Категория: Poetry

Да лъжа просто не умея,
но следвам Правдата една –
когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

И няма начин на земята
да пазя неутралитет.
Творецът е проклел змията,
а аз не ща да съм проклет.

Доколкото и както мога
на Злото твърд ще съм отпор.
Света да примирявам с Бога –
това е светлият ми взор.

Да бъда на мнозина Слово
ми стана смисъл и съдба.
И с Меч – отново и отново
да влизам в Святата борба.

Тежи в ръцете ми умора
от Примера Исус Христов,
и търся в Аарон и Ора
подкрепа в братската любов.

Но тях през този век ги няма.
Прославиха се в древен миг.
А днес търговците във Храма
са най-последен Амалик.

Но Господ още ми е Знаме
и винаги ще е такъв –
в сърцето като огнен плам е,
и във духа ми като Лъв.

Оставам Негов, без принуда,
но с Вяра, Избор и Завет.
Понесъл всеки следващ удар –
отричан, хулен, неприет.

Но пак вдовица от Сарепта
духа ми с обич ще дари,
защото в скромната й лепта
Христос царува и гори.

Какво пък? В бъдното се смея
от Връх на Свята планина…
Когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът е отдавна прочетена книга
от Вечен и Свят Съдия,
каквито и властници днес да въздига
проклетата тъмна змия.

Войни и борби ще се случват до време
и людете смърт ще грози.
Измамникът своята корист ще вземе,
а клетникът – скръб и сълзи.

Неправдата още ще бъде царица
на своя оловен престол.
И верният Богу ще бъде на прицел
от злия, Агнеца пробол.

Опасните вихри души ще завличат
в безмерно жестоки лъжи.
Невястата своя Жених ще обича
и Кръста Му Свят ще държи.

Възмездие Свято от Бога пристига
и Гняв като буря расте.
Светът е отдавна прочетена книга
и само Христос я чете.

Последната страница щом се затвори
ще литнат към Него ята,
и скрити във Вечното, някъде горе,
ще срещнат в очи Радостта.

А долу, на Меча двуостър мишена,
ще стене проклетият род,
защото го чака дълбока геена,
лишена от Дух и Живот,

където във брънки на вечна верига
остава презрян и проклет.
Светът е отдавна прочетена книга.
Дори до последния ред…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

От остри копия прострелян,
но следвал вярната си цел,
пред моя Господ безпределен
достигнах сетния предел.

И нека никой да не счита,
че вече съм за Него сух,
но как се носи да попита
в сърцето планина от Дух.

Слуги са слизали мнозина
от Хълма с чудна Благодат,
и всеки Пътя си премина
на този зъл, неверен свят.

Със своя Пример да бележат
отколешните векове,
и Кръста си да мъкнат тежък,
и да преборват зверове.

Когато твърдостта пребъдва
у камък, сътворен за Храм,
умората не е присъда,
но знак, че той е вече там…

И миг, преди да си замине
при всички други светила,
Духът му дава да почине
от свършените си дела.

Това е скромната ми Вяра,
надмогнала над грях и плът –
дарих се, и остана в Дара
Живот на Истинския Път.

И нека ми спестят въпроси
пред Бога как платих цена,
защото Той е, Който носи
товар от Свята планина.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Насъбра се огромна умора
и в духа ми товарът тежи.
Зов изричах към хиляди хора.
Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,
че от птици се раждат ята.
Но със моята искрена птичка
не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,
от омрази и ярост скован.
А пък Смисълът? Още го има,
но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –
кой ще зърне самотния ход?
Плът стреми се към яма проклета,
и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха
за юнец или Вечни следи.
Колко хора мечтите ми чуха
и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.
Не за тях този стих се твори.
Моят път е приключен. Премина.
И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.
И все още протягам ръце.
И издирва ми погледът вперен
топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.
Който трябваше – вече дойде.
Нямам жетва чрезмерно голяма.
Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига
този верен остатък по Дух.
Имената им в Святата Книга
аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,
но родени от Божия Зов!
Миг, преди като лъч да премина
в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Днес засенчва новината
всички други новини,
че в Америка Луната
Слънцето ще затъмни.

Някой вижда катаклизъм.
Друг – от Библията знак,
че светът навлиза в криза
и ще го погълне мрак.

Но на всички паникьори
отговарям със въпрос:
Кой на този свят се бори,
за да затъмни Христос?

Той е Слънцето, Което,
щом в сърцата ни блести,
няма нищо на небето
Вярата ни да смути.

Неговият Мир ни пази,
а Духът Му ни крепи
всички бури и омрази
Църквата да претърпи.

Затова и днес изричам:
Моят Господ е Един!
Като Слънце Го обичам
във живота си. Амин!

Ясен Ведрин

Правдива мисъл ми навява
най-искрена в сърцето жал.
В живота спре ли да раздава,
човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда
за хората околни жив,
но дух от мрака го отвежда
на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,
в душата – с алчна празнота,
ще срещне тъмната си орис
сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука
сърцето му е в мрачен плен,
да чуе как отвън почуква
Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,
очи да бликнат от сълзи,
че Помощ е дошла отгоре
врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –
ръце протегнал в Светлина,
ще почне той да се раздава,
изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича
и в саможертва ще гори…
Готов да вярва и обича
и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи
и глухи чуят този зов.
Христос протяга пълни шепи
със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.
Отдолу гълта страшен ад.
И има смисъл битието,
изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява
и мрак душата е сковал.
В живота спре ли да раздава,
човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Живея зад невидима завеса
и моят дух за древното гори,
а този свят е смачкан от прогреса,
и Злото безпощадно го мори.

В епохите отминали вторачен
издирвам с вяра чисти семена
и винаги намирам своя начин
да оцелявам в Мир и Светлина.

Животът ми е там, във Простотата
на Истинските Божии слова,
където следват Пастиря стадата
и никне благодатната трева.

Където Хлябът дъхав се изпича,
а Виното от мехове тече,
и винаги след своя Господ тича
един слуга със вяра на врабче.

Очи притварям, а сърце проглежда.
Изричам дума – в миг да полети.
И щедри пред едната ми надежда
отварят се Небесните врати.

Не питайте, приятели, къде са…
Към древното обръщайте очи!
Че то е днес невидима завеса
на Божиите праведни лъчи.

И който го потърси с чиста вяра,
сам себе си привлича в Свят Завет,
където Вечност мъдра и прастара,
му става Слово от масло и мед.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)