Категория: Poetry

Това е месецът, когато
светът ужасно ме гнети,
защото във зловонно блато
нагазват хорските пети.

Измислен дядка със елени
подкарва своята шейна,
и гледат всички възхитени
привидната му светлина.

Той вечно пие Кока Кола
и в цветни лампички блести.
И от витрините във МОЛ-а
души готов е да лъсти.

Пронизва пищните реклами
и иска светския поклон.
Да паднат господа и дами
в тресавищата на Мамон.

Търговците да пълнят каси,
а „Джингъл белс“ да ги крепи,
и да начешат в миг страстта си
безброй привлечени тълпи.

А във предпразничната врява
да не попита ни един:
Такъв поклон ли заслужава
роденият от Бога Син?

Светът така да Го похули
в езическо-окултна смрад,
и със шейна да се хързули
дори и до самия ад.

А празникът да стане стока
с червен огромен етикет…
Декември болка е жестока
и носи ми тъга и гнет.

Сълзи готов съм да изплача,
но имам за духа мехлем –
все още свети ми през здрача
една Звезда от Витлеем…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Светът е днес безбожна яма,
създадена от дух жесток.
Там изход към Небето няма,
но властва плътският залог.

В съдба, от памтивека сляпа,
копае своя ров тварта,
и пуска корен като ряпа
в заветни връзки със смъртта.

Измамна тленност я увлича
и кръг обречен я върти –
до гроб страстта си да обича,
без никога да полети.

Накрая, в пръстното изгнила,
да срещне участта си в мрак –
с едно осъдено мъртвило
под гняв и вечен похлупак.

И тази най-ужасна драма
дано послужи за урок.
Спасете се от злата яма
със зов към Истинския Бог.

Че който в нея се намира
ще стигне пъкъла дори –
където червей не умира
и огън всякога гори.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Последваш ли Живота ярък
на нашия Небесен Цар –
бъди за всички не подарък,
а Неговият Вечен Дар.

Подаръкът е твърде земен
и се купува със пари.
Във него няма вечно семе
и Обич Свята не гори.

А Дарът с вяра се приема
и даром дава се навред,
без страх от острата дилема
дали богат си или клет.

Че някога сред светилата
на Божия Свещен Олтар,
ще свие трепетни крилата
животът ти, превърнат в Дар.

И благослов, от Огън жарък,
сърцето ти ще разгори.
„За хората не бе подарък,
но като Дар се подари!

От Мене наследи Вселена
и стълп у нея Ми бъди,
защото тя е подарена
на жертви, станали звезди!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

„Сърцето е измамливо повече от всичко,
и е страшно болно; кой може да го познае?“
(Еремия 17:9)

Човекът болести лекува
и всякак иска да здравей,
годините да пропътува
до стогодишен юбилей.

Да няма нужда от бастуна,
когато в пътя си върви,
но енергичен, като струна,
усмивки сто да улови.

Каква измислена картина
във свят, от злото съкрушен…
Днес твърде болни са мнозина,
но лекарят им е сгрешен.

Че има черни диагнози,
които никой не тръби,
но те са главните угрози
за помрачените съдби.

Надменност, алчност и омраза
лекува ли ги чуден хап,
или от тяхната проказа
духът е поразен и слаб?

От гордост, завист или злоба
душите кой ще изцели?
Не са ли приживе у гроба,
пронизани от куп стрели?

Лекува болният сърцето
от някакъв вроден порок.
И уж изследван е, но ето –
до днес останал е без Бог.

Без Него иска да избута
годините до старини,
във дом, с неверие порутен,
и вируси, като злини.

От болниците ще излиза
с рецепти за лекарства куп.
Но в тъжната си епикриза
пред Бога ще остане труп.

Че няма никаква аптека,
която да предлага цяр
за болестите на човека,
приел греха за господар.

Духът на Кръст се изцелява
с Кръвта, пролята от Христа.
Но где ти Правдата такава
във свят от пръст и суета?…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!