Категория: Poetry

Питат ме какво е плява.
Отговарям със въпрос:
Тука Зло ли управлява
или Божият Христос?

Всички ли се радват явно
на безчислени блага,
да живеят чудно, славно,
без привременна тъга?

Как един мизерно проси,
а пък друг – лихвар е тлъст?
Босът пачките си носи.
Клетникът – най-тежък кръст.

Честното кърви пребито.
Скверното е на престол.
Чезне праведното жито
сред погром и произвол.

И остава светска плява –
гнусна, гнила, без зрънца.
Да краде и поругава
наскърбените сърца.

Кой ще я свали от трона?
Кой ще й отнеме власт,
щом е сторила поклона
пред един злотворен бяс?

На Кръстителя словата
ще ли да си спомни тя,
че изрината с лопата
ще погине в пепелта?

Че за нея без пощада
огън в пъкъла пращи,
гдето винаги ще страда
и напразно ще крещи.

Питат ме какво е плява.
Нека Господ ги смути.
Който съвест разпилява,
в грях ще се опропасти.

И с безбожната си драма
ще ридае в пълен мрак:
„Жито бях, а станах слама,
лъгана от Божий враг…“

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Светът е грешно огледало,
каквото и да отрази,
и в него черното е бяло,
готово поглед да срази.

А бялото се вижда черно –
измамените да вбеси.
В такова битие неверно
скърбиш, където и да си.

Умът не ще да се изключи.
Лъжи поглъща като хляб.
Не търси Правда, да научи,
че силният е много слаб.

Че пада горният надолу.
А долният полита с Дух.
Облеченият му е голо,
но голият е със кожух…

В живот от толкова контрасти
са нужни точни очила,
че палят грехове и страсти
неверните огледала.

И никога в една посока
не се събират дух и плът,
но имат сетнина жестока
излъганите всеки път.

Вземи си друго огледало,
с което гледаш там, напред –
оттатък смъртното си тяло,
отвъд езическия ред.

В Исус огледай се! До йота!
И нека Той те заплени!
За да изчезнат от живота
лъжи, заблуди и стени.

С душа, в Кръвта Му опростена!
С Живот, на Правда покорен!
Огледай се! Светът е сцена
и там залогът е свещен…

Че Неговото огледало
най-вярно ще те отрази.
И в себе си ще имаш бяло
сърце, умито от сълзи…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Това, което ме убива,
не ще ме запокити в гроб.
С душа, за малко стадо жива,
на Вечния Овчар съм роб.

И игото си мълком страдам,
скръбта от верните прикрил.
Дали ще ставам или падам,
Господен всякога съм бил.

Не съм потомък на герои
и нямам мощ на великан.
Удържам тъмните порои
до капка сила изтерзан.

Живот живея на мишена,
прицелена от властен мрак,
но хулена и утешена,
пребъдва вярата ми пак.

И жилавост у мен вбесява
невидимите врагове.
„Огъваш го, а той остава
сърца към Бога да зове…

Не иска хич да се прекърши –
глава пред Злото да склони.
Реши ли нещо – в миг го върши
и чупи нашите стени…“

Съдбата си не аз я пиша,
но тя задача е на Друг.
И в този свят, докато дишам,
ще бъда Неговият чук.

Оставам жезълът с бадеми
за знак против бунтовен род,
преди Овчарят да ме вземе,
дарил ми Вечния Живот.

А дотогава – с вяра жива
души ще браня от потоп,
щом Зло духа ми не убива
и няма за плътта ми гроб.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не бързай да печаташ със „Амин“,
защото лесно от дъха излита,
но пресата на тъмен исполин
над теб ще натежи, да те изпита.

Че думата заявка е за власт,
каквато просто няма у човека.
Изява тя е на Небесен Глас,
дошъл да бъде Истина довека.

Но първом на Исус „Амин“ бъди –
свидетел, който всякога е верен.
Защото ако Той те потвърди –
Върхът Му в тебе вече е намерен.

А Кръстът Му се носи ден и нощ,
щом жива е повелята Му Свята.
И само със такава пълна мощ,
„Амин“ готов е да се запечата.

И сбъдват се тогава словеса,
защото Дух велик ги сътворява –
с един печат от Вечни небеса,
дошъл да бъде Божията Слава.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

От Господ Бог поискай автограф.
В сърцето ти Сам Той да се подпише…
Греша ли в този зов? Или съм прав
подобно чудо да се случи свише?

Светът налита евтини звезди
и подписа им иска, тъй – за слава.
Със щипка гордост да се зареди
сред бляскавия шум и плътска врява.

Спасителят със Святото перо
от Себе Си словата ще остави,
когато върши верният Добро,
което Той не може да забрави.

„Бях гладен! И Ми даде къшей хляб!
Бях жаден! И с водата напои Ме!
Бях болен, и от немощите слаб,
но ти и в клетник зърна Мойто Име!

В тъмница бях, и ти Ме посети!
И странник бях, намерил топла стряха!
След толкова затворени врати,
отворени за Мене твойте бяха!“

Така до днес подписва се Исус
и Подписа Си с капка Кръв зачита.
Завета Му уж знаят наизуст,
но тъпчат Го с омраза неприкрита.

Остава Той в мнозина невидян.
Звезда, в калта Духа Си приземила.
Да чака, да се взира поруган
в ръце безплодни, и в сърца без Сила.

И днес, когато всички трупат гняв,
а хладината – норма и фетиш е,
от Господ Бог поискай автограф…
В сърцето ти Сам Той да се подпише!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!