Категория: Poetry

Богатият е беден, а бедният – богат,
дори до дъх последен на този тъжен свят.
Отколешна измама човеците мори –
това, което нямат, най-бързо ги гори.
Пръстта надолу дърпа. Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа, ожънва и мъсти.

Простира Господ шепи към паднали в несвяст,
но в погледите слепи – имот, пари и власт.
Вериги и въжета. Надежди в бесове.
И страст, която крета пирони да кове.
Отива си, наведен, измаменият свят.
Богатият е беден, а бедният – богат.

Обрат не ще настъпи. Животът ще е лош.
И злият ще се къпе в охолство и разкош.
Ще страда сиромахът за вечния си дом,
а земната му стряха ще случи на погром.
И в този мор неведом на идещия ад,
богатият е беден, а бедният – богат.

А бездна в миг разсича два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича, е негово отвъд…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Освети ме с вярата на Яков!
Нека в Теб намери ме Мигът!
За да пия Святото Ти мляко
и летя по Млечния Ти Път!

В мен пребъдвай – Утринна Зорница!
Ще Те хваля аз во век веков!
Щом крилата в Теб разпери птица
в миг намира Космос от Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Да можех само в сън да те копнея –
мечтите ти ще сбъдна до една.
Пристъпил бих в душата ти. Та в нея
да бъда лъч вълшебна светлина.

Южнякът, който пролетно целува
на кълновете трепетния блян.
Художникът, готов да нарисува
пейзажа, от молитви провидян.

Мъдрецът, който в притчите открива
на времето съдбовните следи.
И без да пита колко си щастлива,
от щастие прошепва ти: Бъди!

Една любов е сбъдната вселена.
Най-истинското чудо е насън.
И даже пред съдба несътворена
оставам лъч. И винаги ще съм…

А в утрото, от мекото възглаве,
отворила очи, ме прошепти –
и аз ще бъда слънчево наяве,
отдавна сбъднал твоите мечти.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.

Твоят поглед ме гали,
и с лъчи ме гори.
И едва ли, едва ли
ще заспя до зори.

Имам тебе – звездица,
подарена ми в зов.
Като нежна шевица.
Като свят благослов.

Чудеса не умея,
но в мен чудо шепти:
Нека в теб да огрея
всички мои мечти!

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Допушил сетната цигара,
(по-скоро – генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.

Под задимените клепачи
се вмъква чуден розов сън.
Във него той нозе не влачи
край мръсните казани вън.

Хартия вече не събира.
Ни стари дрехи и метал.
В съня му нов живот пулсира,
какъвто той не е живял.

Прегърнал е жена красива.
О, Боже мой! Върви с костюм!
Сред цветните тълпи се слива
и смята нещичко наум.

Какво ли мисли да направи?
Във джоба му – пари в тесте.
„О, мили мой! Нима забрави,
че скоро чакаме дете?

За рожбицата ни мъничка
сме влезли в тоя магазин.
Да купим с теб една количка
за неродения ти син…“

До щанда възхитен застава.
Количка гледа той. Мечта.
Ще купи май една такава.
„Простете! Колко струва тя?“

Навежда се, цена да зърне,
но всичко се обърква в миг…
Докосват го горещи бърни
и куче ближе го с език.

„О, Шаро! Бях заспал тъдява.
Но ти събуди ме! Юнак!
Да тръгваме, че време става
количката да пълним пак…“

Клошар и куче в тъмнината.
Количка. Гаснещи звезди.
Казани пълни. А в душата
смърди. Убийствено смърди.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Дай ми, Господи, пълна аптека
със лекарства за всякакъв стрес.
Умори се от злото човекът.
От живот без надежда и чест.

Щом гласът се превръща на крясък,
а обидата – в жажда за мъст,
как да върна небесния блясък
на душите, заровени в пръст?

Чуждо щастие кой ще възрадва?
Злото, Боже, не ражда ли гняв?
Крум ли трябва да дойде със брадва
или някой могъщ вълкодав?

Всяка болка си имала билка.
Тъй било е от време оно…
Но при днешната страшна горчилка
няма дъх за едничко „дано“…

Изсипи от Престола Си Вяра.
Прибави и искри от Любов.
И забъркай пречудна отвара,
за страдалците в черния ров.

А тогава от тази аптека
Храм за Вечен Живот сътвори.
Опростил всеки грях на човека –
Своя Образ у нас възцари.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му – Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

Твоята вдовица бедна
с двете лепти – где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)