Категория: Poetry

В земя на болка, скръб и теглила,
където злото клетници посича,
приший на рамената си крила
и ангел им бъди, да ги обича…

Дарявай ги с небесна доброта,
но не за благодарност и отплата,
тъй както през отворена врата,
лъчите си разлива светлината.

И знай това, че жертвата добра,
дошла от Бог за страдащите хора,
в утехата прибавя им пера,
с които те да литнат към простора.

И ангели да бъдат по копнеж,
въздигнали пределната си вяра.
Едно такова чудо да съзреш –
осмисля в дело силата на дара.

В земя на болка, скръб и теглила,
слугата Бога ангелски да слави.
Пришил на рамената си крила
добро да стори…И да го забрави!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не съм оттук, и съм до време.
По дух и прицел – странник клет.
И нося си в сърцето бреме –
със огъня да срещам лед.

А в този сблъсък, тъй трагичен,
отеква ударът у мен.
Или ще бъда заобичан,
или с омраза заклеймен.

Светът е страшната арена
на сили, вкопчени в двубой.
Следа съм, вече подарена.
За някой – смут, за друг – покой.

И в този жребий непреборен
до смърт духът ми ще кърви.
Ще страда пришълецът горен,
но пътя си ще извърви.

И не с тълпи, но с двама-трима
да би на Хълма удържал,
за сетнината си незрима
не ще изпита скръб и жал.

Не съм оттук, но съм до време.
Началото е там, отвъд,
където в Божието стреме
се сплитат вяра, зов и път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дълбоки думи днес ще изрека
и който ги прочита – да разбира.
Небето се докосва със ръка,
и пак с ръка човекът Бог намира.

Ръката гали, носи и твори.
Ръката към удавник се протяга.
Ръката огнен зов ще разгори
и от неволи няма да избяга.

Ръката щедро дава и блести,
когато към бедняк е милостива.
Ръката и пирон ще приюти,
дори кръвта до смърт да се пролива.

Ръката меси дъхавия хляб
или пък проси дребното петаче.
Сълзите трие, някой щом е слаб
и мъката си иска да изплаче.

Ръката е убежище за дар.
На всяка саможертва – огледало.
Присвие ли се в шепа, е олтар.
Протегната – спасение е цяло.

И нека да пребъде все така –
за Волята на Господ вдъхновена!
Ръката… Благодатната ръка!
Любов творяща,
и с Любов родена…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

(в отговор на страховете български)

Сеячът сее семената
и в жътвата очаква плод,
но сляп се лута в тъмнината
озлочестеният народ.

Привикнал да го водят мърши,
снага навежда под ярем,
но иска хлябът да не свърши
от хубавия чернозем.

И все във битката за хляба
пари да къта във вързоп,
а пък душата да е слаба,
като в оковите на роб.

И вярата да се прецежда
през изгладнелия стомах,
а всяка бъдеща надежда
да стрива времето на прах.

Народе! Погледни нагоре!
Там Хляб протяга ти ръце!
За теб на Кръста Той пребори
злините с пламенно сърце!

За тебе в Огън се принесе
да бъде Хляб на Правда, бял.
И Словото Си в Дух омеси
за всеки клетник изгладнял.

Сеячът сее семената
и в жътвата очаква плод,
но гледа ли към Светлината
озлочестеният народ?

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Не е душата златен рог
и не прилича на монета,
но днешният измамен бог
я изкупува на парчета.

Парченце тук. Парченце там.
За яхта, вила, светска слава…
Напират тварите без срам
и всяка бързо се продава.

Какво пък? Падне ли ти, дръж!
Не си пропускай интереса!
Веднъж живее се! Веднъж!
И клъвнеш ли – ще ти хареса!

В душата – късчета безброй.
И богът скъпо ги купува.
Ковчежникът е само той
и с него грешникът царува.

А после? О, въпрос нелеп,
в табу превърнат за елита.
„Не се вълнувай! Той е с теб
и има сила дяволита!

Парченца от души държи
и свят от блясък им предлага.
Пристъпвай смело! Примижи!
И няма бедност да те стяга!“

Така измамата коси
душите зли от памтивека.
И огънят не се гаси,
когато пламне у човека.

Намира гнусния пазар.
лишен от чест и съвест свята.
Защото не човек, а звяр
на мрак продава си душата.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Видях красиви небеса.
Видях води, кристално сини.
Видях невинната роса
в отрупани от плод градини.

Видях високите звезди.
Видях отлитащото време.
Видях дълбоките бразди,
в които се засява семе.

Видях премъдър светлопис.
Видях и древност несломена.
Видях в невидимата вис
копнеж от цялата Вселена.

Видях с пробудени очи
предела чуден на земята,
и няма как да премълчи
духът ми Истината Свята.

Онази Правда, че до днес
сърцата ни остават слепи,
дори да ни спохожда Вест
на Бога в пламналите шепи.

Той Себе Си ни подари!
Дано това човекът види!
Животът – нов ще се твори,
а старият ще си отиде…

И свят с безбройни чудеса
със Него в космоса ще плува!
Не мога да го понеса,
но всичко вярата си струва…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

(по случай празника, какъвто няма)

Уви, без всякакво съмнение
у нас и времето е спряло.
От „късото съединение“
властта смърди на прегоряло.

Отдавна минало величие
в гротеска се превърна вече.
И бъдещето става ничие,
щом днес продажност го обрече.

Ще чезне памет с волни пориви
във пепелта на зла епоха.
Защото древни са се борили,
но днешни просто не дойдоха…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)