Категория: Poetry

И сто живота да ми струва
високата до кръст цена,
душата ми ще претъгува
скръбта от земната злина.

Превърнал Господ на пътека,
Завета Му – в перо и дъх,
ще бъда за мнозина екот,
дошъл от непристъпен връх.

Не ще ме възгордее слава
или ласкателен език,
че битката не ражда плява,
а образ клет на мъченик.

Най-грубо вретище, в което
се блъска светският отпор,
и бързо пълни се сърцето
със хула, укор и позор.

Без рани никой не пресича
Небесната на Бог Врата.
На смъртник вярата прилича
с присъда гневна от света.

Христос у мен да се познае –
такъв е Святият предел.
И истинският връх това е
за всеки, кръста си приел.

Приех си моя. Без принуда.
И нямах в избора си страх.
От падналия свят прокуден
живот на пришълец живях.

И сто души да имах в мене –
за Бог ги жертвам… До една!
Така в духа ми е платена
високата до кръст цена…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Стих оставям ви кратък,
но разпален от плам.
Радостта ни оттатък
е скръбта ни отсам…
И Мирът ни в Небето
долу става война,
за която сърцето
плаща Свята цена.

Няма никаква драма,
че сме малко на брой.
Само адската яма
гълта слепи в порой.
Тухли стават мнозина,
а пък Бисер – Един.
Дух надмогва над глина,
щом е в Божия Син.

Стих оставям ви кратък…
Нека бъде ви жар!
Има Верен остатък
на Небесния Цар!
Той с могъща Десница
всеки мрак ще смути,
а до Него девица
в бял висон ще блести!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Възходът на падението“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Днес ме блъска стихия,
утре – някакъв трус,
но със вяра се крия
в Канарата Исус.
Само Тя ми остана
моя броня и щит –
лъч надежда да хвана
с Кръв Христова умит.

Нося верен товара,
който Бог ми е дал.
В свят на мръсна поквара
да съм смут и скандал.
И е трудно, и тежко,
щом творя Светлина.
Битието човешко
е с дебела стена.

Няма как да пробия
в дом, от Злото зает,
ни с Духа на Илия,
ни със стих на поет.
Само скръб ме опива
като чаша с пелин
от една съпротива
на жесток властелин.

В твърде дребното сито –
много малко зрънца…
Свято Божие жито,
чисти верни сърца.
Пълни земни хамбари
с победени от мрак –
земни, ровещи твари
без посока и знак.

И разделя ни пропаст,
и разсича ни Меч.
Няма как да похлопа
пътник, твърде далеч…
Аз оставам си горе
на самотния връх,
със прелялата горест,
със горчивия дъх….

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

На една приятелка във Вярата!

Когато Злото днес разбива
сърцата като динамит,
с душа, от Свята Правда жива,
вдигни си Вярата за щит.

През нея гледай на съдбата
и всички плашещи неща,
че залез идва на земята,
като предвестник на нощта.

Вържи се здраво със лъчите,
с които Господ те плени
и всеки бесовски мъчител
от теб ще бяга настрани.

Не ще те с нищо прелъстява
измамливият грешен свят.
Човекът в Божията Слава
с блага Небесни е богат.

Каквото и да ти се случва
завинаги това помни,
че земният живот приключва
и Вечният ще го смени…

С покоя твърд на Канарата
Мига жадуван доживей,
и щом докосне те Зората
в Христос като звезда изгрей!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Тленен остатък“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Пребъдвам светло-архаичен
сред тъмния модерен свят
и сякаш на дърво приличам,
приело своя листопад.

Че всеки лист е стих написан,
роден от слънчеви лъчи,
а аз от слово съм орисан
и то в съдбата ми личи.

Лесът на есен пожълтява.
И аз жълтея, леко стар.
В смола животът ми остава –
сълза, подобна на янтар.

А тя към древното привлича.
Събужда вяра в паметта.
Духът ми изгрева обича,
дори да идва вечерта…

Сърцето пролет си жадува,
приело есенната скръб,
и в тихи словеса мъдрува
под някой стар вековен дъб.

Какво пък? Още съм обичан,
дори да ме обгръща хлад…
Пребъдвам светло-архаичен
сред тъмния модерен свят.

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)