Категория: Poetry

„Неточни везни са мерзост Господу;
а точни грамове са угодни Нему…“
(Притчи 11:1)

Горчи от болка и обида.
На страшен произвол вони,
защото сляпата Темида
обърка двете си везни.

И вместо да е безпристрастна
в съда над черните злини,
касапин с психика опасна
брутално тя оневини…

Напусто хората събрани
в протест показват своя гняв.
За нея кървища и рани
са просто член и параграф.

Сълзите в скръб да се отронят
не ще я трогнат с плач и стон,
щом съдиите на закона
нехаят… Тъпи като гьон.

Горчи от болка и обида.
От безнаказаност горчи.
А осквернената Темида
към пъкления ад търчи.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Навърших петдесет и осем.
Години – бързи като сън.
И знам на този свят защо съм
тръба със буреносен звън.

На този ден гърми небето
и дъжд сред мълнии вали.
А иска ми се в мен момчето
с любов скръбта да отболи.

Наздраве – да си кажа вече
с преляла чаша от мечти,
че в пътя, стигнало далече,
задъхано сърце тупти…

Навярно малко му остана
в живота, вече изживян –
една разцъфнала поляна
със Яков, Петър и Йоан.

Един жадуван връх на Слава
и дреха в слънчеви лъчи…
Пред него, казвам си, наздраве,
със недоспивали очи.

За да намеря сетнината
на целия си бурен път –
с Христос високо в планината,
и там, над облака, отвъд…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Моя скромна и вехта торбичко,
пълна с толкова чист благослов!
Как до днес ти ми стигна за всичко
под Небесния светъл покров?

В теб събирах любови горещи,
братски думи във жертвени дни.
А неволята с острите клещи
се отдръпваше някак встрани.

Изтъкана от огнена вяра,
ти, торбичко, ми беше Завет.
Дар дарявах. И пълнех те с дара
на следовника щедър и клет.

С двете лепти от бедна вдовица
или с принос към Мелхиседек –
ти ми стана сияйна звездица
в този страшен и пагубен век.

Да те нося на своето рамо,
а солта вътре в теб да тежи…
Колко жертви, родени от пламък,
на Христос всеки верен дължи?

Още няколко стъпки до края
и на своя Отец ще те дам,
без да мога дори да узная
как те носеше пръв Авраам.

Но ми стига, че чиста и свята,
ти, торбичко, остана за мен.
И във всичките дни на земята
аз дарявах… И сам бях дарен!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Духът на този свят не дишам
и мразя древната змия.
Живея с вяра, някак скришом,
и верен в Пътя си вървя.

От всяка загуба – печеля.
С горчив пелин съм се опил.
Избирам камък за постеля –
на Яков страшния Ветил.

По стари друми и пътеки
следя пророци и царе.
И виждам вярата у всеки,
готов за Бога да умре.

От пергамента на равина
до паднал воин в тежка бран –
събирам цялата картина
на този смисъл изживян.

Така у мене оцелява
Небесният и светъл Път –
живота си да дам за Слава,
която ще съзра отвъд.

А тук – честит или излишен –
със моя Бог ще устоя,
щом Злото в този свят не дишам
и мразя древната змия.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Колко тъжно залязва светът
и в прогреса си тъмен загнива.
Не остана към бъдното път,
без скръбта на печал да избива.

Непрестанната алчност ръмжи,
покосена от люта прокоба.
А с измами и гнусни лъжи
грешен род изкопава си гроба.

Крехка тленност в хазартен залог,
а тестето – с човешки неволи.
Капиталът е земният бог
и тварта все пред него се моли.

Търси своя велик абсолют –
да царува на хълм вековечен
и да спре генетичния смут,
от Адамово време обречен.

Богове, сътворени от кал,
но готови за участ нетленна…
Властелин, император и крал
с апетити за частна вселена.

А земята под тях – като пещ
с дим и пепел греха им въздига.
И разтърсва се адът горещ,
че от грешници – място не стига.

Колко тъжно залязва светът,
като древна прочетена драма…
Злите днес се приготвят за Съд,
но издъхнат ли – горе ги няма.

И оттатък за тях не тъжи
нито ангел, ни праведник верен,
щом веригата страшно тежи
в онзи мрак, от катрана по-черен…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На тази дата Левски се роди.
И много други – също са родени.
Но с летвата на Времето – Бъди! –
едва ли всички те са преброени.

Бъди Апостол, Знаме и Завет! –
ще сгрее духом само неколцина.
Останалите – роби в черен гнет
не търсят пример, дело и светиня.

Не иска скотът жребий бележит,
но друг посоки вечни да белязва,
а той да е свободен и честит,
та в кръчмата за Левски да приказва.

А летвата – дори и да стърчи,
под нея цяло племе ще премине.
Къртицата не може да хвърчи,
а само пръст с устата си да рине.

На тази дата смисъл се роди.
Фенер сред непрогледното мъртвило.
С въже да ги издърпа – към звезди…
Но сплете се въжето до бесило…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Кажи им, отче Аврааме,
на всички в този грешен свят,
че Словото на Бога – Храм е.
И там човекът е богат.

Кажи им, отче Аврааме,
за Хълма с Божия Овен,
че истинския смисъл – там е,
да бъдеш с вяра потвърден.

Кажи им, отче Аврааме,
за Лазар, който утеши,
че днес се люшкат от измами
безчестни в пътя си души.

Кажи им, отче Аврааме,
на хората с пари безчет,
че злият в пъкъла – на плам е,
щом приживе е лъхал лед.

Кажи им, отче Аврааме,
дори за бездната отвъд,
че тя е като черна яма,
събрала грешните за съд.

Човек пред съвестта си – сам е,
и Богу дъх и дух дължи…
Кажи им, отче Аврааме!
Завета Свят им покажи!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)