Категория: Poetry

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.
Сам си пише некролога всеки властник нечестив.
Сам присъдата си трупа с непростимите злини
и изследват го под лупа праведните висини.

Свършва старата епоха на една лъжовна гад.
С нея страшни придойдоха мор, принуда и диктат.
Тя съдби безчет завлече в тъмна страшна дълбина
и суетните обрече на живот без светлина.

Ти, обаче, с чиста Вяра, още малко претърпи.
Подлост, злоба и поквара Господ Бог не ще проспи.
Има Вечност справедлива. Там рушветът не важи.
Злият в пъкъла отива и верига го държи.

А ще има сиромахът Свято Лоно и покой,
без да го тормози крахът от изедник в тлъста лой.
Съдник строг е битието и горнило на скръбта,
но за избора в сърцето е последната врата…

Светла, Вярата узнава тя къде ще отведе…
Верният ще види Слава, а безбожният – перде.
Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.
Само скритият у Бога е в Духа Му Вечно жив.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма земна пощада върху грубия кръст.
Няма слава и гръмки похвали.
Всеки сам претърпява неизбежната мъст,
щом готов е света да прежали.

И голямата болка заприличва на сън,
който чакаш да свърши до време.
Че светецът е Верен – от забития трън
до пирона, готов да приеме…

Няма пътища лесни, нито жребий честит
на пътека, от Святост стеснена,
щом Саулова злоба още гони Давид,
от смирения мъж наранена.

Вечността е висока и прилича на връх.
Само Вяра до нея ще скочи.
А Христос е Заветът – като смисъл и дъх.
Като Дух в Моисееви плочи.

И си струва съдбата – до последния ред,
даже в мъка и скръб посивяла,
че оттатък, на Хълма, Господ чака те Свет
в сетнината възвишено бяла.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Прибежище Си мое, Свято,
и Храм на живите води!
А аз съм Вечно Твой, когато
Синът Ти в мене се роди!

И в Твоята Любов раздаден
Той сам докосва и блести,
та Дар изящен и изряден
пред Твоя Трон да възвести.

С каквато безпределна Воля
Ти движиш светлите звезди,
с такава – много Ти се моля –
в Духа Си Верните води.

Христос в душите им да свети
сред непрогледната тъма,
преди, подобни на комети,
да си пристигнат у Дома…

С такива думи Те заричам
и хвърлям котва – там отвъд,
където Вечното пресича
за Теб изминатият път…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Гори от Огъня, гори,
от Святия Творец разпален,
дори светът да те мори
с хомот корав и образ кален.

Духът надмогва планини.
От бури страшни се калява.
И няма Зло да промени
сърцето ти в съдба такава.

Гори от Огъня, гори,
че с него пишат се скрижали.
А ти в словата се смири,
че те Завета са ти дали.

Светило в пламъка трепти.
С лъчи душите осветява.
И Вярата до Бог лети –
жар-птица в Неговата Слава!

Гори от Огъня, гори!
В сърцето Той Печат е Вечен!
Не се купува със пари,
но зов открива го, изречен…

В един живот, като пожар,
да станеш приносът на клада –
Небесният възкръснал Цар
ще бъде твоята награда…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не искам пепел в битието
от пламък, вече догорял.
Творецът е това, с което
на този свят се е раздал.

Гори ли – смисълът го има
и поривът остава жив
в една надежда несъзрима,
подобна на Небесен взрив.

От Дух – роденото е Вечно.
Не може да се присвои.
Дори в мъртвило безсърдечно
търгашът пачки да брои.

Пръстта в дисагите му влиза.
Суетна стока на кантар.
А този пагубен цинизъм
е смърт за Истинския Дар.

Тъй както пепелта е сива
и чезне в земните бърда –
творец без Огъня погива
и няма в бъдното следа.

Искрата в кремък се отсича
и лумнал Огънят гори.
А дух се ражда да обича
и своя Дар да сътвори.

На Бог да каже: „Виж ме! Ето –
на Тебе се обрекох цял!
И нямам пепел в битието
от пламък, вече догорял…“

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(По Матея 7:16)

Не искам паметта ми тъжна
да помни никакви познати.
Със нищо тя не им е длъжна,
но в миналото ще ги прати.

Удавник пояса си тачи
и клетник – къшей от жарава.
Любов Христова колко значи,
щом ялов дух я поругава?

Готов е корист да приеме,
а после като мишка бяга –
в едно злощастно, празно време
без обич и усмивка блага.

Напразни леят се словата
на грозде да обърнат тръни.
В един копнеж от Светлината
фалшивият ще се препъне.

Защо тогава паметта ми
такъв да помни до премала?
Не са ли плътските измами
една очаквана развала?

Приятел дума е Заветна
от Приноса на Авраама,
готова чудно да просветне,
когато в Пътя ходят двама.

В съдбата си не искам вече
случайно случили се хора,
че времето за тях изтече
на миналото във затвора.

Смокини репеят не ражда.
Ръждата не напомня злато.
Пръстта не предизвиква жажда
по нищо Истинско и Свято.

И нека в спомени горчиви
една утеха да ме топли,
че Верните, в Завета живи,
тешиха всичките ми вопли.

Жита, със Господа богати,
те бяха в Божията Нива.
Останалият куп познати,
безплоден, нека си отива…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)