Категория: Poetry

Събудиш ли ме – стих ми прошепни.
Очите ми измий с вода пречиста.
С небесна нереалност ме плени.
По-сладка от съня. И по-лъчиста.

Вържи на раменете ни крила –
пера от ангел, през нощта будувал.
Да полетим над бялата мъгла,
където още аз не съм сънувал.

Високо. В оня смисъл без сълзи.
Без страх и плът. Без болка и прегради.
Където само вечните звезди
прошепват на душите, че са млади.

Високо. Сред вълшебни светове.
Дори и порив там да не достига.
В съня отдавна Някой ме зове
и като птица в Себе Си ме вдига.

Събудиш ли ме – с лъч ме погали.
И нека в нас реалното изтлее.
Вълшебство в мен лети като че ли…
Попитай през сърцето ми, къде е…

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)

Кориците ми светли разтвори
с онази вяра, че в словата чуден
светът ти ще огрея призори
и с моите лъчи ще те събудя.

Прочитай всеки стих като звезда
в едничко семе щастието скрила.
И поривът ти нека е бразда,
в която черпя бъдната си сила.

Дърво от нежността ми ще кълни
и в клоните му вечност ще напъпва.
И без да съм ти казал – остани –
душата ти с възторг ще ме окъпва.

Кориците ми светли разтвори.
В слова дъхът се ражда и въздига.
Живота ти любов да покори
това ми стига…
Да, това ми стига!

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Набери ми цветята, които
аз за тебе с молитви посях,
и букет от любов неприкрита
подари ми с усмивка и смях.

Може би съм сънувал отколе
тази цветна надежда и блян.
Да си моята истинска пролет!
Да си моят възторг неживян!

Зимни хълмове с тебе заричах
и те шепнах в слова-семена.
Да съм винаги твоето всичко –
като зов, приютил светлина.

Като вятър, не спрял да рисува
с нежна четка зелени треви,
или лъч, който рими стихува
и в очите ти чувство мълви.

Обгърни ме с дъха си измолен,
а цветята в небето хвърли…
Ако ти си ми първата пролет –
аз съм твоето цвете…
Нали?!!

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Вратата в кратък миг ще се затвори,
а страницата Дух ще прочете.
И светлите души ще литнат горе,
където най-блажени ще са те.

А в грешната земя, опустошена,
потопът всяка чест ще съкруши.
И древната змия, от Бог смутена,
света от Светлината ще лиши.

Облъхнати от мерзост и поквара
влечугите в пръстта ще търсят храм.
И влезли под венчилото на звяра,
ще кажат “да” на тъмния Адам.

Звездите ще помръкнат. Като в яма.
Луната ще потули лепкав мрак.
И Кръстният Спасител ще Го няма,
застанал пред спасителния праг.

А някъде, от светъл свой прозорец,
един пророк щастлив ще промълви:
“Смирените въздигна, Боже, горе,
а гордите в капан ги улови!

Света наказа с праведна тояга.
С презрение царете унижи.
А Верните дари с усмивка блага
и с Вечност Твоят Род ще продължи.

Повярваха словата Ти малцина.
Но аз за тях на Теб благодаря.
Защото от година на година
слугата Ти чрез тях се разгоря.

И ето ги – в прегръдката Ти Свята –
принесли с вяра своите души,
че в кратък миг затвори се Вратата,
а долу няма кой да утеши…”

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Сърцето ми отдавна не дължи на
неверници и капчица от вяра.
Аз нямам за опора паяжина,
а Канара, от този свят по-стара.

Тя своите до края ще опази,
дори от ров дълбок ще ги изкупи.
И все едно е кой защо ги мрази
или пък се опитва да ги счупи.

Отдавна на високо пуснах корен
и смисъла открих на битието –
от Злото да остана непреборен
в двубой с едно нищожество проклето.

То може да беснее и да мами,
дори тълпи лукаво да поглъща.
Но щом е в Канарата вярността ми –
Любов от небесата ме обгръща.

И даже всяка плът да ме остави –
надеждите ми в Бога ще ликуват.
Защото трима, в Твърдостта Му здрави,
от милиарди повече си струват!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Победителят всичко прибира –
слава с рози по земния път.
Но и той по реда си умира
и духът му отива отвъд.

А пък там – изненада зловеща
му поднася жесток куриоз.
Той пропада над пропаст гореща,
а в сърцето му тлее въпрос.

“Боже, мой! Но защо са оловни
тези мои ръце и крака?
Как намери ги грешни, виновни,
и защо ме обричаш така?

Искам някак нагоре да хвръкна –
като ангел със волни криле,
че душата ми мигом помръкна
и от ада почувствах се зле…”

Като отговор Свят от безкрая
бял вестител над него кръжи:
“Как да искаш Спасение в Рая,
щом от приживе дял ти тежи?

Ако птица навърже в крилата
едри кюлчета злато, сребро,
ще лети ли с небесния вятър
и ще върши ли светло Добро?

Не отива ли тежкото долу
и пръстта не прибира ли пръст?
Как да искаш от Господа полет,
ако няма в сърцето ти Кръст?

Земна слава от тебе прозира –
пиршества за себичната плът.
Победителят всичко прибира,
но и всичко тежи му отвъд…”

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Дочувам глас на странник клет,
до мен решил да се допита:
„Ах, много моля за съвет,
че нося смут в душата свита.

Не виждам смисъл да съм жив
и мрак в очите ми напира,
че аз съм по природа крив,
а кривият – боклук умира.

Какво да сторя, ми кажи?
Къде живота си да скрия,
щом всички думи са лъжи
в една и съща орисия?“

Въпроси… Вятърът свисти
в отворена врата погрешна.
И няма как да опрости
Исус душата безутешна.

Но аз, към клетника пред мен,
решавам думи да му кажа,
а той ме гледа натъжен,
приседнал кротко на паважа.

„Попитай тихо Мъдростта,
готова да ти проговори:
Отвориш ли една врата
и… другата ще се затвори.

Отдавна Някой вън стои
и вярата ти още чака.
От Него Светлина струи,
която ще изгони мрака.

Той хлопа тихо. Като в сън.
И с тебе да вечеря иска.
Недей да Го държиш отвън
и даваш Зло да те потиска.

Че Той мнозина е спасил.
И тебе ще спаси довека.
А все едно какъв си бил,
щом тръгнеш в Святата пътека.

Живот невиждан, неживян,
с Небесна Кръв у теб ще блика.
Вратата отвори Му. С блян.
Че тя е Мир за мъченика…“

Протърква странникът очи.
Отваря сам Вратата бяла.
И всред Небесните лъчи
душата му е просияла.

А с трясък другата врата
затръшва се към тъмнината.
И тръгва да крещи в нощта
отново смачкан Сатаната…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)