Категория: Poetry

История ще ви разлистя
за зле приключила борба.
Един бунтар със съвест чиста
препънал своята съдба.

Обичал често да приказва
с приятелите в диалог,
че мъчи чувствата му язва –
управник мръсен и жесток.

Но приказките му дочули
погрешни хора с подъл нрав.
И скоро с доноси и хули
му спретнали шпионски гаф.

Изплакал си човекът стона.
Изрекъл борбени слова.
Но бил на запис микрофонът,
а той не знаел за това.

Подгонил го със ярост тежка
ужасният му властелин.
И в миг съдбата му човешка
покрила се с горчив пелин.

Попаднал бързо във затвора
в графа „борец против режим“,
и с другите злочести хора
в сърцето бил неутешим.

Другар си имал по килия –
съсухрен клетник белобрад.
Но в личната му орисия
му станал той баща и брат.

И миг преди да отпътува
при благия Небесен Бог,
решил, ей тъй, да помъдрува
в един последен Свят урок.

„Послушай думите ми, сине,
преди да склопя аз очи.
Затворът тука ще премине
и памет ще го заличи.

Човек коварен те записа
и подло те оклевети.
Аз знам, че днес това те втриса
и твоето сърце гнети.

Но запис друг да бъде нека
пред тебе явен и открит.
Че Господ съвест у човека
поставя с прицел страховит.

Записва тя дела и думи.
Записва скришни грехове.
Невидим съдник е върху ни,
когато Бог я призове.

И грешникът във ада вие,
щом приживе не е успял,
от съвестта си да изтрие
най-дяволския капитал.

Падни на колене в молитва
греха ти Господ да прости.
Че идва миг – душата литва.
Да падне, или да блести…

От мене, клетникът с верига,
към теб пристига благослов,
че капка Кръв сега ти стига
за мир под Божия покров…“

Издъхнал старецът, приведен,
над своя скръбен син и брат.
Но с неговия зов последен,
в затвора слязла Благодат.

И в онзи светъл миг човекът
усетил Свята свобода,
с една невидима пътека
към светла утринна Звезда.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

(трапеза на увещание)

Не се осланяй на покоя си,
държи ли го суетна връв.
Добрите хора носят пояси,
попръскани с Небесна Кръв.

А тези пояси са Истина,
родена не от този свят,
с които вярата пречистена
се пълни с Мир и Благодат.

Събирай своите съкровища
високо, в блясъка отвъд,
далече от лъжата, тровеща
човеци с похотлива плът.

Не ще те плашат съпротивите
на дух, заложил в пръст и тлен,
че Господ крепост е на живите,
в които с Огън е роден.

Той Смисъл, Прицел и Съдба ти е
във всички временни беди.
Достигнал с Него до Разпятие –
на Кръст пребъдвай, и бъди!

Че някога, докоснал Славата,
на Град от мрамор и рубин,
Христос ще заблести в жаравата
на твоето сърце… Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Бучи Везувий, наедрява
сред облаци от серен дъх.
Клокочи кипналата лава
в недрата на планински връх.

В подножието на вулкана
тълпи, отдадени на грях,
не чуват страшната закана
и нямат от Твореца страх.

Въздигат златните телета
на своя мерзостен поклон,
и в шум и суета проклета
отдават слава на Мамон.

До тях – със копия железни
ликуват земни зверове,
и бяс от адовите бездни
за кървав сблъсък ги зове.

Навред из долината – плява,
събрана в снопове накуп.
Бучи Везувий, наедрява
над земния зловонен труп.

Бучи. И скоро ще изригне
със своя гняв немилостив.
И гибел злите ще постигне
в мига на яростния взрив.

Че днес, когато се протяга
ръка от Милост и Любов,
пребиват чистите с тояга
и хвърлят верните във ров.

Уви, за Правдата са слепи,
във плен на тъмен великан.
Поникват трън и алчен репей
в подножието на вулкан.

„Идете си от Мен, проклети!“ –
ще чуят те от гневен Глас.
А всеки огън ще усети,
с присъда в сетния си час.

И запечатани от лава,
готова да ги вкамени,
ще спомнят земната си слава
със всичките си празни дни.

Но аз Те моля! Излекувай
о, Боже, грешните души!
Че гръмнеш ли, като Везувий,
не ще ги мракът утеши…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато синът се превърне в слуга
и Божия призив прегърне,
прелива сърцето му в скръб и тъга,
но няма назад да се върне.

В чедата Животът пулсира, твори,
и мир на поток се излива,
а някой от пролома в огън гори
и чаша горчива отпива.

Смъртта на слугата е скъпа цена
да чувстват Любов синовете.
И винаги тях ги отделя стена
от сблъсъка див с ветровете.

Прикрит в битието си, пещерно сам,
слугата пребъдва, будува.
И никой не знае самотният плам
пред Господа колко му струва.

Отрупани клоните с вяра и плод,
а долу при Корена – принос.
Такъв е великият смисъл Живот,
че плюсът се ражда от минус.

И нека в Смокинята грее дъга.
Лозата – от грозд да е тежка.
Когато синът се превърне в слуга,
Христос е съдбата човешка.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Четете Словото! Четете!
Творецът ви е дал очи!
Едно разлистило се цвете
цъфти от слънчеви лъчи.

В прегръдките на Светлината
живейте всеки ден и час,
че Господ е платил цената
да бъде жив във всички нас.

Четете Словото! Четете!
Пълнете с вяра всеки ред.
Че с Кръв невинна в редовете
се ражда Святият Завет.

И който в стъпките Христови
повдигнал кръста си, върви,
разчупил плътските окови
Небесен Дух ще улови.

Четете Словото! Четете!
Победа то ще ви дари!
Не ще ви плашат враговете,
щом Огънят у вас гори.

И някъде оттатък Кръста,
към Божието Царство мост,
ще се равнявате по ръста
на възкресения Христос.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Съдбата ми се случи като сън.
И като миг животът ми премина.
Но някога, след тялото, отвън
ще видя сам реалната картина.

И знам, че вече няма да боли
сърцето от привременната клада.
А мъката от острите стрели
ще се смени с утеха и наслада.

На Вечен Дух заветните слова
износих като вол със тежка впряга.
И днес не питам сън ли бе това
усилие душата ми да стяга.

Реалното е някъде отвъд,
а тук съм със затворени клепачи.
И чак когато свърши моят път,
ще разбера делът ми колко значи.

Провиждам в необята къс небе,
където от съня да си почина,
че колкото и тежко да ми бе,
доведох до Спасителя малцина.

И нека те ми бъдат Свят залог
във свят, където свестните са луди,
че в този сън най-буден беше Бог,
и Той за Своя Рай ще ме събуди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Какво е вярата по сметка
в рушителната си злина?
Една невидима рулетка,
задвижена от Сатана.

Едно казино за душата
с рекламите за земен рай,
където в лъскава позлата
съблазън шепне й: „Играй!

Вдигни цената на залога!
Пусни поредния жетон!
Мнозина тук откриват бога,
седящ на златния си трон!

Готов е сам да те погали
с така желания късмет.
Ела в богатите му зали,
и няма да останеш клет.

Той тебе в миг ще забележи,
щом вярваш в неговата власт.
Така ще имаш пълни мрежи
с най-лесните пари за час…“

Какво е вярата по сметка?
Хазарт от хиляди лъжи!
Една жестока ситна цедка,
която алчните държи.

Измамени сърца от мрака,
без разум, съвест и закон,
събрани в тъмната клоака
на магнетичния Мамон.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)