Категория: Poetry

Плътта за грешното се бори.
Духът в Небесното гори.
Пречудна Благодат е горе,
а долу – битки за пари.
Водачи пътища чертаят
с подострен от лъжи молив.
На всичко му пристига краят,
но твърде зъл и нечестив.

Върти се бясната рулетка
с конфликти, кризи и войни.
Богатият е все на сметка,
а бедният – на куп злини.
И някак труден е за прочит
светът със злия си модел.
Лъжата я обгръща почит,
а Правдата – бодлива тел.

Защо побъркана земята
от лудост страшна се върти?
И кой премисля и пресмята
какво ли ще я сполети?
Когато Царят се завръща
не е ли нужно да се бди?
Светило да огрее къща
и болка Милост да роди?

Сълза в око да се отрони,
петак в ръка да се даде.
И вместо бомби и патрони
светът висон да изпреде…
Уви! По земните простори
безумци Злото ги твори.
И само Господ Бог отгоре
във Ден на Гняв ще ги смири.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Мога в мисъл и глас да сгреша,
но от древните мъдрост ме учи.
Във парите ви няма душа.
Само дух, който съвести смуче.

От сърцата ви гледа Нерон.
От зениците – луд Калигула.
Бихте купили власт или трон
и дори Вавилонската кула.

Колко струва ви златната лъст?
Може би три железни пирона.
Даже четири… Стигат за Кръст
със зловещия чук на Мамона.

Някой вечност успя ли от вас
да си купи, ей тъй, на сергия?
Или мрете в последния час
пред нотариус с късче хартия?

Та потомците – алчни и зли
да последват все вашата похот,
както вие сте глухи били,
тъй и те – за бедняшкия грохот.

Пропастта, господа! Пропастта!
С векове се дълбае към ада…
В нея млъкват най-горди уста,
онемели, че няма пощада.

В мрака червеят ръфа царе
и в душите им рови тунели.
По-добре робът с вяра да мре,
вместо с всичко, което сте взели.

Че оттатък за капка вода
авоарите стават излишни.
Богатейте до гроб, господа!
Бивши, бъдещи! Днешни, предишни!

Но узнайте, че в златният звън
душегубецът всичко прибира.
Богаташът от сладкия сън
се събужда, когато умира…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

С лукавия не сядам на комар.
Не смятайте, че отказът е право.
Търкулне ли се властният му зар –
мнозина дърпа и обвързва здраво.

А после – като кукла на конци
плененият сърцето си обрича.
Да бъде жив мъртвец сред мъртъвци
и някак си смъртта да му прилича.

Не бих попитал Гьоте за това –
как точно Мефистофел съблазнява,
но стига ми, че моята глава
венец от тръни не смени за слава.

Че няма даже за едничък миг
да шепна зов сред демоничен хаос.
И в ноктите на древния циник
не ще да бъда ученият Фауст.

Защо ли? Ами аз си падам прост
и дивно ме владее простотата.
Абсента на лукавия си гост
не бих отпил за никаква заплата.

Той в пръстите си договор държи,
но без печат от капка Кръв Христова…
“…Поглъщай с тръпка моите лъжи!
И устните облизвай от отрова!

Аз мога този свят да ти даря.
Да стана твоят ореол, енигма.
Бъди ми гвоздей! С тебе да горя
във дупките на Божията стигма…”

Не, дяволе! Проклетият ти зар
не искам за съдба и лудост сляпа.
Превърнал си света на бит-пазар
и гнусният в сергията ти зяпа.

Дори да си на властниците цар
в харизмата от подлост и измама –
със тебе аз не сядам на комар!
Потъвай вдън земя, и да те няма!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището – там, под реброто –
а после му дай да се стопли с Доброто.

Че малкото огънче щом го запали,
ще лумне духът му под вехти парцали,
и Вярата пак ще се върне – гореща,
и мигом Надеждата той ще усеща.

Любов ли е – с Огън тя двете увлича.
Най-искрено с нея човек се обича!
Най-вярно със нея човек се надява!
Любов ли е? Злото с Добро побеждава!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Преди животът да изстине
и стане всичко в руини,
две хиляди назад години
с надежда, братко, се върни.

При езерото в Галилея
ти ладия с рибари виж.
Спасителят е влязъл в нея
и чака да се приближиш.

Със Него мигом да отплуваш
към Гадаринската страна.
Гласът Му в грохота да чуваш –
най-светъл лъч от висина.

И там, на койката, в умора,
щом Господ легне да заспи,
недей мълча със всички хора,
но с длан дланта Му долепи.

Кажи Му: „Само с Тебе, Боже,
готов съм буря да търпя!
Не може Ти да спиш! Не може,
щом аз не мога да заспя!

Смъмри божествен ветровете!
Ръка Небесна протегни!
И нека, от Гласа Ти клети,
притихнат страшните вълни!“

Със тази всемогъща Вяра,
върни се в бъдното, до днес.
И виж вълните зли на звяра
как правят този свят злочест.

Смъмри ги! С Дъх Христов в сърцето!
И с Меч двуостър ги срази!
А после – в мрежите на Петър
събирай радостни сълзи…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

“Сърцето ти голямо ли е, братко?”
“Голямо ли? Не! Колкото юмрук!
Тупти, тупти, за времето ми кратко.
Дори ще го усетиш, вътре, тук…”

Как исках да е малко по-различно –
поне като разтворена ръка…
През него с тиха нежност да протича
една любов в невидима река.

Кога ли то, сърцето, се е свило?
Дали с юмрука грозен на Каин?
Или когато грях не е простило –
макар неволен, и дори един?

Ръка, събрала пръстите юмручно,
не може да погали, да прости…
Уста задържат прошката беззвучно
и пламъкът в очите не пламти.

На колене бих паднал пред Твореца.
“Ах, Господи, сега ме претвори!
Вземи Си нож, иглата и конеца!
Юмрукът зад ребрата разтвори!

Не искам да живея още свито
и да задържам Твоето у мен.
Сърце без дар отдавна е убито –
живее, но предадено на тлен.

Едва когато мога да усещам
живота си, подобен на ръка,
ще мога Твойта пламенност гореща
в поезия-любов да изрека…”

“Сърцето ти голямо ли е, братко?”
“Не е голямо! Лодка като длан!
Но стига ми, за да живея сладко,
щом Бог е сбъднал чистия ми блян!”

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Попитай, братко, сенките оттатък,
където не достигат плът и твар,
дали живот са дали без остатък
за своя Свят и Вечен Господар.

Дали през Кръст са минали смирени
и с Раните Христови са били,
или със Благост Божия огрени
са носили венеца от бодли?

Коя в света лъжовен Бог прослави
в чрезмерна скръб, в тежнения, в борби?
Коя от долни страсти се остави
и в горното блаженство придоби?

Попитай, братко сенките оттатък
дали от недовършеност горчи,
че дългият живот е твърде кратък,
щом някой във суетното търчи.

Не му достига време за промяна
и вярата я няма за копнеж…
А със съдба, без Бога изживяна,
къде изобщо ще се озовеш?…

Ще чуят ли виновните въпроси
онези сенки, някъде отвъд,
когато Кръстът приживе се носи
и в избора един е всеки път?

Попитай, братко, сенките… Но няма
да чуеш нито думичка в ответ.
От теб до тях е бездната голяма
и само тишината е навред…

Че там не ще скиталецът поскита
да би открил Спасение и мост,
и мъдрият не сенки ще попита,
но Словото в Завета на Христос.

Животът е и преходен, и Вечен!
Във него мрачна сянка не бъди!
Блестиш ли – значи духом си обречен
да си звезда сред Божии звезди!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)