Категория: Poetry

Победа е, ако останеш беден,
съблазните на дявола проклел.
Във земните блага да си последен,
дори и шепа користи не взел.

Победа е, ако светът те срита
и с шумен смях душата ти презре,
а ти да гълташ скърби до насита,
но светлият ти порив да не спре.

Победа е духът ти да измоли,
когато злото с кризите бучи,
да би прегърнал неколцина голи
с печал нескрита в техните очи.

Победа е, останал с малко сила,
да съкрушиш лукавия титан,
щом вярата у теб е съхранила
изваян Камък в Божията длан.

Победа е да издържиш на клада,
щом Огънят на Бог е по-горещ.
Четвъртият е твоята Награда,
дошъл за помощ в пламенната пещ.

Победа е сред лъвовете в яма
Мирът да бъде здравият ти Щит,
а псетата на всяка зла измама
да ги погълне ужас страховит.

Победа е за Святата рокада
да мислиш непрестанно нощ и ден.
Че първият, от гордост щом пропада,
последният ще бъде извисен…

И нека днес сърцето ти се вгледа
не в думи, а в Духа им изявен:
Христос е вековечната Победа
над този свят, от Злото уловен!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Аз не плащам за чужди съмнения
и не сея раздори и смут.
Ходя в светлия Път, озарения,
със Христови сандали обут.

Съгледвачи одумват ми вярата,
анонимни и шепотно зли.
И край мен настървена покварата
свива примките, за да боли.

Превъзмогвам мълви и зловония.
Всяка клюка ми става пирон.
А венецът напомня с агония
за присъда от Синедрион.

Безполезно е всякакво спорене
с приземените в змийския ров.
Моят извор за всички отворен е,
но малцина го пият с любов.

И това ми е явно разпъване,
ориста сред безбожния свят –
заповядан за пълно потъване,
да съм кръст, от пръстта непознат.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Вилня бандитът ураганен.
Прекърши клони и листа.
Отвори по дървета рани
със силата на яростта.

И нека мъдрият притури
поука занапред в това.
Че има други грозни бури,
далеч от плътски сетива.

Ужасни гибелни циклони,
които брулят този свят,
но кършат не листа и клони,
а грешници без благодат.

Аз бих извикал към такива,
щом идва скръб да ги коси:
На Бог ръката Милостива
хванете, за да ви спаси!

Че Той заслон е в урагана,
закриляща от зло стена.
Овчица няма поругана
в кошарата Му ни една.

Мирът Му нека ви споходи!
Духът Му да ви осени!
И всички бури и несгоди
ще се отдръпнат настрани.

Че вдигне ли Исус десница
смълчава всички ветрове,
когато скръбната душица
в живота си Го призове…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Опазвай бялата си дреха –
правдивия и чист висон,
че злите този свят превзеха,
приготвили за звяра трон.

В смола и кал да се въргалят
мечтаят тварите без ум,
на дявола ушите галят
със всичкия греховен шум.

Содом разпаля плътски страсти.
Египет зодии шепти.
Смъртта със тъмни пирокласти
подобна на вулкан трещи.

И пътник, тръгнал към Вратата,
сърцето трябва да смири,
че само с Кръв, невинно-свята,
ще бъде без петно дори…

Такъв – на прицел да положи
Заветния от Бога Лик,
защото в Него той ще може
да се оглежда всеки миг.

Със плач сърцето да измива
и на палача да прости,
а дрехата – все тъй красива,
на своя Цар да посвети.

Това е Святата победа
в живот на Вяра и Любов –
Отец отгоре да съгледа
висонът в теб, Исус Христов!

Делата на Светия верен,
опазил Новия Завет,
дори в живот, от скърби черен,
но всякога останал Свет…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Натрапва ми светът заблуди със тъй наречени „звезди“.
Умът втрещен да се учуди и завист да го оплоди.
Успеха им да пожелая със плувнали от лъст очи,
и в славата им – роб накрая – след тях духът ми да търчи.

Във Монте Карло на казино. В Париж на пищно матине.
Мамон да ме извая фино като душа със портмоне.
Сред звезден куп аристократи да пия бърбън с кубче лед,
И в най-богатите палати да бъда винаги приет.

Отхвърлям подлата покана. От нея лепне и смърди.
Не искам тук звезда да стана сред сатанинските звезди.
Че помня как на планината, с цената на поклон един,
предложи слава Сатаната на Божия Възлюбен Син.

Светът е битка на поклони – бях писал някога преди.
Раздава дяволът корони. Въздига евтини звезди.
А после лъскави реклами минават като ураган,
и който бързо се подмами, е като риба във тиган.

Мамон сърцето му поглъща. Духа му чупи – кост по кост.
И никога не се обръща душа такава към Христос.
С очи – от злато ослепени. С прелели от хвалби уши.
Съдбата му е сред пленени и в мрака паднали души.

Там черна дупка ги привлича и чезнат в непрогледна нощ.
Звезда ли? Не! Ще бъда притча за клетника без пукнат грош.
Че той си има на Небето Зорница с блясък като Ден.
Намерил Нея в битието – не е безсмислено роден.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

При удар глината се пука,
но камъкът ще устои.
Издържа той на Злото чука,
защото в него Дух струи.

И съска в мъка несравнима
една обречена змия,
че тези камъни ги има
навред по цялата земя.

Отвътре те са пълни с Огън
и всеки е като скрижал,
преминал скръб и изнемога,
но в тежки битки оцелял.

В съдба велика и голяма
те следват Зов непобедим,
че с тях Исус изгражда Храма
на Новия Ерусалим.

И той завинаги ще свети
във идещите векове.
Под него ще въздишат клети
осъдените зверове.

В стени и стълпове Небесни,
събрани като Свят Олтар,
от тези камъни чудесни
Синът приготвя славен Дар.

На Свят Отец във висината
чеда на Вяра да дари,
и Вечен Дух на Светлината
със тях в Небето да гори.

Това е Смисълът в куплети,
за всеки камък на Христа.
Да бъде твърд, и да засвети
на Господа във Святостта.

Че идва Миг, така изстрадан,
у Бога да се съгради,
получил своята награда
при вековечните звезди.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Религия имали древните траки,
погребвайки някой владетел богат,
да сложат във гроба му златния накит,
а той да го носи в отвъдния свят.

Във гроба полагали също монети,
и някой изкусно изваян ритон.
Да пие божествен нектар с боговете,
получил по право величествен трон.

Те имали празник, когато умира
и тръгва си старият вече човек,
че нейде оттатък животът не спира
и там е навярно по-хубав и лек.

Владетелят ставал на череп и кости,
разложен на плесен, обърнат на пръст,
но гроба му после неканени гости
ограбвали бързо със порив чевръст.

Изчезнали някак си нравите стари.
Могили останали, древни била,
плячкосани бързо от куп иманяри
със кирка, лопата и здрава тесла.

И станало ясно – човекът не носи
в отвъдното титла и славен имот.
Енигма е гробът. Гъмжи от въпроси.
Защо ли е този суетен живот?

Е, има оттатък най-истинско злато!
Най-чисто сребро ще намерите там!
Но трябва човек да живее богато,
разбирайте – Богу да станете храм!

От земното тръгнали в Пътя Небесен,
надминали траките – с вяра и зов,
по-дивен живот от Орфеева песен
ще имате горе, над пръстния ров.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)