Категория: Poetry

Понесъл кръстните си рани
платих високата цена,
да дам най-светлите покани
на люде в грях и тъмнина.

Годините ми се вгорчиха
от блудница с огромна власт.
Търговците й се опиха,
царе я любиха в екстаз.

Сред шумни пирове, банкети,
тя земните души плени.
Поканите ми, неприети,
безумци стъпкаха встрани.

И жертвата от куп години
потъна тиха в печалта.
Доволни кучета и свини
докрай ме хулеха в калта.

Изпих си чашата горчива
до дъно в дългия живот.
И виждах накъде отива
проклетият от Бога род.

Той няма от покани нужда.
Жених си има свръхбогат.
Любов Христова му е чужда
и мрази всяка Благодат.

Сергия дай му – да търгува.
Да има стока на пазар.
А във сърцата да върлува
лукавият му тъмен цар.

Поканите вземи Си, Боже,
похулени от куп души.
Че блудницата днес не може
от грях и лъст да се лиши.

Тя земна винаги остава,
с обърнати към мрак очи.
И никаква Небесна Слава
не ще я трогне със лъчи.

Понесъл кръстните си рани
духът ми в Теб се упова,
че тези бляскави покани
не са изсъхнала трева.

Но тук и там, в света обречен,
откриха Твоята роса –
за онзи Миг, красив и вечен
на Сватба в Святи небеса.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Крещи от гняв Иродиада
пред дух ужасен и жесток,
че царството й много страда
от Меча на един пророк.

Прокарва своите идеи
и в хората посява смут.
Царе нарочва за злодеи
и плаши общия уют.

Да падне тази нетърпима
и вечно дразнеща глава,
та мир във царството да има…
Какво по-нужно от това?

Възмездието заслужава
дори вестител на Христос,
а тя сърце да утешава
с глава на сребърен поднос…

Крещи от гняв Иродиада,
но друг е вече този свят.
Царете древни са във ада,
а имат днешните рахат.

Лисици тлъсти и доволни
със визии за земен рай,
лежат в леговища охолни
и мляскат, като казват: Дай!

Расте и се уголемява
един църковен Тиатир,
събрал от чародейства плява
в Иродиадиния пир.

А Мечът? Той ще се стовари
с Ръката Праведна на Бог
над всички нечестиви твари,
презрели Слово от пророк…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Животът бързо си отива.
Не може времето да спреш.
Едно имане, скрито в нива,
очаква да го прибереш.

Лежи си там, от памтивека.
Съкровище от Светлина.
Но между него и човека
пръстта е станала стена.

Реши ли някой да я рови
като къртица ще е сляп.
И вместо при богатства нови
душата му ще падне в трап.

А то, имането, си иска
посочения иманяр…
Водата Жива да разплиска
към Божия прекрасен Дар.

Пръстта усърдно да отмива,
без силата си да пести,
и види как в самата нива
Небесен бисерът блести.

С ръка простряна да го хване.
В сърцето да го съхрани.
Че той е Вечното имане
за всичките му бъдни дни.

И ако някой ме попита
какво богатство е това,
ще кажа с искреност открита:
На Господ Святите слова!

Със тях човекът придобива
за Вечния си дом копнеж…
Едно имане, скрито в нива,
очаква да го прибереш!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Не се стремете към човешка слава.
Величие напразно пръска тя.
Велик е Онзи, Който повелява
било в живота или след смъртта.

Суетен е възходът на земята,
дори обсипан с власт или пари.
За кратко станал прицел за сърцата,
безбожникът все пак ще прегори.

В двубой неравен с тленната обвивка
ще сбръчка чело, скули и ръце.
И гордостта, като шампанско пивка,
горчилка ще е страшна на сърце.

На времето реката ще го влачи
към винаги последната врата,
където блясък нищичко не значи
след вече отлетелите лета.

Духът напуска плътската черупка
и, кой го знае, где ще отлети…
След славата останала е дупка,
и в нея никой няма да прости.

Там името престава да е златно
и вече няма твар да го цени.
Не ще се върне никога обратно
величието в миналите дни.

И истински Великият тогава
ще пише сетнината му отвъд…
Не се стремете към човешка слава,
че тя е ров в измамената плът.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Недей залита в „про“ и „анти“.
Борбите светски примижи.
Небесните Си диаманти
в ръката Господ ги държи.

Народите във злоба люта
са вкопчени от зъл тиран.
Не спират даже за минута
да бъдат пешки в пъклен план.

Не хващай на идеи вяра,
които бранят земна власт.
Поклоните вървят с поквара,
а тя – с дежурния си бяс.

Помни, че земните корони
раздава тъмен исполин.
И най-значимите персони
в ръката му са пластелин.

Той както иска ги огъва
и мачка с тъмния си дух,
че всеки с чук Христос разпъва,
за Правдата Му сляп и глух.

Позор е всяка политика,
понеже раждат я лъжи.
Тя земните с лукавство вика
и там от червеи гъмжи.

Човек се блъска и завлича
от всички ветрове накуп,
а духом този свят прилича
на мъртъв и зловонен труп.

Недей залита в „про“ и „анти“.
На Господ камък ти бъди.
И най-големите гиганти
прояжда Злото във гърди.

Грехът им непростен се трупа
в грамади за ответен Гняв,
когато Меч Свещен от упор
ще ги прониже величав.

Отхвърлил земната тревога
и скрит във Свята Благодат,
помни, че Царството на Бога
сега не е на този свят…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дворци от пясък ще се ронят
от напористите вълни,
дори особи със корони
да ги обвързват с бъднини.

Висока кула ще се срути.
Издигнат бент ще се строши.
Молитви ще висят нечути,
щом няма кой да утеши.

Блестящо злато ще ръждяса.
Среброто ще се потъмни.
А евтината висша класа
ще падне в черни дълбини.

Ще рухнат борси и пазари.
Валутите ще бъдат в крах.
Небесен Камък ще удари
нозете на велик монарх.

Светът ще рухне – стар, отровен.
По тъмен образ сътворен.
И в най-ужасните окови
ще чака Съдния си ден.

Змията под печат ще съска
от бездна, станала затвор.
И вече няма да е дръзка
в пръстта, приготвена за тор.

Изгубил всичката си слава,
сред езеро ще кряска звяр,
и във потоците от лава
ще бъде най-проклета твар.

Една утихнала планета
ще иска от Небето дъжд,
та всичката й тленност клета
да се измие изведнъж.

В катарзис Свят да потрепери.
Пред Бог да се смири съвсем.
А Той, от Вечните Си сфери,
да я превърне във Едем.

Написаното ще се случи.
Ще стане в бъдещите дни.
Дори сега да лае куче,
когато лъч го осени…

Дори сега да вдигат врява
къртици в лепкавата пръст,
Сам Господ времето скъсява
до този страшен земетръс…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

„Може ли слепец слепеца да води?
Не ще ли паднат и двамата в яма?“
(Лука 6:39)

Невидим нека да остана
с нищожна някаква следа.
Аз бях Заветната покана
от най-прекрасната Звезда.

Препънах в себе си мнозина,
че нямах земен ходатай.
И дявол челюсти раззина
със гняв да ме погълне май…

До днес със вяра оцеляла
превръщам себе си в слова.
И още е по чудо цяла
прошарената ми глава.

Че нея в злоба не пребиха,
тъй както Стефан зверове.
А той, дори в смъртта си тиха,
готов бе милост да зове.

Дано пребъда благодарен
с пелина тъжен и горчив.
Дори похулен и ударен,
но в моя Бог навеки жив.

Да нося страшната присъда,
каквато сам си пожелах.
От земните царе пропъден
и в паствата им – сиромах.

Творецът в мен пари не струва,
щом всичко свое подари.
На този свят не ще векува.
Не ще го слава озари.

За Кръста кандидати няма.
Пред Бог ще се явя самин.
И Той дано ме пусне Храма,
живот за който бях един.

Да ме почувства като рана,
която Сам е преживял…
Невидим нека да остана,
от слепи – стъпкан като кал.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)