Категория: Poetry

Гледам, братко, войните… И сърце ме боли.
Колко тежки са дните, с ураган от стрели.
Брат се бие със брата. Кръв се плаща със кръв.
И се гърчи земята в сатанинската стръв.

Миротворецът вика, но остава нечут.
Дълг стои пред войника с динамит и барут.
С автомат или пушка своя враг да взриви,
а светът да се люшка сред „имам“ и „равви“.

В тази страшна тревога, в този шеметен ад,
кой си спомня за Бога – да отстъпи назад.
Да прости за злините. Да забрави… простен,
вместо гняв от тъмите да го ръчка с остен.

Кой на Кръста изпита онзи изпит пресвет –
да горчи до насита само с гъба оцет?
Да се сгърчи, отречен, от венец прокървил,
но в Живота Си Вечен всеки грях опростил?

Как Те няма, о Боже, в този пагубен свят!
Злият никак не може да се върне назад…
Зла вендета го нуди от противник жесток,
сред възторга на луди да е див кръволок.

Гледам, братко, войните… И сърце ме боли.
Кръв тече в долините. Грях греха не цели.
Смърт смъртта не прощава. Мъст отеква във мъст.
А безумната врява се превръща на пръст…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Избрах си несменяем кмет
на Град със улици от злато.
Там Той е чуден Слънцесвет
и с Него има Вечно лято.

Там няма такси за вода,
дори и кофи за боклуци.
Блаженство, мир и свобода
се сливат със небесни звуци.

Там липсват бирник и пъдар
и къщите са без огради.
Животът е прекрасен дар,
а хората остават млади.

Тече сред мрамора река
кристално бистра. Като песен.
Любов да пиеш. Ей така!
Над чудните води надвесен.

Дърво прекрасно ражда Плод.
С листа народи изцелява.
Цъфти и процъфтява род
в една неизразима Слава.

Избрах си кмет. И нямам друг.
С лъжи не мога да живея.
И даже да съм още тук –
в Небето дишам и копнея.

А изборът необходим
е вяра, вече озарена –
от онзи Свят Ерусалим,
светлик над цялата Вселена.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Гъсти облаци стелят Небето,
а земята покриват мъгли.
Свято Слово скърби, неприето,
и са дните тревожни и зли.

Яко вкопчени, в гибелна злоба,
се заплашват войски и царе,
сякаш бълва ги черна утроба
сред разбунено грешно море.

Ненаситният вечно е гладен,
а коварният сделки крои.
С пръстен жезъл, от червей прояден,
часовете си дявол брои.

И е време за Свят катаклизъм,
Миг на Правда в Свещения Гняв.
Сам Христос на света да възлиза
с Меч двуостър и Дух величав.

Всички шепи крадливи да смаже.
Всяка кървава паст да строши.
Нечестивия род да накаже
за злините над светли души.

Идвай бурьо, могъщо красива!
Свята Мълния в тъмния свят!
Нека Злото да спре да убива
в своя античовешки парад.

Зверовете да паднат сразени
в най-дълбоката бездна отвъд,
а сърцата, от Бог просълзени,
да намерят утеха и път.

Идвай бурьо! Недей се отлага!
Колко мъка по тебе горчи!
За да свърши последната влага
в наскърбените духом очи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Тежат Заветните слова
и няма как да бъдат леки.
Оттатък ти ще си това,
което тук не става всеки.

Щом семето посееш в пръст,
очаквай там и да поникне.
Човекът духом вдига ръст,
когато Вечното обикне.

Светът се вижда със очи,
а Храмът се съглежда с вяра.
И чак отвъд ще проличи
тежиш ли в жертва на кантара.

Едното гърло и стомах
не струват колкото сърцето.
Щом тук оставаш сиромах
богат си горе на Небето.

И нека хич не те смути
божественият ултиматум.
Защото Бог за теб плати
и ти изкупен си, до атом…

На Него днес принадлежи
живяното от тебе време.
А който себе си дължи –
превръща се на Свято семе.

Посято в Дух, посято в Кръст,
живот да носи на мнозина…
Отхвърлил тление и пръст,
търси Едемската градина!

Тежат Заветните слова!
Амин на всяко Слово тежко!
Божествената синева
не е за битие човешко.

Христос пронизва я с лъчи
и Своите по Дух познава!
Със Него днес се облечи,
въздигнат в Божията Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

(поетичен спомен за филма,
който разтърси сърцето ми
с Духа на посланието по-долу)

Когато гордият Титаник
се блъсне в планина от лед,
а всред омрази и забрани
светът от ярост е обзет,

в сърцето имай бяла роза
и жива там я съхрани,
дори да те тресе угроза
от най-студените вълни.

Навярно ще си в третокласна
каюта с плъхове и смрад,
и без компания прекрасна
на чаша ром и шоколад,

но още Любовта ще блика
и ти ще бъдеш като Джак,
готов към Роуз да извика,
облечен със случаен фрак.

Светът на две ще се прекърши
от твърде тежки железа.
Богатият не ще избърше
в очите си дори сълза.

Дори спасителна жилетка
душата му не ще спаси,
щом иска връзката по сметка
с едно бижу да украси.

Но ти за розата си бяла
бори се до последен дъх,
че ако тя е оцеляла –
намерил си небе и връх.

И даже, смъртен сред вълните,
потънал в ледните води,
ще те издърпат висините
до най-високите звезди.

Когато гордият Титаник
се блъсне в планина от лед –
една Любов да ти остане,
цена тя има на Завет.

И нейният божествен пламък
надписва Райските врати:
Потъналият като камък,
въздига се, за да блести!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

„Защото казвам ви, от сега
няма вече да Ме видите, до
когато речете: Благословен,
Който иде в Господното име…“
(Матея 23:39)

Блести Звездата на Давид,
но кой отдолу Я съглежда?
Светът е гръмнал динамит
и в мрака пленници отвежда.

Светът плющи от знамена
и всяко има си цената,
но кой поглежда в Светлина
към Знамето на племената?

Един последен Голиат
на Бог скрижалите презира
и с него истинският ад
душите гълта без да спира.

Къде е смелият младеж
на злия челото да счупи,
та сред уплашената гмеж
малцина Господ да изкупи?

Овчарят с гъстите коси
и Мирото на Самуила,
в духа си Бог да извиси
и види Вечната Му Сила?

Скърби Давидовият Син
и чака възгласа „Осанна“,
че Той е светлият „Амин“
на Вярата благоуханна.

Че Той е Святата Звезда,
Която в тъмнината свети,
и в Неговата свобода
чеда Давидови бъдете!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Какъв в живота си не бях?
Какво последвах и възлюбих?
Защо света така проспах
и много бързо го изгубих?

Проспах богатства, капитал.
Проспах успех и кариера.
Не взимах, без да съм раздал,
и губих, за да изнамеря.

Годините ми бяха бяг
по пътя скрит и сънотворен.
Светът отдолу беше в мрак,
а аз летях сред блясък горен.

И бях плашило за едни,
или препятствие за други.
Под светлите ми висини
противни съскаха влечуги.

И тях с незлобие проспах.
Пропуснах ги, и отшумяха.
В духа си съкрушен не бях.
И те – противници не бяха.

Затворените сетива
насилие не ще отвори.
Човекът с вяра е това,
което се събужда горе.

И нека злобата проспи.
В забрава – някъде далече,
където Сила го крепи
и Смисълът се вижда вече.

Лъжа в живота си не бях.
Възлюбих Правдата от Вяра.
В скръбта сам себе си посях,
подобно жертва на Олтара.

Дарих на всички своя сън,
високо над света разблуден,
защото в горното, отвън,
за моя Господ съм събуден.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)