Категория: Poetry

Надеждата е Хлябът на душата,
а Вярата в Исуса е Солта.
Разчупвай я на къшейчета, братко,
и дай я на страдалците в калта!

Раздавай щедро, докато те има!
Последната трошица дай дори!
И Огън на Любов непобедима
ще пръска от сърцето ти искри!

Не се плаши, че вече сме малцина
свидетели Христови на света!
Все пак оставихме следи в пъртина –
за Огъня, за Хляба, за Солта!

Те няма да се свършат във сърцата.
Ще бъдем щедри до самата смърт.
Ще храним без да чакаме отплата.
Ще ходим там, където няма път.

А склопим ли очите си накрая –
ще блесне във душите ни звезда.
И светъл глас ще ни шепти от Рая:
„Блажени сте! Оставихте следа!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

В сърцето си останах архаичен.
Скиталец – не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам –
да дам дори последното от мен.

Последен къшей, риза и завивка –
на онзи, който в нужда се мори.
Утеха в стих, надежда и усмивка.
Дори от джоба дребните пари.

Ръцете не научих, за да взимат,
но да разпалват малката искра.
Така живях. Щастлив. Непроменимо.
Така ще остарея и умра.

С какъв ли квас заквасен съм – не питам.
Не ме вълнува как съм предузнат.
С нозете си по пътищата скитам
да дам любов на всеки непознат.

Следи от огън в мрака да оставя,
за да прогледне не един слепец.
И в сетния си дъх да не забравя,
че бил съм безполезен пришълец…

А с полета небесен на предците
духът ми щом нагоре отлети,
дано, по Милост Божия, светците
да ми отворят райските врати…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

По пътя труден в стръмнината
едно за себе си разбрах –
когато духа силен вятър,
в сърцето не остава прах.

И всяка бурна съпротива
премахва грешното край мен –
от връзка земна и фалшива
до страсти в гниещата тлен.

Пътувам, без да съм забравил,
на древните слуги скръбта.
Един Димас остави Павел,
понеже любеше света.

Гиезий, плувнал от съблазън
прие пръстта на Нееман,
и блед със своята проказа,
погина в плътския капан.

Че стръмното не е за всеки,
доказва бесният отпор.
И на Господните пътеки
остават хора с вечен взор.

Високи в прицела, в следите,
предадени от Пример Свят,
с една посока към звездите
пред всяко зло да устоят.

При своя Бог в Заветен шатър
да влязат с чистота. Без грях.
Че духал ги е силен вятър,
от който не остава прах.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не ще оставя злоба да гнети
душата ми в това измамно време.
Лети, си казвам, птицо в мен! Лети!
Небето няма кой да ти отнеме!

Лъжа изпълва земните борби.
От трън на глог! – така живее скотът.
Да би летял високо, но не би…
За ниските най-блазнещ е хомотът.

Ламтят, събират, трупат! До несвяст!
С натрупаното – трупове се мамят!
И щом приключи гибелната страст
стопява гроб суетната им памет.

Че все така пропадат в ориста
безбожните след блясъка си кратък.
За земна власт отворили уста –
до тлението стигат по-нататък…

Най-тлъстият – за червеи е тлъст.
За тях е угоен – да се разлага.
И не пребъдва в гниещата пръст
ни капчица от вяра или влага.

А птицата не търси земен дял,
щом полетът в крилата й е верен.
Останах лек. Живота си раздал.
Изгубен… Но от Бога изнамерен!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът не ми е сетната присъда,
макар че в него аз съм подсъдим.
Осъжда ме, но знам, че ще пребъда,
тъй както огън шепне в своя дим.

Едно кандило в мрака да запаля,
нарочено за пламъчен оброк,
сърцето ми отгоре ще погали
ръката на невидимия Бог.

Една зеница тихо да разплача
от болката, родена да люти –
ще бъде тя заветното петаче,
отворило ми райските врати.

Дори и леден вятър да се втурне
небесния ми плам да съкруши,
превърнал би ме той в стихия бурна
за не една, но хиляди души.

Не би могъл пожар да се потули.
И не Пилат, и не Синедрион –
но ада, през брожения и хули,
разтърсил би искрящият ми стон.

Светът не ми е сетната присъда,
макар да е последен ешафод.
Родих се да горя. И да пребъда.
Дори до смърт. С цената на живот.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Спомените – слънчеви мъниста,
кой за огърлица нареди?
Може би надеждата ми чиста,
че е живо всичко отпреди…

Че цъфтят по моите поляни
весели глухарчета в рояк.
Сякаш са мечтите разпиляни.
На съдбата трепетният знак.

Кой и как светът ми нарисува
с толкова красиви цветове?
Щастието – сън да ми се струва,
сякаш дивна фея ме зове.

С пръчица да сбъдне чудесата.
Приказките, шепнати в зори.
Да гори от влюбеност росата…
Даже и в сълзите да гори.

Хладно ми е. Нека се посгрея.
Пари огърлицата. Трепти.
Феята си тръгва. И немея.
Искам благослов да прошепти.

Времето назад да не отлита.
Да се върнат минали лета.
Спомените в мене да разплита
тази огърлица, любовта…

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Искам те, фонтанна от слова.
Капки радост в тебе да открия.
В шепота на стръкче от трева.
В нежността на ласкава стихия.

Искам те с възторга на врабче,
литнало над цъфналите клони.
Синьото с копнеж да ни влече.
Вятър любопитно да ни гони.

Искам те, добра от чудеса.
Чуднолика в приказна градина.
Изгревна – в лазурни небеса.
Залезна – със дъх на детелина.

Искам те. И с блян неукротен
в нови светове ще те рисувам.
Чудни или не, но те са в мен
смисълът един, че те жадувам.

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)