Категория: Poetry

Вървял добрякът из гората.
Змия умираща видял.
Но тя, с голям оток в главата,
събудила у него жал.

„О, нека тази твар ранена
във моя дом да прибера,
че моята душа смутена
към всичко живо е добра.

Със свежи билки и отвари
ще сторя за змията лек,
и с нея ще сме си другари…“ –
решил наивният човек.

Прибрал я бързо във торбата
и вкъщи взел да я цери.
След месец живнала змията
и била пъргава дори.

Възрадвал се добрякът. „Ето,
тварта възвърнах към живот!
А всяко благо под небето
се връща неизменно с плод.

И тази живинка щастлива
отново почна да пълзи.
На пръстен в ъгъла се свива
и умилява до сълзи…“

Така говорил си човекът,
успял в добрите си дела.
Тварта погалил – нежно, леко,
че тя приятел му била.

Положил я в легло от трици,
а после легнал и заспал,
но скоро змийските зеници
пламтели с дух освирепял.

Така змията с подлост мръсна
добряка клъвнала без жал.
И той събудил се, но късно…
От болка вцепенен лежал.

„Кажи ми ти, о твар жестока,
защо ухапа ме така?
Не ти ли изцелих отока
с доброто в моята ръка?

Защо наказа ме с отрова,
живота да напусна сам?
Нима излязла си от рова
на онзи дух против Адам?“

„Природата ми е проклета!“ –
след миг изсъскала тварта.
„От всички твари на полето
на мен се пада подлостта.

Ти милост даде ми голяма,
а аз те клъвнах с моя бяс.
Това е страшната ти драма,
че няма нищо между нас…“

Умрял добрякът в остър спазъм.
Притворил своите очи.
И нека истинският разум
от тази притча проличи.

Змията дом не заслужава.
Добро и Зло не са в съюз.
На дявол място се не дава,
но се прогонва чрез Исус.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Красотата света ще спаси
и щастлива ще бъде земята.
От Небето възторг ще роси
в седемцветния лик на дъгата.

Ще рисува Творецът лица,
като ангели, нежно-прекрасни,
и във всички човешки сърца
вечен, Огънят, няма да гасне.

Всеки плод ще е сладко узрял.
Всеки стрък ще напомня за Рая.
И Животът – възвишено бял –
ще е само начало, без края…

Ще е Царство на светли лъчи,
слънчев блясък и лунна соната.
Младенецът, отворил очи,
ще сияе красив в пелената.

И светът ще е чуден атлас
с претворени картини небесни,
а копнежът в човешкия глас
ще прелива от псалми и песни.

Ще ни радва велик благослов –
Свята Вечност в безкрайна Вселена,
щом се ражда в Завета Христов
красотата, от Бог сътворена…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Изкачваме Върха. Полека.
Далечен Връх. Непостижим.
На Него – Бога и Човека –
до дъх живота си дължим.

И уж е лесно от хартия
да помним Святия Завет,
но много мъничко са тия,
които да вървят напред.

Тежи човешката природа
и дърпа в долното, назад –
към плътска суета и мода,
обзела грешния ни свят.

Към земни планове човешки
за кулите от пръст и кал…
И уж невинните ни грешки,
в които крие се провал.

А кой ще стигне с Него горе,
до облак Свят над планина,
където Сам Отец говори
със Своя Син във Светлина,

където Моисей с Илия
докосват в слава Своя Цар…
Така е лесно на хартия –
и Храм, и Вяра, и Олтар…

Но всяка страшна съпротива
събира се на този Път.
На него слабият погива,
щом няма Дух, а само плът.

Щом търси дребните заслони
от всеки бурен ураган,
а после сам сълзите рони,
от зъл противник поруган.

Дано Духът да ни прекърши
и гордостта ни да смири,
че скоро времето ще свърши
за земни страсти и игри.

А горе ще е само оня,
следовник верен на Христа,
вървял със силата на коня
и с Дух удържал тежестта.

Изкачваме Върха. Полека.
Дано докрай Го изкачим.
Че там, на тясната пътека,
сме в битка с паднал херувим.

И само Господ от сърцето
лукавия ще съкруши,
преди отворено Небето
сърцата ни да утеши.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Война отново се разгаря
и лумва на света пожар.
Срещу потомците на Сара
стоят потомци на Агар.

И няма в мир да коленичат
пред праотеца Авраам,
та братски да се заобичат
в една надежда, път и храм.

Избухва пред очите огън.
Крещят устата: Зъб за зъб!
И вместо Милостта на Бога
изливат се реки от скръб.

Една единствена планета.
На всичките човеци дом.
А в нея – кърви и кланета,
пожари, трусове, погром…

Разделя злият. И владее.
А болката поражда мъст.
Не питат братята къде е
Спасителят, умрял на Кръст.

И тази най-ужасна драма
доказва с черния си знак,
че там, където прошка няма,
сърцата са пленени в мрак.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Арфа Давидова свири звънлива.
Ражда маслината плод.
Бог от Духа Си Благост разлива,
Верен към Своя народ.

Белият Гълъб разперил крилата
вяра могъща твори.
Силен във Слово и славен в делата
Господ в душите гори.

Много измина и малко остана.
Сипе се късният дъжд.
Чака Невястата в чиста премяна
сватба с Небесния Мъж.

Портите бисерни тя ще отвори
в миг благодатен и Свят.
Чашите с вино ще пълни догоре –
Дух, от Лозата възпят.

Храмът ще свети от стълпове бели.
В химни Градът ще ехти.
Слава по всички небесни предели
с палмов копнеж ще цъфти.

И като в приказка – светла и жива,
Дар за живота честит,
Арфата вечно ще свири звънлива
с чудния Дух на Давид.

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

До стръмната земя на Гадарин
Спасителят със ладия премина.
И срещна там окаяник един,
в сърцето пълен с лудост от мнозина.

Крещейки сам, от ужас подивял,
той чупеше железните окови.
И търсеше от гробищата дял,
готов със нокти бесен да ги рови.

Нарече се пред Господ „Легион“,
треперещ от страха на бесовете.
И само миг след жалкия си стон
усети на Спасителя ръцете.

В ридание, стоящ на колене,
утехата си той получи Свята,
а в стадо от две хиляди свине
изгонена всели се тъмнината.

И днес светът на този странник клет
във своята обреченост прилича.
От хилядите бесове обзет,
готов е сам до смърт да се посича.

Във гробища вилнее, разделен.
Ръцете си в агония размята.
Изрича хули, с ярости смутен,
и кървава под него е земята.

Забравил съвест, вяра и Закон,
свинете на престолите въздига,
и страшен го владее Легион
с последната си адова верига.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато зловонният цирей
набъбва от власт и пари,
в Небето богатства събирай
до дребна стотинка дори.

Че горе крадецът го няма
Небесния дял да краде.
Копае той в тъмното яма
и лепкави примки преде.

Безумният граби и трупа.
И цифри пресмята с молив.
Но Някой отгоре под лупа
изследва живота му крив.

Там вижда молеца подмолен
как грешна душата лъсти.
А изборът – тлъст и охолен –
с фалшива покана блести.

Да бъде високо в елита
с цената на скверен залог.
За кратко нагоре полита,
а после остава без Бог.

Богатството търси човека
и с възел сърцето държи.
А който го има – довека –
сам себе си цял му дължи.

Но ти продължавай, не спирай
и цял за Исуса гори!
В Небето благата събирай
до сетна минута дори!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)