Категория: Poetry

„При това ви казвам: По-лесно е
камила да мине през иглени уши,
отколкото богат да влезе в
Божието царство…“
(Матей 19:24)

Щом още сиромахът гине
с товар от тежки теглила,
не ще богатият премине
ухото тънко на игла.

Че той охолен на земята
приел е вечния си дял –
да се покланя на змията
за капка милост оглушал.

Дано да станал би камила –
прегърбен в пясъка горещ,
с едничкия си дъх и сила
от Бог да улови копнеж.

Бедняк да преведе в оазис.
Под слънцето да се смири.
И със последния катарзис
в Любов Христова да гори.

Души да стопля с милостиня
в сърцето си щом чуе: Дай!
И с живите води – в пустиня
да жертва себе си докрай.

Тогава ще премине лесно
оттатък, в светлия Едем,
потърсил битие небесно,
далеч от алчния корем.

Че днес камилите двугърби
минават иглени уши,
и с тях натегналите скърби
готов е Бог да утеши.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Дай ми Господи някак да сляза
до дълбокото в страшния ад.
И да видя за кой Си запазил
оня ужас в катрана нагрят.

Днес си мислят, че просто Те няма.
Грабят страшно. “След нас и потоп”.
И се люшкат в зловеща измама
цар и бирник, министър и поп.

Съвестта си, така неудобна
злият бързо превръща в парцал.
И не мисли за участ задгробна,
а затуй колко малко е крал.

Свят широк. И парите – съблазън.
Който граби – намира си рай.
Няма, Боже, от Тебе боязън.
Няма “взимай”, но всичко е “дай”.

Десет лева са точна причина
да ударят старица с тръба.
И когато пребита почине –
плюят в пазвите. Било съдба.

Милионът за алчни – нищожен.
Гледат все с ненаситни очи.
Някой имал и повече можел –
друг по пътя му бясно търчи.

Като огънят, който не спира,
и догде е възможно – гори,
тъй грабителят всичко прибира
и измерва живота в пари.

Злият с дявола днес се прегръща
и печели в кръвнишкия път.
А забравя, че всичко се връща,
и цената се плаща отвъд.

Но дори да не сляза във ада,
за да видя мръсници в катран –
пак ще знам, че заслужено страдат
за живота си, в грях изживян.

Нямам, Боже, сълзица в окото
за проклетите черни души.
Те са били тризъбец на Злото,
с бяс наточен, готов да руши.

Не! Не искам да виждам геена!
Тя не ми е пред Теб ориста!
Капка кръв само дай ми свещена –
да се видя изкупен в Христа.

И дори сто морета от мъка
да изпия с дъха си горчив –
щом избегнал съм черния пъкъл –
значи в Тебе останал съм жив.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Помни на Господ отговора скъп
за всичката си болка и тревога!
Жена, когато ражда, е във скръб,
защото ще дари човек на Бога.

Така и ти сърцето си смири,
отгоре сътворено за утроба,
в която Благодат ще възцари
Небесния Живот, оттатък гроба.

Не ще си спомниш никаква тъга
и радост от духа ти ще извира,
когато в седмоцветната дъга,
износен Младенецът се намира.

И сам Отец бележи Го с печат,
че вярата ти Него е родила.
Велико чудо на Духа Му Свят
и верен знак за Божията Сила.

Възвишен Плод от Мир и Светлина,
с каквито този свят не те дарява,
но ражда Го непразната жена
щом своята любов на Бог отдава.

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

Ръката Му прободена хвани,
тъй както цвете слънчев лъч привлича!
И Той ще бъде с теб през всички дни –
да те подкрепя, и да те обича!

Ръката Му прободена хвани,
като въже сред буря в океана!
И Той ще спре най-страшните вълни,
душата ти изкупил оправдана.

Ръката Му прободена хвани,
тъй както птица с плясък на крилата
намира най-лъчисти висини,
въздигната високо над земята!

Ръката Му прободена хвани,
и нека да те води Той довека,
платил Цена над всичките цени
и в тебе Свята сътворил пътека…

Ръката Му прободена хвани!
От нея Кръв очиства и спасява!
И без присъди, болки и вини,
докосвай се до Неговата Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„Рим разпъна Исуса! Падна тежка тъма!“
Натъжен от покруса се замисли Тома.
„Смърт Го грабна без време и от нас Го отне,
но в живота ни земен лъч ни беше поне.

Обеща да възкръсне, да надвие смъртта.
Но за чудо е късно с тази Свята мечта.
Всеки, пратен от Бога в тази пустош умря.
Вместо радост – тревога аз успях да съзра.

Че без Него сме клети и сиротни в скръбта.
Кой сега ще ни свети като слънце в света?“
Кратка мълния. Блясък. Господ в миг се яви.
И небесно-прекрасен самотата взриви.

А Тома Го съзира как блести от лъчи,
но да търка не спира свойте скръбни очи.
И успява да каже две три думи едвам,
пламнал някак си даже от невяра и срам.

„Нека явно да стане, че си жив между нас,
и във Твоите рани сложа пръста си аз…“
Господ благ го поглежда и пристъпва напред.
И невяра изцежда от неверника клет.

„Ето, слагай си пръста в Мойте рани сега!
Бях разпънат на Кръста със печал и тъга!
Но смъртта над Живота няма никаква власт.
И след Хълма Голгота пак се върнах при вас!“

Съкрушен в тишината, пръст протяга Тома,
няма вече в душата нито миг от тъма.
„Вярвам Господи, Боже! Моят срам опрости!
Никой смъртен не може като Теб да блести!

В Твойте рани изтича на Отец Благостта.
В Теб духът ми се врича! Теб зоват Те уста!
Дай на Стадото верно онзи трепет блажен,
да Те вярва безмерно, и по-силно от мен!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато от душата ти сълзи
и болката приижда като струя –
едничката си вяра запази
със оня светъл възглас: Алелуя!

Утеха само Той ще ти даде.
Не мога аз сърцето ти да чуя.
Вдигни очи към светлото Небе
и искрено извикай: Алелуя!

Скръбта задържа пориви, мечти
със възела на яката си сбруя.
Не падай духом! Свята ще трепти
душата от гласа ти… Алелуя!

Аз друго нямам. Давам ти крила!
И нека със стиха си в теб нахлуя –
че птицата със вяра би могла
до Бог да се въздигне…
Алелуя!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Сълзи и скръб ме тласкат
пред хълм на Любовта.
И Тебе виждам разпнат,
и как тече кръвта.

Пред Теб ще коленича
и Ти ще ми простиш,
че само Ти обичаш
и можеш да спасиш.

Аз няма да се върна
към този свят жесток,
но Тебе ще прегърна,
защото мой Си Бог.

Със Тебе ще възкръсна
в Любов и Светлина,
че мракът Ти разпръсна
и Сам плати цена.

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)