Категория: Poetry

Видях в съня си странно нещо.
Исус предрешен на бедняк.
Приседнал някак безутешно
встрани от богаташки праг.

Ръце протегнал, за да проси,
държащ паничка от бакър.
Без отговори, без въпроси,
дали си лош или добър…

И ето – скръцва там вратата.
Излиза богаташ с бомбе.
Навирил като кон главата
той гледа в сивото небе.

Отива да си купи вестник.
Дали да вземе и чадър?
След миг в краката му проблесва
една паничка от бакър.

“О, малко милост, господине!
Една паричка от сърце!”
“Не! Няма да ти дам, гадино!
Аман от просещи ръце!

Пръждосвай се! От теб мирише!
Излязъл си от някой ров!
Не виждаш ли как тука пише,
че този дом е образцов?”

След тия думи с поглед бесен
отива злият богаташ
до будка да си купи вестник
с любимия му репортаж.

А просякът Исус излита
подобно ангел изведнъж.
Небето скрива Го в молитва
с огромни тъжни капки дъжд.

Във бар човекът със бомбето,
отваря вестника засмян…
Отпива глътка от кафето
и хапва сладък кроасан…

Събужда ме дъждовно време.
Излизам бързо, без чадър.
Дано намеря просяк земен
с една паничка от бакър…

Дано в ръцете си позная
копнежът на Добрия Бог!
Не искам друго, не желая
във свят обречен и жесток!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях…

Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?

Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.

Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!

Кажи Му с вяра: „Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!

И съживен – да пее химни!
И озарен – да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!

Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук…
Дори сред злите да върлува.

Небето виж – огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей –
в сърцето зов да си прокара…
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици…
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай –
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук –
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели –
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: „Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота – Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул…
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул…

И дори да е вече изпята –
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души…“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Небесна вяро! Още си ми птица,
която бори зимни ветрове!
Под теб една безумна върволица
пирони във Спасителя кове…

А ти усещаш всеки стон от Кръста.
И всеки дъх невинен от Христа.
Годините, в които бе невръстна,
отдавна отлетяха в младостта.

Крилата свий над две дървета груби,
кръстосани да бъдат скръб и гнет…
В едно Небе отдавна ти се влюби
и то ти стана Вечният Завет.

Бъди за Господ всякак поругана
и всички кръстни рани понеси!
Виж! Колко див вилнее ураганът,
че теб не може той да покоси…

В една последна зима – с обич Свята,
дари на Бог прободени крила!
И зов ще се въздигне от земята,
че всякога Христова си била!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Те в Едем се родиха. Бяха Мъж и Жена.
Бог Отец ги създаде, а не Сатана.
Своят Образ им вложи. И дари ги с Любов,
но змията проклета ги препъна във ров.

И отлъчи ги Господ, преизпълнен от скръб,
че човеци в греха си Му обърнаха гръб.
Но възлюби ги Свято, и на Кръст ги спаси,
а Небето направи Благодат да роси.

Днес е време последно. И лукавият враг
плюе черна отрова от смолистия мрак.
Иска свое наследство. Търси скверни души.
Добротата презира. Всичко Свято руши.

И създава си змеят със жесток произвол
нова паднала раса. Хора в третия пол.
Всяка съвест убива. Смазва чест и морал.
И света е затрупал с гъста тиня и кал.

О, къде сте потомци, на човека Адам?
Вижте! Шепи протягам, та Любов да ви дам!
Тя е Вечната Ева и дарява Живот!
А със нея сърцата наедряват от Плод!

Още свети отгоре Светлина от Сион!
Помолете се, хора! И сторете поклон
на Спасителя, разпнат на Голгота за вас,
та да бъдете Святи във съдбовния час.

Че светът като дрипа ще потъне в пръстта,
гдето Дух не въздига, нито хвъркат ята.
Но в бодили и тръни се разпалва Шеол,
а влечугите съскат, че са третият пол…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Когато търсиш Камъка на Яков,
от камъни на злобата боли
и в жребият горчив на древен дякон
претръпва твоят дъх, като че ли…

С едната вяра, скръбно прокървила,
ще видиш през смълчан и мрачен свод,
как Господ ти придава Дух и Сила,
за да родиш последния Му Плод.

С ръка посочил своите палачи,
да искаш Той греха им да прости.
Дори от страшен гнет да ти се плаче,
а болката в душата да люти.

Че всеки стон, в незлобие изплакан,
съшива към венеца ти листа,
а Бог те запечатва като дякон
в молитвата на твоите уста.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)