Категория: Poetry

Когато загорчи пелинът
и скръб в сърцето ти боли,
а пътят, още неизминат,
до тънък процеп се смали –

спомни си Виа Долороса
и Господ с дървения кръст
как твоята душа износва,
подложен на безумна мъст.

Дали със силен вик към Бога
ще искаш Той да се смили
и всичката ти изнемога
за Своя Син да отдели?

А после да ти стане леко,
като на пухкаво перце…
Такъв ли е зовът, човеко,
на страдащото ти сърце?

Не си ли във Завета камък,
готов довека да тежи,
щом пътят, който води в Храма,
перце не ще да удържи?

Когато злите те проклинат,
и виждат в примера ти съд,
започва да горчи пелинът
и става тесен твоят път.

А Бог в сърцето ти съглежда
порасналия с вяра Син,
готов с пресвятата надежда
до Кръст да прокърви… Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Нека води се човекът от премъдрия урок –
извървяната пътека води винаги при Бог.
И в река необратима бързо времето тече,
даже цял живот да има между старец и момче.

Как обличал си душата – чак отвъд ще разбереш.
Чистият висон е Святост. Мръсната съблазън – леш.
Кръстът – Образ вековечен. Сребърникът – тъмен ров.
Който както е облечен – адов е, или Христов…

И на този свят си струва Злото да се претърпи.
Даже злият да царува, щом лъжата го крепи.
Съд душите ще разделя към различни светове.
Във Небесното – постеля, в дълбините – зверове…

Днес човекът сам се учи между мрак и светлина,
че за вечната му участ Някой е платил цена.
И оттатък нищо никой няма как да заплати..
А отсам Голгота вика, грешния да опрости…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Жадува зло светът безбожен.
От гърлото му мъст хрипти.
Като Каин заточва ножа,
та братска кръв да зашурти.

Пръстта във гроба да се свлича.
Ковчегът в злоба да дими.
А грешната душа да тича
към страшни адови тъми.

С каква ли правда е заквасен
родът на тези зверове,
да тръгват в пътя си опасен,
когато змей ги призове?

За Кръста да останат слепи.
Да хулят Праведната Кръв,
дори на две да се разцепи
земята с тъмната им стръв…

Присъда тежка и незрима
над всички бесове виси.
Тварта, каквото може – взима,
но няма как да се спаси.

Такъв, за жалост, ще е краят
на гордия безбожен свят,
щом злите никак не ридаят
за Бог, Небе и Благодат.

Жадуват кръв. Уви, погрешна…
От правдата им вълк ръмжи.
И в сетнината безутешна
ще помнят своите лъжи…

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

Дано във думите ми прости
божествен лъч се отрази –
човек остане ли без кости,
като змия ще запълзи.

По пътя си ще криволичи
напред-назад, насам-натам,
и всяка пръст ще заобича,
понеже в нея вижда храм.

А няма нищо по-проклето
от зъл и гнусен змийски род
да властва дълго под небето,
лъжата сложил за хомот.

Че той ще съблазни и други
без вяра, чест и идеал,
да станат същите влечуги
на същия безбожен хал…

Така се раждат на земята
от много стари времена
или потомство на змията,
или на първата жена…

И сто пъти по сто години
на този свят да съм живял,
против ужасните гадини
аз Меча Божий бих въртял.

Да чуят думите ми прости
дори пленените души:
Пазете всичките си кости,
и нека зло не ги строши.

Че Бог с Десницата Си Свята
от дявола не се бои,
и Път ни даде в Светлината,
та всяка съвест да стои.

И всеки Него да прослави,
тъй както слави Го Христос!
Бъдете в Любовта Му здрави!
В Духа спасени! Кост до кост!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

Умори ли се, братко, да си винаги вреден?
Да не случваш на сладко, и да бъдеш последен?
Да те гледат накриво, сякаш ти си виновен?
Като муле дръгливо да се скиташ отровен…

Умори ли те тази орисия всевластна –
да те гонят с омрази, че си болест опасна?
Да извръщат очите, а зад теб да шушукат,
че всред злото на дните ти един си боклукът?

Умори ли се вече все да бъдеш мишена?
Забранен и отречен, и с пътека сгрешена?
Да си острият камък, който всички препъва,
и с последния пламък в самотата потъва?

И Христос на земята беше в тази умора –
със венец на главата от трънливите хора.
Поруган и бичуван, заклеймен и осъден,
от предател целуван, и от Свои пропъден…

Уморен ли си, братко? Още малко остана…
А във времето кратко Господ сам ти е рана.
Той съдбите привлича, и кърви на Голгота…
А така да обича – може само Животът…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

„Знаем, че ние сме от Бога;
и целият свят лежи в лукавия…“

Светът пред Бог не ще да коленичи.
Сълза пред Кръста той не би пролял.
В зениците му дяволът наднича –
циник, лъжец, убиец подивял.

Готов от смърт нечестно да печели
и всяка Правда с ярост да клейми,
крепи светът палачи нискочели
със копия и кървави ками.

Най-гнусните управници въздига.
Раздава на безчестни пост след пост.
Ръцете оковава във верига,
с които би докоснал го Христос.

С тълпите на Нерон и Калигула,
със стражите на Ирод и Пилат,
въздига към Небето бунт и хула,
разпалени от огнения ад.

Светът пред Бог не ще да коленичи,
безумно горд в последния си ров.
А нас Заветът кръстно ни зарича
дори до смърт – да бъдем Род Христов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

О, Господи на всяка Небесна Благодат!
Придай ми Дух и Сила във този тъмен свят!
Че Кесарят ме плаши с трагични новини
и иска със измама духа ми да плени…

Към Мене гледай, сине! Недей се тревожи!
Светът ще си замине всред подлост и лъжи!
Ще гинат грешни твари и всичко, що пълзи,
щом нямат за Небето изкупващи сълзи!

О, Господи! Със Вяра сърцето ми крепи,
че злият дух на звяра най-мъчно се търпи!
Кръвта Ти днес презира безбожният елит,
лукав като ехидна и с образ дяволит…

Не се прегъвай, сине! Завета Ми помни
и ангел ще те пази от всичките злини!
Дори да те накажат със пламък най-горещ,
до тебе Аз ще бъда във огнената пещ!

О, Господи! Пред Тебе притихвам аз смирен!
Когато падне мракът – в Духа Ти Свят е Ден!
Дойди! Пристигай бърже с двуострия Си Меч,
та Злото да пронижеш със Святата Си сеч!

Аз идвам скоро, сине! В миг кратък за око!
За Моите съм Правда! За скверните – горко!
Дочакай ме във Юга на своя порив тих,
понеже те изкупих и с Вечност те покрих!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)