Когато зверовете лочат
реки от сиромашка кръв,
и в ада искайки да скочат
се бият кой да бъде пръв…
Когато пише глашатаят
лъжи с подкупено перо,
а блюдолизците си траят
на пир с подноси от сребро…
Когато е тълпата сляпа
да види знак, да следва лъч,
но лъскави певачки зяпа
сред шумната содомска глъч…
Когато хитрата лисица
бесува с Иродова власт,
а Правдата лежи в тъмница,
заключена от злобен бяс…
Когато храмът е сергия,
а Святото убито с кич,
и вместо жертва на Светия
вони на слама и кирпич…
Когато земното мъртвило
от плътски страсти се тресе,
тогава зло го е пробило
и мрак царува – все во все.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 