КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Захапал земния придатък
със остри зъби като псе,
не мисли алчният оттатък
какво при Бог ще отнесе.

Две-три разкошни лимузини
с петзвезден някакъв имот
и сметки банкови с дузини
в залога за щастлив живот.

Уви, съдбата е жестока
за Вечност, ако иде реч.
Свещеният за псето кокал
посича го внезапен Меч.

С една душа пред Съдията
застава всеки богаташ.
И там – в Лъча на Светлината –
изчезва всичкият кураж.

Рушвет Небето не приема.
Не слуша земен адвокат.
А грешното сърце отнема
дълбокият и огнен ад.

И казвам днес: Мисли, човеко,
какво за Бог ще сътвориш.
Че тук, ако живееш леко,
оттатък ще се умориш.

И нека Благост ти се случи,
богат от Правда да си ти,
че челюсти на алчно куче
не ще Творецът опрости…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато Правдата е дъно,
а беззаконието – връх,
в подмолно битие затънал
царува ненаситен плъх.

За него куп къртици ровят.
Дълбаят до самия ад.
И бликват черните отрови
на всяка демонична смрад.

Забива нокти интересът
в превития народен гръб.
Подкупни медии и преса
са слепи за човешка скръб.

Грехът на планини се трупа.
Сълзи се леят из ведро.
Душите като смет са в кюпа,
дори без капчица Добро.

От бич жесток, в кошмар наяве,
пришпорен скот не го боли.
А мутрите пращят от здраве
във тунинговани коли.

Земята се върти в поклони
към княза тъмен на света.
И страстно се коват пирони
в ръцете Святи на Христа.

Грехът присъдата не вижда.
Богатството е в зъл завет.
А Гняв свещен бучи, приижда
над дух осъден и проклет.

Но миг, преди да се стовари
горкото, Господ приеми,
и всички беззаконни твари
с Христова Вяра заклейми.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На Верните придавам Вяра.
За щедрите оставам Дар.
Живея в топлата кошара
на най-любящия Овчар.

Там вълк овцете не напада.
Наемникът не ги дои.
Но всеки в бъдната Награда
пребъдва, вярва и стои.

Заветът Свят и благодатен
е всичко в днешния ми свят.
За мене няма път обратен
или завръщане назад.

Оставих за душите диря
и Пример чист им начертах.
Научих се с Тръба да свиря
и хвърлям враговете в страх.

В Свещено поприще поставен
аз бях Давид и Гедеон.
На Царя Вечен и прославен –
юнец пред златния Му Трон.

И нека принос си остана
в живота, Богу посветен.
На Стадото Му да съм Манна
и стрък, завинаги зелен.

Пристигнал някога до края
по Пътя на едната чест,
във този Зов да се позная:
Ела, при Господаря влез!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Последната битка е тръгнала вече
и в нея се сблъскват Човек и човече.
Човекът – със Примера Свят от Голгота,
осмян от простака, презиран от скота.
Човечето – с низките гърбави страсти,
подобни на тръни и жилещи храсти.

Победата сякаш за всички е ясна.
Поддържа човечето публика бясна.
Бумтят барабани и свирят латерни.
Кънтят на арената хулите черни.
И князът на мрака от своята ложа
доволен почесва си змийската кожа.

Той пак дирижира с измама чакъла –
души, на които е сграбчил акъла.
Суетни награди готов да им дава,
прогнили от корист и евтина слава.
Човечето гордо си взима медала.
Пръстта е всесилна, със злоба преляла.

Смирява Човекът душа обругана
и няма в устата му гняв и закана.
Светът не е място за трайна победа,
а Вярата само към горното гледа.
Със тази нагласа той Кръста си носи
и милост от княза на мрака не проси.

Доброто се вдига, а Злото остава
при низките страсти, в безумната врява.
И него в Небето Си Бог не прибира,
когато издъхне и сляпо умира.
Съдбата разделя чрезмерно далече
Човека от малкото дребно човече.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Всеки ден Любовта ни боли,
и от болки е Кръстна и Свята.
Претърпява пирони, бодли,
неизменна и в зов осъзната.

Всеки ден Любовта е Завет
с живи думи в сърцата положен.
Да напомня, че в Огън и лед
преминава животът тревожен.

Всеки ден Любовта е Христос,
Който Своята Правда явява
и отеква по пламенна ос
всяко дело до Вечната Слава.

Всеки ден Любовта ни гори
и доказва, че още е жива.
Нека в нея да бъдем! Добри!
Класове на Небесната нива!

Всеки ден Любовта ни боли
в този свят охладнял и подсъден,
за да знаем, че с Бог сме били
и че Негови вечно ще бъдем.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Два кръга в живота ми има.
С два кръга живея, творя.
Единият носи ми зима,
а с другия огнен горя.

Единият – обръч с бодили,
пристегнал главата ми с бяс,
а другият – пояс от мили
приятели в трудния час.

Духът ми до днес оцелява,
и няма в сърцето ми страх.
Отвътре ме топли жарава.
Отвън ме обричат на крах.

В съдбата ми вече е явна
цената на този залог.
Светът разделен е отдавна
от избор към дявол и Бог.

Безкрайно обичан и мразен,
в утеха, борба и печал,
от Господ ще бъда опазен,
че Той ми е Вечният дял.

Поставен във битка незрима
омесих си хляба с пелин.
Два кръга в живота ми има
и няма да станат един.

Поне дотогава, когато
духът ми Христос въплъти,
и с близкият кръг като ято
при своя Отец отлети…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Светът е криво огледало.
Заблуда от невидим враг.
Във него черното е бяло,
а бялото – покрито с мрак.

Възторг за земните къртици,
заровени в безбожна кал.
Печал за будните зеници,
в които лъч е просиял.

Върлува медиен капанът.
Лови неверие и страст.
А колкото души се хванат
потъват в адовата паст.

Една касапница трагична
привлича с шум непоносим.
И в лудост, сякаш безгранична,
плющи с крилата херувим.

Да бъде в дух, душа и тяло.
Да бъде воля, страст и чар.
А в битието потъмняло
смъртта му да е зъл овчар…

Не искам черната й гега.
Отказвам властния й зов.
Отдавна влязох във Ковчега
на Вечния Завет Христов.

И там покриват ме изцяло
на Гълъб белите крила!
Далеч от криво огледало,
ела, при Господ Бог ела!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)