Категория: Poetry

Прости и забрави! Това е!
И нека да отсъди Бог!
Дори сърцето да ридае,
а мислите да бъдат в шок…

Със злото зло не се изтрива,
но става то всевластен зар.
Овен със гневна съпротива
приема рогове на звяр.

Един Манасий на Небето
получи Портата на Дан.
Забравил и простил в сърцето,
от Господ ще си оправдан…

Кръвта, която се пролее,
напомня само за Каин,
а пък убийците владее
един ужасен властелин.

Не бързай с никакви присъди,
защото Бог е Съдия,
и Той единствен ще пропъди
души при древната змия.

Сърце, което се е спряло,
и меча с прошка замени,
отхвърля всяко покривало
от стари времена и дни.

Най-верен смисъл да съгледа
във днешния опасен трус,
че всяка истинска победа
над Злото дава я Исус!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Връхлита ме последната ми есен
и брули вятър жълтите листа.
С невидим квас, в сърцето ми омесен,
готов съм да последвам мъдростта.

Тя винаги тогава се събужда
когато се привършва кръговрат
и в себе си творецът има нужда
да се усети в горното богат.

Опитвайки на залез да се сгреят
пристъпват старци в тъжния сезон.
С бастуните почукват, и немеят,
забравили най-скръбния си стон.

Листа, които в битка с листопада,
изгубили са летния си цвят,
и рано или късно всяко пада
във шумата на преходния свят.

Какво ли ще ги стопли, щом са тленни?
Остава ли копнежът им зелен?
Душите, уморено-скъпоценни,
надмогват ли над старческия плен?

Не! Не това е писано за всички!
Дори и в есен блика пролетта!
Но трябва да са борови иглички,
а не големи дъбови листа…

Последната ми есен ме връхлита.
Смалявам се. Не ща да съм листо!
Една игличка искам, упорита,
готова да живее две по сто…

Все още да е свежа и зелена,
и всички да дарява с кислород –
това е мъдростта ми, споделена,
със пътника към Вечния Живот.

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

(който беше и остана слуга Господен)

Помазана Маслино на Отца!
Потомъко най-славен на Есея!
До днес разпалваш верните сърца
и в псалмите ти всякога се грея.

Перото ти е пълно с Благодат.
И Арфата трепти в мечти чудесни.
От прашката ти пада Голиат,
а всичките ти подвизи са песни.

Небесният ти Пастир е и мой!
И с Него в нужда няма да остана.
С водите тихи дава ми покой
на някоя разцъфнала поляна.

Трапеза ми приготвя. И гори
душата ми от Истината Свята.
Дано и в мене Той се възцари,
тъй както в теб царува на земята.

А аз да Му въздигна светъл Храм,
където Той е Вечният на Трона.
И всякога да Му прислужвам там –
в най-праведния Мир на Соломона.

Давиде! На Отец възлюбен мъж!
Все още в тебе чашата прелива.
И капе от Сион Заветен дъжд
за всеки, който в ревност не изстива.

Дано и мен Създателят дари
с незлобие в една душа смирена.
А ти от свойте псалми – говори!
Възпявай Господ с Арфата свещена!

И аз, до всички Божии сърца,
при тебе ще застана, за да пея!
Помазана Маслино на Отца!
Потомъко най-славен на Есея!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

(пророческо предупреждение)

Още мъничко време сме тука
и не искаме в земното дял.
Няма Вярата в нас да пропука
онзи дявол, от страх полудял.

Ще изпием горчивата чаша,
както нашият Господ я пи.
Че Скръбта Му – тя също е наша
и духът ни докрай я търпи.

Ще запалим светилника в мрака,
надалеч от мъртвешкия сън.
Че разумните трябва да чакат
Младоженеца будни навън.

И когато се хлопне вратата
да осъди проклетия свят –
пет девици с висон и позлата
във една своя зов ще явят.

А оттатък напразно ще чукат
и ще искат от Бога ответ –
само някаква тясна пролука,
обещана от Вечен Завет.

Само час милостива отсрочка
да измият душа и лице.
„Не приключвай съдбите ни с точка!
Виж! Протягаме с вяра ръце!“

Ще смилят ли Жениха с измама,
щом са вече натрупали гняв?
Или Господ във тяхната драма
ще ги стресне със отговор прав:

„О, заблудо! До смърт закъсняла!
Двайсет века бях Верен Христос!
Ако с Мене си в нощите бдяла
щеше будна да бъдеш на пост!

Ти ояде се в слава човешка
и със вино от грях се опи.
И това ти е страшната грешка,
че пияният ляга да спи.

Ти пропусна звука на Тръбата
и похули Заветни слова.
Затова ще стоиш пред вратата
с изтрезняла от ужас глава…“

Още мъничко време сме тука
и отхвърля ни злобен светът.
Не мечтаем за земна сполука
на Спасителя в скръбния Път.

Младоженецът идва отгоре
да ни грабне във миг на око.
И когато вратата затвори
ще насити света със горко…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

“Управляващите заговориха
за драматично увеличаване
на данъка върху сградите…”
(из медийния печат в България)

Данък въздух сложи ни, министре!
Данък глътки от чист кислород!
Нека в миг небесата ни бистри
да ти носят голям оборот.

Че е въздухът баш далавера –
тъй, от нищо, да правиш пари.
Още има над нас атмосфера
и я дишаме даром дори…

Изчисли си процента, теслата.
Всеки българин – с въздухомер.
Нека бясно танцуват числата
в твоя бял министерски тефтер.

Запечатай в налози жестоки
и обема на белия дроб.
Замърсителят с въгледвуокис
да си плаща цената до гроб.

В тази тежка финансова криза
въведи печелившия ход.
Данък въздух в хазната да влиза!
Данък жалък човешки живот!

Данък дъх или данък въздишка.
Данък плач… Данък песен дори.
Със финансова яка каишка
цял народ оскотял умори.

Късоглед, тесногръд и безбожен
чак до ада с налози върви.
Че човешката алчност не може
даже дяволът тъй да взриви.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Земята земното привлича.
Светът от светското бучи.
Затвор безрадостен наднича
от потъмнелите очи.

И трябва в мислите искрица
сърцето да възпламени…
Поискаш ли да бъдеш птица –
нагоре с вяра погледни.

През болки, мъки и несгоди,
през всички страшни теглила,
поискай Господ да те води,
и Той ще ти даде крила.

Да бъдеш в Неговото ято
от светли, праведни души.
И вътре в теб да бъде лято,
когато Той те възвиши.

Че няма смисъл нищо друго
и верен избор няма друг.
Светът е пленник на влечуго,
от хиляди години тук.

Земята в бесовски отрови
прибира пръстните безчет.
И къртът безнадеждно рови
и търси в глината Завет.

Уви! От плътската природа
не никнат вечните крила,
а полетът към небосвода
е само вятър и мъгла.

И трябва клетникът навярно
да преживява трус след трус,
преди сърцето благодарно
да вдигне поглед към Исус.

Това е истинският прицел
във свят на примки и тъми.
Поискаш ли да бъдеш птица –
крила от Господ приеми.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът чудовищен ярем е.
С проклети духове гнети.
И само с Вяра в друго време
спасявам моите мечти.

Завета мигом да разгърна
и връщам векове назад.
При моя Господ да се върна
като юдеин припознат.

Кръстителят да пророкува
отсред водите на Йордан.
Витесда да се развълнува
за някой клетник изтерзан.

Небето в миг да се отвори
пред верния Натанаил.
Да слизат ангели отгоре
върху чедата на Рахил.

Да се кача на планината,
от лъч Небесен озарен,
а дрехата, безмерно Свята,
да бъде за духа ми Ден.

Да видя Святата вечеря
със Яков, Петър и Йоан.
И аз сред тях да се намеря –
изпитан, верен, призован.

Закхей да зърна на черница
или слепеца Вартимей…
Навсякъде една Зорница
ще смазва тъмния злодей.

Със Нея искам да живея
и с чудо да се утеша.
По пътищата на Юдея
до Нея да вървя пеша.

И днес сърцето ми се моли:
При Теб, Исусе ни върни!
Да свършат тежките неволи
на най-усилните ни дни.

Живеем Словото Ти Свято.
Душите виж ни! Ти Си там!
Звездата Истинска, Която
за нас е Зов, Любов и Храм!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)