КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Посях си всички семена,
тъй както Бог ми даде Сила,
но нямам никаква вина,
че жетва не е изкласила.

Не сея в идеален свят,
където Правда избуява.
Противник имам си пернат
и той кълве и изкълвава.

Дори Спасителят ми благ
съдба такава ми предрече –
в сеитба от зори до мрак
успехът да стои далече.

Различни почви и сърца.
И вкус на загуба до края.
Посях най-светлите зрънца
и още духом се терзая.

Години много иждивих.
Душата радвах с неколцина.
И вярвах как от всеки стих
се ражда Райската градина.

Но трябва, и до смърт смирен,
Завета с вярност да износя,
че сея ли от Дух свещен,
от Него семена си прося.

Усилното ми битие
остана в Бога благодатно,
и всеки, който ме прие,
Плода си раждаше стократно.

За мен да сея е съдба.
Стремеж над всичките стремежи.
А Господ с пълната торба
народът Му ще забележи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не ми простиха земните царе,
че всеки в стих видя си некролога.
Лъжата е обречена да мре,
а с нея и омразните на Бога.

Безславен е проклетият им път.
Ръждясва бързо светската корона.
От алчност заслепен ли е умът
не ще му стигне злато десет тона.

А всичко, що на този свят тежи,
надолу дърпа с власт неудържима.
И няма вик: „Ах, Боже, отрежи
страстта, с която дяволът ме има!“

О, нека сто години съм слуга,
и даже да изкарам до хиляда,
но никога от дяволски рога
да не потърся своята награда.

Един е Царят, горе в небеса,
а долу пъплят черепки в измама.
При Него нека Правда отнеса,
когато вече тука ще ме няма.

За кратко се кръстосват светове,
а Святост със лъжа се разминава.
И Зло не ще Доброто призове,
ни клетника ламтящият за слава.

Но някой, ако в бъдното се взре,
ще види, че звънях с правдива лира.
Не ми простиха земните царе,
защото нищо Вечно не умира.

Стихът ми ще остане и след тях.
Слова от Дух за мъдрост и поука.
Че дойде ли възмездие за грях –
короната е вече на боклука…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Всички място под Слънцето имат
да усетят в лъчи радостта –
не светилото в земния климат,
а Христос от небесни места.

Но бленуват ли в тази епоха
приземени от пръст племена,
щом слугите на Царя дойдоха
и дариха им в зов Светлина?

Черен облак покрива сърцата
и във мрачния плен ги държи.
Леден вятър изронва зрънцата,
а светът е тъмница с лъжи.

Коленичат мнозина, и кимат
като роби в бунтовния грях.
Всички място под Слънцето имат,
но Христос не наднича от тях.

И когато залезе на запад,
скрил последните Святи лъчи,
чак тогава нагоре ще зяпат
и ще гледат напразно с очи.

И това е трагичната драма
на душите в безбожния свят –
Бог да свети, а тях да ги няма,
озарени от Дух с Благодат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Съвестта като лъв ще се бори.
До последно ще бъде отпор
срещу всичките гнусни коптори
на безмерния грях и позор.

Ще усеща жестоката палка.
Ще люти в сълзотворния газ.
И дори незначително малка
ще е трън за престъпната власт.

Като твърда последна преграда
тя достойнство и чест ще крепи.
А пък властникът, пътник за ада,
няма никак спокоен да спи.

Своя образ ще вижда в плакати
и присъдите в тях ще чете.
А пред Свят Съдия адвокати
той не ще призове въобще.

Щом е мачкал Закона Господен
сам ще бъде размазан отвъд.
И от Божия Правда прободен
ще е плевел при Страшния Съд.

Съвестта! Запомнете я, властни!
На Отеца е тя прокурор!
Днес народи държите нещастни –
утре чака ви вечен затвор.

Паднал ангел не ще ви опази
и не ще ви откупят пари,
а правдивата участ е тази –
всеки звяр във катрана да ври.

Че когато се съвест пречупи
и моралът от зло омърси –
няма никой душа да изкупи,
нито своя живот ще спаси.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дали от бич или тояга,
дали от облак зли оси,
човекът е готов да бяга
и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва
да се избави от беди,
че Злото щом го атакува
не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен
инстинктът, верен като щит.
Настъпи ли мигът тревожен –
човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,
с което бори се умът,
и с него се обръща всичко
в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е
и тя във плътското боде…
И тук човек е длъжен вече
смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,
с която се крепи духът.
Христос не идва да убива!
Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!
Живот за вечни векове!
И кой от нея ще избяга,
та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.
Духът от Вяра ще е жив.
Отвори ли му Мечът рани –
човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне
с Кръвта невинна на Христа.
И лумнала – не ще угасне
изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Ах, как недопустимо е това…
Дори и богаташът си отива.
Покрива го зелената трева,
а хрониката бързо го изтрива.

И той не е избягал от смъртта,
дори да има златни авоари.
Не се завръщат белите листа
на миналите вече календари.

Каквото занапред да е кроил –
пръстта нулира планове без време.
И най-богат в живота да е бил –
оттатък само спомени ще вземе.

Енигмата е някъде отвъд,
където участта си дух посреща.
Дали ще е утеха или съд –
това без вяра никой не усеща.

И питанката цял живот стои.
Ченгел за всички, че пристига краят.
Парите големецът си брои,
но с тях, уви, не се купува Раят.

Оттатък идва страшното „Защо?“,
а приживе плътта не го съзира.
Жадува юбилей, години сто,
но пак не е готова да умира…

Отлага съдбоносните неща.
Залага на суетните кроежи.
А дойде ли вратата към нощта –
разтваря мракът вечните си мрежи.

Ах, как недопустимо е това!
След смърт да идва сметка неплатена.
И никакви изричани слова
душата да не правят опростена.

Трагично. Като пепел или дим
в следите на безбожната разруха.
А искреният страх, на Бог дължим,
очи не виждат, и уши не чуха…

Но в свършека на този словоред
за живите поука нека има.
С дела човек посява отнапред
това, което в участта си взима…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Любовта има Вечни крила
и в Небето със тях се възнася.
Побеждава злини, теглила,
и Христовата Правда оглася.

На смирения дава копнеж
да пребъдва над земните твари,
че и малката пламнала свещ
предизвиква съдбовни пожари.

Всичко, в Святост родено, лети.
Висината със зов го привлича.
Да не помни скръбта, да прости,
и дори врагове да обича.

Неизменна. В пречисти дела
Любовта е Небесна орлица.
Но със нейните Вечни крила
не събира светец върволица.

Само чисти и Верни в Завет
ще усетят как Огън въздига.
И Любов, що стопила е лед,
чак до Трона Отечески стига.

Нека всеки от нас полети
в свят на толкова хора безкрили.
И ще помним след Райски врати,
че орли на Исуса сме били…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)