазва кости и гърди,
властта остава сляпа, глуха,
и от делата й смърди.

Но тя, с каквато мярка мери,
такава ще получи в съд,
и с пълен ужас ще трепери
пред Бог наведена отвъд…

Тежат сълзите на бедняка
върху Съдийската везна,
и челюсти отваря мракът,
за да поглъща в тъмнина

лъжливи шайки депутати,
крадци и спекуланти бол,
и всички гнусни адвокати
на всеки бесен произвол.

Човек едната съвест има,
дарена му от висини,
а тя е крехка и ранима
от прекомерните злини.

В присъдата на Съдията
свидетел се явява пръв,
и Милост има за отплата,
когато я поръси Кръв…

Каква е съвестта обаче
на тези мръсни зверове?
Бедняк под игото им плаче,
но скоро ще се отърве…

А в ада, с грехове оловни,
щом видят злите злия дух,
за стоновете им тъжовни
ще бъде Господ сляп и глух…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Ще дойде по-добрият свят,
където смърт не ще поглъща.
Човекът с Бог ще е богат
и с Любовта Му вездесъща.

Блага Небесни ще твори.
Слова Заветни ще изрича.
На Господ ще се покори
и със Духа Му ще обича.

Ще си натрупа в паметта
цветя от приказни градини.
И във безбройните лета
реките му ще бъдат сини.

Дъхът му ще е Свят и тих.
Очите – езера пречисти.
А сам Животът ще е стих,
готов докрай да се разлисти.

Мечта ли казвате? О, не!
Това е Вечност предузната!
И с Вяра, капчица поне,
ще ви докосне Светлината…

Приели нейните искри
на Бог създания сте нови!
И във сърцата ви гори
Любов над всичките любови!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Душата ми към залеза отива
с последните угасващи лъчи
и иска й се в песни да прелива,
но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,
събра си куп тъжовни теглила.
И нямаше в съдбата й градини,
но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска
и в нея плодовете си роди.
Дълбокият й извор се разплиска,
събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака
венеца си от лаврови листа,
но гледа с мъдрост светла и двояка
отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.
Животът е предречен кръговрат.
И всичките започнали вървежи
до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.
Живя… Горя… От дар се сътвори.
И в изгрева дано да е щастлива,
когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Народът тъне във несгоди
и оскотява – гол и бос,
когато зъл лъжец го води,
а не Спасителят Христос.

И драмата, една и съща,
ще се повтаря всеки път,
защото поглед не обръща
към Святото Небе светът.

Платформи, клетви и програми
изтичат в мръсния канал,
и никакви житейски драми
не се превръщат в идеал.

Престоли на земята дава
един отдавна паднал княз,
а той избира суха плява,
когато й предложи власт.

И всяка лъскава корона
или жадувано кресло
се дават само със поклона
пред тъмното върховно Зло.

Не ще го земна твар пречупи,
не ще го слама повали,
че то сърца ще си закупи
и вътре в тях ще се всели.

Че там, на стълбата висока,
управникът е вече звяр,
подобно лъв, захапал кокал,
или крадец, надушил кяр.

А тази истинска картина
правдиво се превръща в скръб,
когато, пуснал бюлетина,
народът прави избор скъп…

И теглил някога чертата,
разбира в клетия си ад,
че само Бог на небесата
е Верен, Истинен и Свят.

Стефан Главчев
(Хрониките български)

Послушай думите ми, братко!
Чети с отворени очи!
На Господ Словото е сладко,
но то на този свят горчи…

А чашата с пелин прелива.
Горко я пълни всеки ден.
И сякаш за съдба горчива
си сам белязан и роден.

Напук обаче – в Милост Свята
сърцето болката търпи.
Злини и скърби не пресмята,
но в силна вяра се крепи.

Защото в смисъла извечен
утехата е там, отвъд,
където злобен и отречен
не стига никога светът…

Където светло и правдиво
Творецът пише сетнина,
и всяко битие горчиво
е изплатената цена.

Послушай думите ми, братко!
Животът не е тук и днес!
Дали задълго или кратко
не ще си винаги злочест…

Че идва Святата рокада,
подобно изгрев призори,
когато с Вечната награда
сам Господ Бог ще те дари.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Възходът на падението“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Възходът на падението“, изразени от мен в поетичен рецитал!