КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Когато златото ръждяса,
а чест и съвест са мираж,
и цялата елитна класа
е в демоничен слугинаж…

Когато Милост се презира
и вълк напада и мори,
а алчност никога не спира
да гълта кървави пари…

Когато висши магистрати
с бандити ходят на банкет
и в куфарчета за богати
рушветът винаги е взет…

Тогава понеси си кръста
и всяка болка претърпи,
че светска власт, от Злото тлъста,
насилието я крепи…

На земен съд недей разчита
и в него Правда не търси.
Изпий скръбта си до насита
за Господ, Който те спаси…

Помни, че земните награди
приключват винаги в ковчег.
Мъртвецът няма да извади
за бъдната си участ чек…

Каквото дяволът му дава –
изплаща се с душа отвъд,
където окосена плява
пламти, приготвена за съд…

Далеч от земната съблазън
дочакай звездния си миг,
дори сега да си намразен,
ограбен, мачкан и безлик…

Дори светът да те убива
със всеки беззаконен трус,
остава вярата ти жива,
защото те роди Исус..

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Боже благодатен и добри,
чуй сега молитвата ми жива.
В чашата ми вино сътвори!
Нека то сърцето ми опива!

В скръбно уморените очи
радост да се вмъкне от безкрая.
Музика в слуха ми да звучи
с арфите на ангели от Рая!

Че духът ми, твърде изтощен,
вечната утеха си жадува,
цял живот Завета Ти Свещен
свикнал със Тръбата да надува.

Вретището носих си смирен
и се подарявах на мнозина,
но надвисва черна върху мен
сянката на страшна гилотина.

Днес светът отхвърля ме до гняв.
Яростен и бесен ме отрича.
И дори в духа си да съм прав,
страдам на неправдата от бича.

Нека вино в мене да кипи
и Заветът горе ме пресели,
а Духът Ти светъл ме крепи
в този свят на люде потъмнели.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Той живее у нас
със контрола си скришен,
но е бреме в живота нелек.
И остава до края
пред Бога излишен
този грешен и плътски човек.

Като куфар без дръжка
всеки трудно го мъкне
и превива гърба си в геврек,
а не може за миг
към Небето да хвръкне
този грешен и плътски човек.

Той от Кръста се плаши
и със гняв се бунтува
чрез духа на безбожния век,
и във Пътя Господен
много скъпо ни струва
този грешен и плътски човек.

Канарата е здрава
и стои в съпротива,
а компромисът – лесен и мек.
Ако тръгнем нагоре –
той надолу отива –
този грешен и плътски човек…

С твърде крива природа
и въжета от страсти,
като глина във пръстен обрек,
избуява от тръни
и се крие сред храсти
този грешен и плътски човек.

А мигът е настъпил
да го сложим под плочи
и затворим в съдбовен ковчег,
че Христос на Голгота
Верен смисъл ни сочи
как се ражда Небесен Човек…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Сергия нямах във душата
и стока моят плод не бе.
На всички хора по земята
дарявах Вяра и Небе.

Живях намразен и обичан.
Творях отхвърлян и приет.
Платих цена да съм различен
под пресата от скръб и гнет.

Не ме подмами земна корист.
Не се препънах в суета.
И във привременната горест
преборих жертвено света.

Прибежище си имам Свято
и то привлича ме до днес –
на Правда и Любов богато
за всеки, който е злочест.

Слепец не ще го забележи
и в зов не ще го чуе глух,
защото земните копнежи
са мрежи на отречен дух.

С душа на пришелец живея.
Надмогвам бурни ветрове.
А всеки ден с лъчи от нея
Спасителят сърца зове.

И само блъскан от вълните
удавник в бурното море,
на фара зърнал светлините
съдбата ми ще разбере…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Велика Правда ме разгаря
и нека ти я кажа пръв –
последвал като агне Царя,
добиваш смелостта на лъв.

Тогава мракът в ужас бяга
и звяр не ще те приближи,
защото пламенна тояга
в ръката Си Исус държи.

В Завета Му пребъдвай смело
и стъпките Му проследи,
че Той, когато е начело,
могъщ над Вярата ти бди.

Готов с Духа да те загърне
и в Мъдрост да те просвети –
така не ще те зло отвърне,
ни дух жесток ще те смути.

Исус е твой Овчар довека!
Агнецът с Образа на Лъв!
И Той да те опази нека
от всяка демонична стръв.

Спасен да промълвиш накрая
в Града от Святост и искри:
Най-чудната Любов е тая,
с която Той ме обдари…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

От този свят съм се откъснал.
Не гледам в земен календар.
За мене Господ е възкръснал
да бъде Вечният ми Дар…

И нямам във сърцето дата,
а само обич и поклон,
че Той ми даде Свободата
и Светлината на Сион.

Със Него времето в живота
събра се във единствен Ден –
Лъчи от Кръста на Голгота,
където в Бога съм роден.

Получих Силата Заветна
с която Той ме зареди
и Благостта Му дълголетна
изпълни моите гърди.

А даже и до старост късна
в надежда ще трептя спасен,
че щом за мен Исус възкръсна
и аз съм в Него възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Исус отново и отново
възкръсва всеки ден и час,
когато Неговото Слово
е побеждаващо у нас.

Когато понесем си Кръста
и в Раните Му се родим,
и нищо тленно или пръстно
в душите вече не държим.

Най-истинска Любов това е –
сърцата си да Му дадем,
че Той единствен Пътя знае
до Вековечния Едем.

И както Стадо след Овчаря
върви и следва Го навред,
така докрай да ни изгаря
Небесният Му Свят Завет.

Да бъде Сила земетръсна
единствената Блага Вест,
че Той за всички ни възкръсна
и Цар прославен е до днес.

Извикай с Вяра! Приеми Го!
Във Името Му се роди!
И нека благото Му иго
трепти у твоите гърди!

Че чака ни съдба щастлива
над звездния далечен свод,
където Изворът разлива
Духа на Вечния Живот!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)