Категория: Poetry

Измама, подлост и поквара
връхлитат битието клето,
но само Истинската Вяра
върви със Господ над морето.

Вълни от страх и от тревога
шумят опасни и огромни.
Но кой за Силата на Бога
в Завета иска да си спомни?

Въздишат земни маловери,
Христос да отрекат готови,
и всеки хълца и трепери,
но гълта светските отрови.

Вилнее западният вятър
над плът от кризите смутена
и бездна с гърлото на кратер
душа поглъща усъмнена.

Пристъпва Господ по водите.
Върви и няма да потъне.
А тази Вяра от звездите
за много хора като сън е.

Но нека Верният в несгоди
да помни своята победа –
човекът над вълните ходи,
когато към Исуса гледа…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Светът е залят от високи вълни,
които поглъщат и нощи, и дни.
Душите се давят от тиня и кал
и мор ги завлича, и тежка печал.
Но там, в потъмнялата бясна река,
все още протяга се Свята Ръка.

Тя корист не иска, не взима рушвет,
но дава утеха от Вечен Завет.
Докосва, спасява, очиства, цери
и куп чудеса от Небето твори.
А който я види, във нейната длан
полага си всичката вяра и блян.

Тупти на света сиромашко сърце,
ранено от толкова много ръце.
Продажни, грабливи, с юмруци от яд
и твърде далечни на Примера Свят.
Но стига му само Ръката една,
която повдига дори планина…

Ръката, която духа му държи
и всякога Свята пред Бога тежи.
Дарява го с Вечност, насища с блага,
изчезват със нея кошмар и тъга.
И нека довека остане така
сърцето му в тази чудесна Ръка.

Светът е залят от високи вълни
и всяка немилост натрупва вини.
Но който в Ръката положил е дух,
дори и в потопа останал е сух.
Довека да слави Небесния Мъж…
Разбра ли ме, братко?
Ръката Му дръж!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Царува Вечно Живият на Трона
и Славата Си с тленни не дели,
а блясъка на Своята корона
платил е със венеца от бодли.

Онези остри тръни, чрез които
светът жесток се с Него поруга,
и челото Му честно и открито
прие докрай чрезмерната тъга.

Живеем ли със Святото Му Слово
и носим ли Свещения Му Кръст,
край нас растат отново и отново
бодилите на всяка земна пръст.

А злият не престава да ги сплита
и плаши непокорната глава.
Но Чашата Христова е изпита,
когато е в доказани слова…

И някъде, от Трона в небесата,
ни гледат твърде Святите очи
да видят тръни, впити сред косата,
и глътки скръб, която ни горчи.

Каквото е допуснато от свише,
това ще ни пробожда и гнети.
Заветът всеки Верен ще допише
с цена, която сам ще изплати.

Че струва си, застанали пред Трона
да бъдем в този Образ припознат –
с една бодливо-трънена корона,
награда от осъдения свят…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Слугата за това се ражда
на този твърде грешен свят –
на своя Господ да угажда,
а не на хорския диктат.

Да бъде камък, който драска
със ръбове оттук, оттам.
А в него да усеща ласка
искрата, лумнала до плам.

В двубой с Адамовата глина
божествен зов да не пести,
я тя, когато го проклина,
греха й с милост да прости.

Изменчив е светът. Безверен.
Слугата в него е гранит.
Но камъни, ако намери,
в делата си ще е честит.

Ще има Верни, силни, здрави,
сподвижници по Дух и Дар,
че само твърдост ще прослави
Небесния му Господар.

Слугата камък си остава.
Един препъва, друг гради.
Напусто го одумва плява
и иска да го повреди.

Че жертва, минала през огън,
е вече къс от Канара…
Един такъв живот за Бога
слугата с Вяра си избра…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Приятелите мога да позная
в опората под тежкия ми кръст.
Със тях готов съм всичко да изтрая –
и хула, и бичуване, и мъст.

Приятелите Бог ми ги изпрати,
изпитани от огнената пещ,
защото не разчитам на познати,
в които няма как да се опреш.

Приятелите Господ ми намира
и Негов избор винаги са те.
На паяжини дух не се опира,
защото тъмен паяк ги плете.

Приятелите нека са ми Верни,
тъй както аз съм Верният за тях,
и с никакви премеждия мизерни
не ще ни плашат бурите от страх.

Приятелите дар са ми от Бога.
Един Давид си има Йонатан.
Фалшивите да бих държал не мога,
защото в ден за помощ са капан.

Приятелите! Те са ми малцина!
Офирско злато с жилка от Едем!
За тях горях! И с тях не ще изстина,
че те са ми пламтящият подем!

И някога във Вечното, когато,
духът ми на Исус благодари,
бих казал Му: Със тях живях богато!
Със моите приятели добри!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дръж със Вяра посоката Свята
и върви по избрания Път.
Със Христос да си тук на земята
и със Него навеки отвъд.

Никой избор свещен не е лесен.
В него себе си цял си отдал.
От пустинята тръгнеш ли с песен
на Голгота ще пиеш печал.

Ще се случват конфликти, раздели,
а в душата до смърт ще горчи.
Но дано да са мъдри и смели
просветените твои очи.

Да не гледат в суетния пясък,
в приземения плътски копнеж.
Бог ти даде пречистия тласък –
да вървиш, да гориш, да не спреш…

Все едно е какво ще се случва
под диктата на тъмната власт.
Всеки Верен духа си изключва
от съблазън, измама и страст.

Този свят е прочетена книга.
За човеци – съдбовният тест.
Нека малкото в Бога ти стига,
щом със Него си жив и до днес.

Че в последната Свята рокада
идва с гръм предузнатият край.
Някой Рая ще търси във ада.
Друг ще види Заветния Рай.

До последния ред, до корица,
остани си в сърцето Христов.
И с крилата на Божия птица
се въздигай в Небе от Любов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Блажена душата, която пои
дървото, за Бог плодовито.
Тя никога капки любов не брои,
но винаги дава ги скрито.

Блажена душата, която гори
от Огъня, който не гасне,
че щом на Небето докрай се дари
до принос велик ще порасне.

Блажена душата, която търпи
и отговор Богу възлага.
В постелката нощем с утеха ще спи
без никакво зло да я стяга.

Блажена душата, която прости
и няма въже към длъжника.
Сияйна за своя Отец ще блести
и извор от нея ще блика.

Блажена душата, която с блага
в души си остави следите…
Във скръбното сиво ще бъде дъга
и в мрака – звезда сред звездите.

Блажена душата, която в Завет
нагоре спасена отлита.
Ще има награда, по-сладка от мед,
и Вечност безкрайно честита.

Блажена душата… О, истински зов!
Дано в този свят те открия!
Че който те има е вече готов
на Господ да бъде Светия!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)