Категория: Poetry

Когато в Пътя ходят двама,
държащи своите ръце,
ще бъдат камъни от Храма
в една Любов, с едно сърце.

И няма дух да ги разсича,
и зло не ще ги повали,
защото Верният обича,
и Вярата си не дели.

Такава дружба на земята
е чудо и Небесен Дар.
Достига тя до Вечност Свята
при своя светъл Господар.

А Той в приятели съзира
един Давид и Йонатан –
как брат готов е да умира
за брат, до дъно поруган.

Но идва във живота драма –
злочеста, пълна с кривини,
когато в Пътя ходят двама,
но звяр ги дебне отстрани.

А там единият решава
да свърне в гибелния мрак…
Разделят се ръце тогава,
но няма да се свържат пак.

Че зло отстъпника владее
и дърпа го без капка жал.
А сам не знае той къде е,
ръката щом е изтървал…

С такива белези се пълни
проклетият и грешен свят.
Плътта измама ще погълне
и братът ще напусне брат.

А днес поуката е тая
сред пътищата от лъжи,
че само Верните до края
Любов на Пътя ще държи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

В стръмнината най-трудно се чака.
Там не блеят щастливи овце.
А от вятъра леден на мрака
студенеят нозе и ръце.

Канарата ми там се намира
над доволни от пръст долини.
Който духом Я търси – умира
и възкръсва, щом Тя го плени.

Извисен над света безпощаден –
за пощада молитви редя.
Хляб да бъда за клетника гладен,
а за слепия – буден да бдя.

И товара докрай да износя –
тежка раница с тъжни съдби.
Щедра Милост със шепи да прося,
уморен от безкрайни борби.

Още живо сърцето тиктака
и отмерва последния час.
В стръмнината най-трудно се чака –
с буйно пламъче в острия мраз.

И отдавна душата ми иска
да лежи сред Небесни треви,
а над нея роса да се плиска,
без от ничия скръб да кърви.

Не жалея за пътя си стръмен.
Бе единствен от избор и зов.
Над света, от безумие тъмен,
бях за Верните Свят благослов.

И такъв до Мига ще остана –
в стръмнината за тленните скрит.
Нека бъда Господната рана
и оцетът Му, с вяра изпит.

Че слугата съдба не избира.
Тя белязва го с Вечен печат.
Да живее, когато умира,
и да бъде в Духа Благодат.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(По Римляни 8:18-19)

С каква Вселена, Боже мой,
да би дарил рода човешки,
когато сатанински вой
народи блъска като пешки?

Избиват се за къс земя
и вдигат граници с омрази,
а от лукавата ламя
не иска никой да се пази.

Висока летва е Христос,
от страстите непокорима.
Един търчи за власт и пост,
а друг – богатствата да има.

В планета, под звезди безброй,
решил е злият да върлува.
Вселената Ти, Боже мой,
да би могъл, ще изтъргува…

Но аз се радвам, че Си Свят
и грях до Теб не приближава.
Поглъща огненият ад
човеци, станали на плява.

Тях няма Зов да възвиши
в Небето чудно над безкрая,
защото слепите души
в къртичина си търсят рая.

И само Верните отвъд
в съдба, с Агнеца споделена,
ще видят Вечния Ти Път
към необятната Вселена…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(По Филипяни 3:18-19)

Каквото съм опитал с Вяра –
това и пиша вдъхновен.
Не се намира в календара
Великият от Бога Ден.

Не свети Той веднъж в година,
а блясък е в живота цял,
но който Го почита в глина,
до днес остава ослепял.

Да търси чудните Му знаци
не в Библията, ред по ред,
но със яйца и козунаци
в пръстта да сътвори завет.

Уви! Такава вяра пръстна
не стига Вечните врати.
Исус от гроба Си възкръсна
и се възнесе да блести.

Надежда ни остави Свята
че Кръстът може да спаси,
но само Верни в Светлината
отгоре Бог ще възкреси.

Останалите – в земна слава
обслужват плътския корем.
„Христос возкресе! Ха, наздраве!
Да се напием и ядем!“

Цвърчи претрупаната скара
и рови въглени ръжен…
Не се намира в календара
Великият от Бога Ден.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

(По Галатяни 2:20)

Не искам Кръстната размяна –
за мен Живот, за Него – смърт,
но нека с Вяра поругана
пребъдвам в Камъка Му твърд.

Човекът е това, което
в Духа е приживе събрал,
и сам приема под Небето
от Бога писания дял.

Да си потърся келепира
отдавна нямам интерес.
Един живее, друг умира,
понесъл жребия злочест.

И нека ме пропусне слава,
когато в скърбите съм сит.
Честта не всякога се дава
да прави верния честит.

Умира ли Христос на Кръста,
до Него ще умирам там.
Отровата ще пия гъста
от злите тръни на Адам.

Не искам Кръстната размяна
в живота ми да проличи.
Лишен от сладката Осанна,
в „Разпни Го“ нека ми горчи.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не се поддавай на покруса,
че в скръб и мъка си живял.
Животът, Верен на Исуса,
отвън е чер, отвътре – бял.

И смисъл под Небето няма
местата бързо да смениш,
дори съблазън и измама
да имат образ на сладкиш.

Богатият е днес мизерен,
дори претъпкан от пари.
Отвън е бял, отвътре – черен,
и бяс сърцето му гори.

По-лесно влязла би камила
през тънък процеп на игла,
а не душа, с поклон спестила
привременните теглила.

Застанал таен, зад вратата,
оттатък дебне тъмен княз.
И жетвата му е богата –
душите със пари и власт.

И няма крясъкът „О, Боже!“
да стигне светли висини…
Не може, грешници! Не може,
щом дух в измама ви плени!

След земната и пищна слава
поклонът плаща се отвъд,
и никой там не опрощава
сърца, приготвени за съд.

А ти, на своя Господ Верен,
в Завета Му се укрепи,
и този свят лукав и черен
със бяла дреха претърпи.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Да лъжа просто не умея,
но следвам Правдата една –
когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

И няма начин на земята
да пазя неутралитет.
Творецът е проклел змията,
а аз не ща да съм проклет.

Доколкото и както мога
на Злото твърд ще съм отпор.
Света да примирявам с Бога –
това е светлият ми взор.

Да бъда на мнозина Слово
ми стана смисъл и съдба.
И с Меч – отново и отново
да влизам в Святата борба.

Тежи в ръцете ми умора
от Примера Исус Христов,
и търся в Аарон и Ора
подкрепа в братската любов.

Но тях през този век ги няма.
Прославиха се в древен миг.
А днес търговците във Храма
са най-последен Амалик.

Но Господ още ми е Знаме
и винаги ще е такъв –
в сърцето като огнен плам е,
и във духа ми като Лъв.

Оставам Негов, без принуда,
но с Вяра, Избор и Завет.
Понесъл всеки следващ удар –
отричан, хулен, неприет.

Но пак вдовица от Сарепта
духа ми с обич ще дари,
защото в скромната й лепта
Христос царува и гори.

Какво пък? В бъдното се смея
от Връх на Свята планина…
Когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)