Категория: Poetry

Не изпадай в излишна тревога,
но за мъдрост отгоре поспри.
На света в безпощадния огън
всичко сухо до пепел гори.

Щом лиши се от чудната влага
бързо съхне, остава без дух.
Огнен пръстен тогава го стяга
във затвора мъчително сух.

Кой в сърцето си разум ще вложи
и във Святата Правда ще бди,
че животът изобщо не може
да се сбъдне без живи води?

Че земята изпръхнала пари,
щом Творецът от дъжд я лиши.
И тогава припламват пожари
върху сухи треви и души.

Гордостта пред Небето не пада.
Бунт от нея лютиво дими.
Лумва огън и няма пощада,
а при изгрев роса не ръми.

Не изпадай в излишна тревога.
Протегни към Отеца ръце!
Колената, превити пред Бога,
дават Сила на всяко сърце.

Нека Вярата всякога дири
на Голгота Заветния Мъж,
и ще рукне над всички баири
Благодат и Спасителен Дъжд.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

След дълги шест десетилетия
сега съм вече белобрад.
И в мен богатият и клетият
събраха целия си свят.

Живяха заедно, в съгласие.
Мирът им бе като река.
Че чудо истинско това си е
аз няма как да отрека.

Богат останах със Небесното
и беден в земните неща.
Не търсех бързото и лесното,
и нищо от света не ща.

Беднякът в мен, по подразбиране,
от куп награди се лиши,
но зрящ в далечното си взиране,
със своя Бог се утеши.

Амин, си казвам, за наздравица
във моя скромен юбилей.
И нека с бляскава светкавица
духа ми Господ да огрей.

Че в него, истински богатия,
Заветът Свят се утвърди,
душите водещ до Разпятие,
сърца – до живите води.

Живот живях на половината
от пътя Свят на Моисей,
и в моята среда премината
заричам се: „Сеячо, сей!

Раздай годините в тъмницата,
подобно щедри семена,
преди на Господ Бог десницата
да те въздигне в Светлина…“

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Живея на инат. Отдавна.
И мен светът ме умори.
Не съм с природа богоравна,
та всеки ден да ми спори.

Смирявам плътското си его
и следвам Божия Христос,
защото да вървя след Него
за мен е главният въпрос.

По Пътя в стръмното нагоре
животът Кръст ми начерта
и пропаст страшна се отвори
между светеца и тварта.

Да стане на сърцето ясно
каква е праведната цел,
че няма нищо по-прекрасно
греха ти Бог да е отнел.

Опазил Вярата си, зная,
че моят Кръст ще полети,
и мигом ще докосне Рая
след светли бисерни врати.

Това е Правдата ми Свята
и тя до гроб ще ме крепи.
За своя Господ в небесата
слугата скръб да претърпи.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Ще Те търся, защото Си Верен!
Ще Те следвам, защото Си Свят,
и със Вяра, в Завета Ти вперен,
ще съм Верният, духом богат!

Ще Те любя, защото спасяваш!
Ще Те взирам, защото Си Връх,
и разпалваш в духа ми жарава,
щом отрониш от устните Дъх.

Ще Ти пея, защото Си Песен!
Ще Те страдам, защото Си Кръст,
и с въже от простора Небесен
ме издърпваш от земната пръст.

Ще Те хваля, защото Си Славен!
Ще Те моля, защото Си Зов!
И останал от Теб незабравен,
ще Те помня с перо в стихослов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

Когато от мъка и скръб си угрижен
попитай Създателя кой ти е ближен.
И кой като ангел разперил крилата
е пратен от твоя Баща на земята.

Не онзи, готов да разтяга локуми
и уж да те топли със хиляди думи.
Но другият, който товара ти взима,
с онази Любов, на Исуса дължима.

В живота, от тръни и плевели труден,
да дойде Приятелят, с пламък събуден.
Душата ти клета с утеха да храни
и Миро да бъде за твоите рани.

Да видиш във чудната светла картина
как цялата болка у него премина,
но с Обич Христова и жертвеност близка,
той нищо в замяна от теб не поиска…

Ще кажеш: „О, братко! Нима е възможно
аз ближен да срещна във време безбожно?
Това е за мене задача нелека,
защото човекът е вълк за човека…“

Послушай съвета ми – Свят и сърдечен!
Христос във сърцето е ближен и Вечен!
Щом огнено слово от стих те вълнува –
то всичката вяра за Него си струва.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Възрастта ми към свършека бяга.
Всеки ден като камък тежи.
Моисеева бяла тояга
моят дух за опора държи.

Само с нея отдръпвах вълните
на огромното светско море,
та в свещения смисъл на дните
ревността ми за Бог да не спре.

Който люби света, ме отрича,
и задрасква от своя копнеж.
Той по пътя си весело тича
в богохулство, развала и леш.

Не за него си нося товара
и преглъщам чрезмерна тъга.
Още няколко стъпки на Вяра
и ще зърна Заветна дъга.

Ще престане сърцето да стяга
всяка болка и черна злина,
щом прекрача на Вечното прага
с уморени докрай колена.

Тази трудна съдба се живее,
за да знаеш, отишъл отвъд,
че Христос, ако в пътя ти грее,
си преминал в Живота без Съд.

Миг ще дойде, и аз ще премина.
Неоставен и спомнен в очи.
И със мен ще летят неколцина
в благодатните светли лъчи.

Възрастта ми към свършека бяга
и шепти: „Елои, Елои!
Любовта Си, пречиста и блага,
в моя дух за Живот утрои…“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато Съвестта не управлява,
а мерзости Лукавият твори,
надига се поникналата плява
и Злото сиромасите мори.

Властта не ще им скърбите послуша
и няма върху тях да се смили.
Крадецът със препълнената гуша
не ще си апетита утоли.

И в тази зла съдба, несправедлива,
малцина виждат вярната следа –
престъпникът към пъкъла отива
и няма на сърцето си юзда.

Стрела внезапна в миг ще го приключи
и злият случай ще го прекрати,
дори сега да лиже като куче
на дявола косматите пети.

Дори сега съкровища да трупа
и в тлъстите печалби да ламти,
ще падне с беззаконниците в кюпа,
където страшен огънят пламти.

Където няма милост и пощада,
а болката е крясък без ответ…
Властта е примадоната на ада,
а всеки властник трижди е проклет.

И мъдро е беднякът да не кърши
ръце във безнадеждния капан.
Скръбта му е обречена да свърши,
макар да е стократно поруган.

Той своята утеха ще намери
при Господ в предузнатия финал –
душата му след бисерните двери
ще вземе отредения си дял.

А долу, в най-чудовищната яма,
където пъклен грохотът бучи,
ще тлеят сред димящата си драма
душите с ненаситните очи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)