Категория: Poetry

Светът на Шепа Милост се крепи.
Без нея в пропастта ще се погуби.
Един Творец най-дълго го търпи
и с Бащината Си Любов го люби.

Преглъща Свят въздишки и сълзи.
И хули и презрения преглъща.
Змията сред безбожните пълзи
и в черен мрак сърцата им извръща.

А времето скъсява своя срок
и Милостта отхвърлена изтича.
Езичникът не би обикнал Бог,
но себе си готов е да обича.

Да трупа, да рискува, да пести
и вярва, че животът му е длъжен.
А щом грехът му го опропасти,
провалите да гледа с поглед тъжен.

Да иска втори шанс да си дари
и тръгне през съдбата с пълни шепи,
но пак в греха си да се разори,
последвал участта на всички слепи.

Такъв е той – най-хлъзгавият дял
на всеки, който Милостта презира.
Дори и век без Бог да би живял,
оттатък огнен пъкъл го прибира.

А Шепата остава тук, отсам,
преди Гневът Небето да заключи,
та пръстният потомък на Адам
последен шанс за Вяра да получи.

Светът на Шепа Милост се крепи,
но даже тя до време ще се свърши,
когато остър Меч ще потопи
в голяма скръб безбожници и мърши…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не искам коледни елени,
а само Божият елен –
в тревите буйни и зелени
с водата жива утолен.

Че той е вярата ми Свята
в един Небесен светъл Цар,
дошъл да бъде на земята
най-щедрият и Вечен Дар.

И днес когато с чужда вяра
светът в наздравици звъни,
и е записал в календара
измислени суетни дни,

със Божия елен в сърцето
ще славя Господ като Ден,
че Той дари ми битието –
да бъда в Него осветен.

Една Зорница да ми свети
със Витлеемските лъчи
и с ангелите й заветни
рождествен химн да прозвучи.

Роди ни се Спасител чуден!
Зора от Бог ни посети!
И нека всеки, в зов събуден,
Вестта Му блага извести!

Еленът – в небеса възнесен
за Извора Му да пъхти…
Това е Празникът чудесен!
И в него весели се ти!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

С урагани от евтина слава
всеки ден се залива светът,
и погнусата лепне лукава
като сянка под Вечния Път.

Жалки фотоси. Гнусна реклама
с атритуби на евтин елит.
„Тях ги има, а тебе те няма!
Ти оставаш за хората скрит!“

Тъй нашепва горката съблазън,
сътворена от паднал бунтар,
но духа си не чувствам премазан,
нито себе си жалък и стар.

Че комуто до днес съм потребен
ще издири от мене следи,
и ще тръгне по стръмния хребет
към високите светли звезди.

Там не ходят тълпи, върволици.
Самотата е тайник и зов.
А крилата на волните птици
ми даряват пера с благослов.

С тях звъни благодатната лира
и се сипе свещена роса.
А духът ми лети из Всемира
да докосва с любов небеса.

Репортерът не ще ги опише.
Фотографът не ще ги съзре.
За мнозина щом станах излишен –
значи с вяра вървял съм добре.

И разпънат ме скрива Голгота
с шепа спътници верни до мен.
А светът си остава за скота
сладко блато със мирис на тлен.

Е какво пък? В разделното време
всеки своята вечност твори.
И оттатък съдба ще приеме,
за каквато сърце му гори.

Аз горя на свещена жарава
и съм неин до сетния дъх.
Урагани от евтина слава
не достигат до камък на връх.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Недей скърби, когато безуспешен
останал си на този мрачен свят.
Престолът на успелия е грешен.
Цената му – противна като смрад.

Владеят само гърбави земята
със погледи към пръстния си рай.
След тежките поклони пред змията
завинаги са свити на кравай.

Глава към Бога никой не повдига
от земните богатства вцепенен,
и влачи си проклетата верига,
с която във духа си е пленен.

И кой е за оплакване тогава,
погледнат в сетнината си отвъд?
Тъй преходна е купената слава
с лукава съвест, пазена за съд.

Тъй властни са решетките, с които,
държи душите падналият княз,
че клетникът щастлив е на открито,
свободен от имот, пари и власт.

Да бъдеш аутсайдер просто значи,
че вече си от другата страна,
и нямаш във живота неудачи
от никакъв поклон пред Сатана.

Че князът дава, но отпосле взима…
Измамени – душите са му дял
в дълбока пропаст, всякога незрима
за онзи, който грешно е живял.

Че този свят обрича на прокуда
онези, над които не владей…
А другите – със примката на Юда
са жетва на върховния злодей.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Душата ми е вече уморена
скръбта от този свят да отрази.
Покрита е духовната арена
с пролята кръв, с пресъхнали сълзи,

на съвестта със костите строшени,
на алчността с кръвясалия щит,
и вече поразените мишени,
в които зее ужас неприкрит.

Смълчават се души, без капка сила,
когато ги заплаши Голиат,
и всяка най-позорно се е свила
в поклон пред демоничния преврат.

Да пуснат Злото в себе си, дълбоко.
Лъжите да приемат с плахо „да“.
И вихърът на бясната жестокост
след миг да ги превърне на ръжда.

Уви! Това е краят неизбежен,
на свят, отхвърлил светлите слова.
Дори да бях в делата си прилежен
мнозина към Христос да призова,

останаха сърцата тъй далеко
от верните малцина покрай мен,
че казах си накрая: „О, човеко!
От гибел Вавилон е поразен!

Не се лекува грешник под измама,
която му внушава, че е здрав!
И изход пред излъганите няма,
но само ров за идещия гняв…“

Душата ми е вече уморена.
Дано Отецът Свят я облекчи.
Че беше тя тревожната сирена,
готова сто години да бучи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

„И Давид играеше пред Господа
с всичката си сила…“ (2 Царе 6:14)

Пред Господ твоя Бог танцувай,
препасан с лен, като Давид!
И в Него винаги ликувай,
от праведната Кръв умит!

Че днес Спасителят скъсява
годините на този свят,
и всяка мимолетна слава
изчезва като лъх назад.

Остават Любовта Му Свята
и Правдата като скала,
със нас да бъдат на земята,
повдигнем ли към тях чела.

Награда някой щом получи,
от радост истинска цъфти,
и бликва му в душата ручей,
готов задълго да шурти.

А щом вода така се движи,
когато чиста се възлей,
оставил всичките си грижи,
духа си в Бога разлюлей.

Бъди Му благодатна птица!
Бъди Му горския елен!
И с дух, избавен от тъмница,
танцувай, с вяра окрилен!

Че тръпнат ли нозете боси
по избуялата трева –
Давидовият Бог те носи
из Свойта Вечна синева!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Влез със вяра в Живота на Бога
и не казвай, че просто си жив.
Даже звярът си има бърлога,
но без разум е всякога див.

Във Небето през Порти се влиза
с Път Христов, озарен в Светлина,
но при днешната дяволска криза
ще платиш най-висока цена.

Куп съблазни Спасителя скриват
и духът е в затвор окован.
Сребролюбците с догми убиват.
Богохулството няма таван.

А тогава, щом искаш да зърнеш
онзи Път, от Исус вдъхновен,
трябва взор към Отец да извърнеш,
та да бъде светът поразен.

Да притеглиш Небесното в близост
и да разпнеш себичната плът.
Всичко горно в света да е низост.
Всичко долно – да бъде върхът.

От презряното Правда да свети
и с гръмлива тръба да звучи,
за да имаш лъчи за нозете
със събудени в мрака очи.

Превъзмогнал над всяка измама,
да се върнеш щастлив у Дома,
там, където противници няма,
нито зло сред ужасна тъма.

Там, където изчезва тревога
и дъхът не е тъжно горчив…
Влез със вяра в Живота на Бога
и пребъдвай в Завета Му! Жив!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)