Категория: Poetry

Тръба Небесна аз дочух
в години, вече отлетели.
„Превръщай думите Ми в Дух,
че от пръстта са потъмнели.

Светът ще ти се разяри
и злобата му ще прелива,
че с Меч прободена дори
пръстта не ще да си отива…“

Прескръбна младост преживях
с безбройните човешки хули.
Престъпник за мнозина бях,
и лед, готов да ги хързули.

Обръгнах сам от ветрове,
раздухани от зло, в омраза.
Творец, решил да прикове
на Кръста силата на аз-а.

Бях бито куче за едни
и заекът гърмян – за други.
А всичките ми синини
медали бяха… За заслуги!

Остана пълната торба,
със книги, вдъхнати до блясък.
И Пътят от една борба
в двубой на Канарата с пясък.

Преборих ли пръстта? Уви!
Във враговете ми остана…
А в мене, все така, кърви
последната Голготска рана.

И още дух лукав чете,
готов да съди и убива.
Пръстта остава, и не ще
от Словото да си отива.

Крепи пространния си път
и пази портата широка –
за всяка неумряла плът,
родила вяра слепоока.

Тръбата стана част от мен.
Прибежище за гнет и слава.
И Дарът ми, от Дух роден,
на Господ кръстно се надява.

Небесните – да утвърди.
Във Верните – да се огледа.
Че с Дух оставих им следи,
и в Слово – дадох им Победа.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Сърцето чисто опази
дори конфликти да бушуват.
Смъртта безумци ще срази,
решили да се навоюват.

И който с ярост вдига меч,
от меч ще бъде сам прободен,
за да потъне най-далеч,
където няма Мир Господен.

Войната е като ламя
и с челюстите си поглъща.
Избиват се за къс земя –
за пръст, от памтивека съща.

За някаква проклета власт
на скрити в мрака кукловоди,
които в сатанинска страст
разделят братя и народи.

Мира Господен съхрани,
отхвърлил всяка мъст и злоба,
защото всичките злини
привършват винаги до гроба.

А там, след него, няма път
да върне мъртвите обратно.
И всеки в своята си плът
веднъж живее, безвъзвратно…

Пред поглед Свят на Съдия
злотворците ще коленичат,
осъдени с една змия,
която своя бог наричат.

Да бъдат нейни в страшен ров,
с души, завинаги проклети.
И жупелът – во век веков
всред мрака огнен да им свети.

Сърцето чисто опази,
че тук си пътник, и до време.
На Господ своите сълзи
възлей… И Той ще ги приеме!

В замяна Мир ще ти дари –
да оцелееш всред войната,
а после да те възцари
в пределите на Светлината.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

„…смирението предшества славата…“
(Притчи 15:33)

Щом имаш Правдата за броня
и Път нагоре си поел,
поискал славата на коня,
бъди готов да си осел.

Че той, оселът, тежко носи.
Добър, безропотен и благ.
Не бърза с никакви въпроси,
усетил здравия си впряг.

За него ценен е товарът,
износен до последен дъх –
една пресвята, чиста вяра,
докоснала Заветен Връх.

Животни в този свят – мнозина.
Едва ли ще ги изброим.
Но на оселова гърбина
Кой влезе във Ерусалим?

Смирен и кротък, Кой понесе
греха на падналия свят?
Че Изворът ни Той до днес е
на Мир, Любов и Благодат.

Един осел. А в него – Сила
и Господ Бог да удържи.
Каква Любов го е родила
да носи всичко, що тежи?

Не се ли обещава Оня,
щом в Себе Си се е заклел,
че идва славата на коня
в смирението на осел?

Христос на кон ще се завърне
във облака свещен и бял,
и Сам осела ще прегърне,
че той с товара е вървял.

Ще го въздигне в небесата,
оттатък Портите в Сион,
където чак при сетнината,
оселът се превръща в кон.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Настойник съм на Свят Ковчег,
напълнен със Сребро и Злато.
И често питат ме: „Човек,
защо не поживя богато?

Царете с толкова блага
кръстосват с яхтите морета,
а ти къде си досега
с душа, която в мъки крета?“

Е, имам отговор за вас,
сърца, от този свят пленени!
Велика Кръв с най-чудна власт
трепти във бурните ми вени!

Тя тегли ме във Вечен Храм
и скъпоценно ме насища.
А щом за всички се раздам –
душите стават на огнища.

Във тях Среброто е Завет,
а Златото – пречиста Вяра.
И всеки Дар, отгоре взет,
се връща духом при Олтара.

Небесното не става тлен.
И пръст пред Бога не възлиза.
А аз, на Него посветен,
бих дал последната си риза.

Години – хиляди дори
не струват даже час пред Трона,
където огнена искри
на Господ Святата Корона.

Пред Мантията Му снишен
да мога в миг да коленича,
ще бъда всякак утешен
от Оня, Който ме обича.

И в този най-трагичен век,
когато мразят всичко Свято,
настойник съм на Свят Ковчег,
напълнен със Сребро и Злато.

Вземете даром, без пари,
Благата щедри от Небето,
и Господ нека ви дари
Самия Себе Си в сърцето!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Поемете от скръбния скръб.
На безсилния давайте сила.
Всяка мъка, понесли на гръб,
във живота и вас е морила.

Помъдрувайте с мъдрия в зов,
но бъдете за простия – прости.
И тогава – за Свят благослов –
ще приемете ангел на гости.

Всяка стъпка по пътя нелек
нека бъде в следите на Бога.
Че така се изгражда човек –
превъзмогнал над страх и тревога.

Да узнае, че светли слова
се откриват наяве в делата.
И изпитан във всичко това –
ще намери най-щедра отплата.

Ходатаят е винаги там,
гдето капка утеха не стига.
И раздал от сърцето си плам
смазва иго и чупи верига.

Като страж, незаспиващ на пост,
да остане в стоенето верен.
С най-великия знак, че Христос
е потърсен и вече намерен.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Щом свестните тук се нарочат за луди
и злоба покрие ги с кал,
напусто е този народ да се буди,
понеже е тежко заспал.

В съня си навярно будителя тачи
и даже му сваля звезди,
да би се научил що Правдата значи,
и как се по нощите бди.

От пълна апатия лесно заспива,
обречен на скотски уют.
Жарта от огнището с пепел покрива
и зъзне в езически студ.

И никак не знае съдбовното „Бдете“,
дошло от Господния Глас.
Че живата вяра същински Завет е,
будилник в най-мрачния час.

И жалък народът е, който прокуди
будител с гръмлива тръба.
Щом свестните тук се нарочат за луди,
мъртвешкият сън е съдба.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Не вярвам в дупчената тиква,
а само в Светлата Лоза,
Която кръстно ме обиква
и трие бликнала сълза!

Отхвърлям евтини вампири
със жалък демоничен грим,
когато днес тръбата свири
от горния Ерусалим.

Не искам гнусни простотии
от най-проклетия злодей,
че неговите вси светии
са демони от зъл бордей.

И днес, във битието бясно,
надежда ме крепи една,
накратко казано, и ясно:
Христос е мойта Светлина!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)