Категория: Poetry

„Хвърли хляба си по водата, защото
след много дни ще го намериш!“
(Еклесиаст 11:1)

Моят избор е верен и вечен.
На безбожник не казвам защо.
Хлябът, който е в огън изпечен,
няма вече да стане тесто.

Той съдбата без ропот приема –
за мнозина да бъде корав.
Всичко дал – да не бърза да взема,
даже в своя си дъх да е прав.

Миг утеха е дребният залък
за страдалец, треперещ от глад.
А пък дарът – нищожен и малък
по е щедър от целия свят.

И в живота си, бурен от лани,
търся тази печалба до днес –
моят къшей Христос да нахрани,
скрит в сърцето на клетник злочест.

Да откъсна от мен, и замина,
без да чакам от думите плод.
Ден след ден да ми станат година.
А годините цели – живот.

Нека сятото тук да не жъна,
че и аз съм по милост спасен.
До последна троха да потъна,
доизяден от гладни край мен.

Хлябът, хвърлен сега по водата,
някой ден ще е твърде висок,
в онзи Храм, сътворен в небесата,
за всевечната Слава на Бог.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Пусни мечтата да лети.
Недей да я държиш безкрила.
Че днес човешките мечти
безумна страст е приземила.

Да търсят по света навред
със страст на ровеща къртица –
в хазарта печеливш билет
или от тотото шестица.

Пусни мечтата да твори.
Завет й дай – да го възлюби.
Човек за горното гори,
когато долното изгуби.

И в сноп лъчи от светлина
с един сърцето си зарича –
за него да плати цена
и всякога да го обича.

Пусни мечтата да искри
и Дух да проси от Престола.
Най-скромна да е там дори –
тя няма да се върне гола.

Ще слезе с приказен висон
и с вяра в теб ще се огледа.
Да бъдеш първият й стон
или последната победа.

Пусни мечтата да лети,
че тя е вярната ти птица,
дори светът да я гнети
или превърне в мъченица.

Че някога, на стълп от Храм,
ще пише нейде в необята:
Човекът стане ли голям –
последвал е докрай мечтата…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато Исус ни е Образът скъп
и Смисъл жадуван в съдбата,
да бъдем готови на болка и скръб
ни учат заветни словата.

Животът прилича на здрав вълнолом
и всички стихии събира,
но не на земята е Вечният Дом
за който сърцето пулсира.

За него се плаща най-скъпа цена –
делата от Правда и Вяра.
С пророческа твърдост да счупим стена
и с Дух да прогоним поквара.

Ще срещнем по пътя си примки, лъжи,
и химни ще пеем в тъмница.
А някъде горе над нас ще кръжи
Любов, като властна орлица.

Привързани в нейните светли крила
ще стигнем до Вечност висока,
защото единствено тя е била
в живота ни вярна посока.

И някъде горе Спасителят скъп
в разцвета на Своята младост,
ще каже: „Живяхте привремена скръб,
но влизате в Моята радост!

Изтрих от очите ви всяка тъга,
а тук ви очакват утехи.
И всички Светии ви гледат сега,
облечени в празнични дрехи…“

О, щастие бяло! Най-трепетен блян!
Пристигай в душите ни вече!
Че само към Господ духът ни е взрян,
а времето сякаш изтече!

На земно и тленно обърнахме гръб
и вечни са в нас сетивата.
Защото Исус ни е Образът скъп
и Смисъл жадуван в съдбата.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)

Рушвет Небето не приема
и подкуп горе не важи.
А който сее за корема –
на червей ще се издължи.

И нека никой се не чуди
как подлият е днес на власт,
щом утре Бог ще го прокуди
при най-чудовищния бяс.

Боли сърцето и се свива
от толкоз вършени злини,
че даже съвест – будна, жива
не може звяр да промени.

Че той я гледа със насмешка –
брутален, нагъл кръволок.
И тъпче зъл честта човешка
без страх за сетнина и Бог.

Да бе съдбата бързотечна
и да се свърши като сън,
ще види клетникът, че вечна
присъдата е там, отвън.

Където няма адвокати
и куфарчета със пари,
но страдат всичките богати
сред огън, който ги гори.

И няма Лазар със кутрето
да би ги в жажда утешил.
Защото всеки под Небето
за изпит свой се е родил.

Да би живял добър, сърдечен,
опазил съвест и морал,
живот ще си прибави, вечен,
оттатък земния си хал.

Дори в мизерия да страда,
дано я претърпи без звук,
че има дух, чистач от ада,
събиращ всичкия боклук.

А той души назад не връща.
В окови страшни ги мори.
Със дим и сяра ги поглъща
сред нощ, лишена от зори.

Когато кривите са прави
и люби скверните светът,
бледнеят думи и представи
за страшният оттатък Съд.

Не клетникът е в орисия,
и не добрякът ощетен…
Горкото вечно е над тия,
които нямат дух простен.

И капчицата Кръв Христова
не ги бележи с порив Свят,
но падат всичките във рова
на чер и неизбежен ад.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

„И като бяха Ноевите дни,
така ще бъде пришествието
на Човешкия Син…“ (Матей 24:37)

Накичен цял в измамен блясък,
като с паунови пера,
опитва се светът със пясък
да си направи Канара.

Една плеяда от юнаци
със свръхчовешки телеса
да дават истинските знаци
за път към Святи небеса.

Да носи Супермен на рамо
ракета, кораб или влак,
щом иска да помогне само
на беззащитния бедняк.

Човекът прилеп да разпери
крилата си в зловеща нощ,
и злият в миг да потрепери…
от неговия остър нож.

Човекът паяк да прелита
над хора с ластично въже,
и да го гледат до насита
жени, дечица и мъже…

А някъде от дълбините
да би изплувал Аквамен –
атлант, на Ноя чак от дните,
за чест и слава отреден.

Човекът мравка да се крие
в размери с квантово ниво,
но пак със злото да се бие,
дори незнаещ за какво…

Жената-чудо да вилнее
и в облаците да лети,
и всеки в миг да онемее
от амазонските черти.

От скандинавските предели
да дойде Тор със своя чук,
и бълващ врели-некипели
към Один да върти юмрук.

Светкавицата и Стрелата
да си разменят светове,
а с холивуски чар Скалата
дори Адам да се зове.

Не спира този свят да бълва
лъжи от своята уста,
и скверно семето покълва
в пустинята на мерзостта.

А дойде ли потопът страшен
към ада да го отнесе,
във късния си страх, уплашен,
от плач и смут ще се тресе.

Пристига гняв, да го издави,
и мрака да разтърси с трус,
че двайсет века не прослави
езичник Името Исус…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Врагът ми праща вятър и вълни
и злобата си яростен стоварва,
но никога не ще да потъмни
сърце, което в своя Господ вярва.

Привързано е то с небесна връв,
по-здрава от веригите на ада,
и няма как един рикаещ лъв
да ми отнеме вечната награда.

Ще гледа той ранената си паст
от Меча, който остро го прониза,
защото против тъмната му власт
не земна плът, но мълния възлиза.

И няма да го скрият пещери,
дори дълбоки дупки из недрата,
когато Бог му каже: „Трепери!
Възмездие ти нося за отплата!“

Врагът ми праща вятър и вълни.
Сигнал, че твърде малко му остана.
Дори да би успял да ме рани,
превръща се на почит всяка рана.

А болката ми? Тя е само знак,
че още съм на Пътя и живея,
и в битката с невидимия враг
единствено с Христос ще надделея…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

(стих-предупреждение)

Приел кесия във ръката
върви подлец към Елеон,
до точката на невъзврата
под мантията на Мамон.

Край него озверени стражи
пристъпват с копия напред,
че скоро той ще им покаже
Смутителя на правов ред.

С усмивка ще Го разцелува
и сам ще Го посочи в миг.
Исус паричките Си струва,
дори да стане мъченик.

И ето, вижда сред листата,
Спасителят с лице във кръв,
и с точката на невъзврата
към Него се затичва пръв.

„Учителю!“ – Му казва бърже,
целунал чело с гузен срам,
и хуква стражата да върже
най-святия на Бога Храм.

А Юда с пълната кесия,
извърнал гръб потъва в мрак.
Предал е Светлия Месия
на най-чудовищния враг.

Но иде утро, и в полята
подлец препуска полудял.
До точката на невъзврата
той доста бързо е вървял.

Кесията е хвърлил в храма,
без никой там да му прости.
И в своята ужасна драма
ранена съвест му мъсти.

Въже привързал е на клони
и стяга шията си в клуп.
Дори сълза не ще отрони,
когато се превърне в труп.

Опръскана е в зло тревата
и тялото без дух виси.
От точката на невъзврата
не може никой да спаси…

И днес когато ни възвръща
Спасителя Христос в Сион,
ръката нека Кръст прегръща,
а не кесия от Мамон…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)