Категория: Poetry

Войната е отдавна тука.
Бучи над скръбните души.
И бесен дух, размахващ чука,
нечисти съвести троши.

Плътта, уви, не я съзира.
Тя вижда земните войни,
където хиляди умират
по хълмове и долини.

Светът не може да надскочи
обречения си затвор.
Виновник няма да посочи
за ничий крах или позор.

Събира труповете в яма.
Надъхва смъртните за бой.
Но страшната война голяма
пак няма да я види той.

Тя става явна чак след гроба,
оттатък смъртната врата,
където в мир или прокоба
духът посреща Вечността.

А той не може да загине
и бъдното да си спести…
Или безславен ще се срине,
или прославен ще блести…

Че има битка най-съдбовна
на злия мрак със Светлина.
И тя е страшната, вековна
и непрекъсваща война.

Победа в нея е възможна,
когато вярата е щит,
и всичката тъма безбожна
побегне в ужас страховит.

Че само и едва тогава
откъм Христовата страна,
човекът Злото побеждава,
платил най-скъпата цена.

И със венец на победител
напуска този свят без стон,
да влезе в тихата обител
на Благодатния Сион.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Неверието черен трън е,
а Вярата е лотос бял.
Човекът винаги ще жъне
това, което е посял.

Един ще има пръстна нива
и червей в нея ще пълзи,
а от реколтата бодлива
ще дойдат мъки и сълзи.

А друг ще сътвори градина,
събрала Божии лъчи,
та от година на година
да радва светлите очи.

И нека никой не роптае
за жътва щом настъпи ден.
Каквото си посял… Това е
животът, с избора роден!

Едната воля! Тя решава
в сърцето главния въпрос…
Извикай пред Отец тогава:
Избрах си Вярата в Христос!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Във свят безбожен и неверен,
с лъжа душите поразил,
бъди с очи в Небето вперен
като един Натанаил.

Че слизат ангели отгоре,
тъй както Господ обеща,
да бъдат Вечната опора
от нашия Любящ Баща.

Не всеки може да ги види
със бляскавите им крила.
Затъват хората в обиди
и оскотяват в теглила.

В борба за хляба си насъщен,
в тревоги, в скърби, в земен гнет,
безверието ги затръшва
в тъмницата на враг проклет.

Да носят с месеци, години,
окови с тежки железа.
И няма „Господи, прости ни!“
дори в търкулната сълза.

Когато се промъкне здрачът
и властват мрак и тъмнина,
безмълвни ангелите плачат
пред всяка сторена злина.

Човекът с Дух се окрилява
и с вяра може да лети,
но трябва му сърце в жарава…
И от жаравата – мечти.

Ръце нагоре да протяга.
В молитвен зов да се крепи.
Да лепне по очите влага
и да не може да заспи.

Едва тогава чудо Свято
ще сбъдне новия му ден.
В сърцето ще нахлуе лято
с крила от ангел озарен.

И в Славата на Бог двамина
ще имат светли небеса,
да ходят в Райската градина
сред чудни капчици роса.

Небе, отворено от вяра,
в душата синьо ще трепти.
Строшил тъмницата на звяра,
помни: Натанаил си ти!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Живял в Завета Свят на Бог,
ще дам отчет за всички мнаси.
И там, пред погледа Му строг,
дано докажа вярността си.

Дано торбата ми тежи
от Благодат преумножена,
че верният слуга дължи
на Царя мисия свещена.

Понесох гвоздеи, стрели.
Голгота вярата понесе.
И въпреки, че ме боли,
духът ми плодовит до днес е.

За всяка дума или ред
си имах враг да ми враждува.
Но следвам ли велик Завет,
до края болката си струва.

Малцина с Примера Христов
да станат камъни от Храма,
ще бъдат моят благослов
след битка тежка и голяма.

Че всяка мнаса ражда плод
и Слава на Исус отдава,
дори с най-скръбния живот
в земя, от ледове корава.

И все едно ми е дали
живях отричан или мразен…
Все още късен дъжд вали,
а аз не съм останал празен.

Когато Слънцето с лъчи,
сърцето провери накрая,
в един живот ще проличи
каква е Портата към Рая.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)

Дали на Стадо Си Овчар
или на пръчките Лозата,
Ти, Господи, Си моят Цар
Един Единствен на земята.

Дали Си Хляб, от Бога Свят,
или изгрялата Зорница,
със Теб оставам вечно млад
и имам порива на птица.

Дали Си Вечна Канара
или Светилник на Олтара,
аз няма друг да избера,
но Тебе ще последвам с Вяра.

Дали Си Истинският Храм
или на Сватбата Агнеца,
оставаш моят чуден Плам
и Връх Заветен за светеца.

Дали Си Верен Съдия
или Давидовият Корен,
със Теб от древната змия
довека ще съм непреборен.

Дали Си Светлият Жених,
или Вратата, в Дух стеснена,
със Виното Ти се опих,
и в Теб душата е блажена.

Дали Си Камък от Сион
или Си Алфа и Омега,
в сърцето сторих Ти поклон
и Твой ще бъда във Ковчега.

Отец у Тебе е събрал
в едно Небето и земята!
Да бъдеш Вечният ми Дял
и всичката ми Обич Свята!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Когато до кокал опира се нож
и силата нищо не струва,
насилникът вече е по-малко лош
и спира за миг да върлува.

Усеща в сърцето си смътния крах
от някаква гневна присъда.
По-страшен за него от възгласа „Бях“
е светлият смисъл: „Ще бъда!“

Но крив е грехът му. И никак не ще
от Правда да бъде изправен.
Катарзис не би пожелал въобще,
а някак на мира оставен.

И тази обреченост остро гнети
и мисли в поука събира,
че ножът не идва греха да прости,
когато до кокал опира.

И щом е човекът в усърдие лош –
Гневът е жесток, безпощаден.
Цар Ирод, пронизан със ангелски нож,
от червеи беше изяден…

Перото ми пише и думи твори,
та всеки дано ги разбира.
Когато човеците бъдат добри,
тях Гълъб с пера ще допира!

Че този е Смисълът в грешния век,
Надежда за всичките живи.
Човекът се ражда да бъде Човек,
а злите без разум са диви.

Остават завинаги в тъмната нощ,
където Гневът ги настига.
Когато до кокал опира се нож,
и с него – желязна верига…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

(пророческо насърчение
за Сионовото състезание)

Притихнала е синевата
с Любов от Вечния Сион.
Прегърнал на Исус словата,
бегачът тръгва в маратон.

И той на попрището тича,
Венец от Правда закопнял.
С Любов Христова да обича,
докрай сърцето си раздал.

Съперници по вяра няма,
но радва се, когато в миг
у себе си съзира двама
да следват Божия Светлик.

Единият е той, бегачът,
но другият е Сам Христос…
След миг очите ще заплачат,
а устните мълвят въпрос:

„От Тебе ли получих Сила
да тичам в пътя си напред?
Не е ли вярата ми скрила,
че Ти Си силният атлет?

И горе Вечната награда
по право Твоя е, нали?
А пък на мене ми се пада
да съм след Теб, като че ли…“

Исус се спира и усмихва
на тези бликнали слова.
И в отговора Му притихва
възвишената синева.

„На Правдата Венец съм златен!
Награда съм Самият Аз!
Протичай Пътя безвъзвратен
със Мен до сетния си час!

Щом Аз съм първи, ти си втори!
Пребъдвай в Моите следи!
Че Славата те чака горе
за нов Живот да те роди…“

Игрище има във съдбата.
И състезание в Сион.
Но винаги на небесата
Един е с титла шампион.

Дано след Него всеки тича
със Сила в своите гърди,
та някога да заприлича
на вековечните звезди…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)