КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Вървя до днес в избраната посока
и следвам си съдбовната следа.
А вътре в мене огън от пророка
допълва го поетът със вода.

И все едно е как слова Небесни
се раждат, за да имат своя зов.
Когато лъч от Святото проблесне
той винаги е Вечен благослов.

Светът голям, с безбожие облечен,
не ще ме със похвали позлати.
Че огънят безкрайно е далечен
и изворът сред облаци шурти.

Творейки, и в борба неумолима,
снишавам се даряващ и смирен,
поне един следовник да ме има,
от огън и вода пресътворен.

Живея в благодатната стихия,
която само дух ще оцени,
останала несбъдната за тия,
в които сребролюбие вони.

Че огънят не се превръща в стока
и няма над водата етикет,
а вътре в мен съдбата на пророка
описва я перото на поет…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Послушай, о Господи, тази молитва,
която в духа ми към Тебе политва!
Че нея слугата Ти Верен изрича,
готов да Те следва, и да Те обича!

Това ми е Вярата в чудото само
от Гълъба, кацнал на Твоето рамо –
с Крилата Си бели и мен да въздига
където човека по плът не достига.

И горе, в онези простори безкрайни,
да зървам отключени Вечните тайни,
и духом да влизам през Портите Святи
където са в Правдата всички богати.

Да бъда в Ковчега последен на Ноя
и Ти да го пазиш висок над пороя.
Чедата на Яков, за Теб оцелели,
да имат утеха в Небесни предели.

А спре ли се Гълъбът с лист от маслина,
ще зная, че старото вече премина,
и там, на земята, от зло изцелена,
царуват звездите на чудна Вселена.

Но аз нека бъда покрит сред перата,
готов да посрещна Века на Зората.
Това ми е Вярата в чудото само
от Гълъба, кацнал на Твоето рамо…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Тъмнее светът от безбожната яма,
в която царува жестокият мрак.
А в нея човекът Спасител си няма –
добър и загрижен, чудесен и благ.

Фалшив е животът, и сляпо сърцето
щом никак не вижда Небесни следи.
И става тъмничен затвор битието
с окови в нозете, с решетка в гърди.

А Вяра е нужна от семе едничко.
И плач като песен, и зов като трус.
В човешкото нищо Небесното всичко
да дойде със Святия Глас на Исус.

Провижда тогава слепецът Небето,
отворил за Бога щастливи очи.
Христос го докосва, въздига, и ето –
той има посока, слова и лъчи.

Един Вартимей от духа му ликува
и тръгва на Господ по Пътя свещен.
А всичко в живота му вече си струва,
когато нощта се превърне на Ден.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато от тежка умора е слаб
духът ми мечтае за риба и хляб,
и иска едното ми вярно сърце
блага от Господните Святи ръце.
Че с риба човек е до дъно смирен,
а с хляба – от Вечния Огън дарен.

Че всеки в живота си Бога познал,
и риба е вкусвал, и хляба е ял
да следва Исуса и тръгне напред,
изпълнен със Сила от Славен Завет.
Че Той ни е Дарът вовеки веков
със Своята щедра и чудна Любов.

Изпълнен със Вяра след Него тръгни
и Хляб ще си имаш за всичките дни.
Със риба ще бъдеш за Господа сит –
от Него нахранен, и в Него честит.
Че слязъл от светли над нас небеса
Той с Божие Слово твори чудеса.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Христос не обитава в катедрали.
Покой не търси в тухли и бетон.
Сърца, на Бог живота си отдали,
са Негово прибежище и трон.

Допри с ръка гърдите си, човеко,
и само тези думи Му кажи:
„О, Господи! Не ща да ми е леко,
но нека чужда болка ми тежи!

Един в скръбта духът ми да пригледа
с безкористна Любов да го дари,
и Ти ще имаш Своята победа,
и блясъка, и Славата дори…“

Това е той – Заветът Му изречен.
Той думите обръща във дела.
А Огънят Му Свят и вековечен
утеха е сред всички теглила.

И с Него, саможертвата познали,
сърцата са преселени в Сион…
Христос не обитава в катедрали.
Покой не търси в тухли и бетон.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Кръстът иска от мен да го нося,
свойта воля до смърт приковал.
И живот не за мен да изпрося,
но за грешника, Бог не познал.

Дарът иска от мен да го сея
като Огън по целия свят,
и с Любов сиромаха да сгрея,
изнурен в нечовешкия хлад.

Пътят иска от мен да не спирам
и да стигна до Вечна Врата –
там, където предел изнамира
всяка искрена Вяра в Христа.

Господ иска от мен да съм Верен
в Кръста, в Дара и в стръмния Път.
И накрая, след Връх изкатерен,
като лъч да се стрелна отвъд…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дори с присъда дълголетна
да гълташ хорските злини,
помни, че Вярата Заветна
не може да се промени.

Елмаз е тя, от Дух изваян,
по-твърд от земния чакъл.
И с него невредим до края
да следваш Господ би могъл.

А Той до Кръст ще те изпита
и с Него сам ще вкусиш смърт,
но даже и в душата свита
Елмазът ще остане твърд.

И нека да не ти дотяга,
че зло те блъска до откат.
Достигнеш ли на Бог до прага –
оттатък с Него си богат.

Елмазът в бъдното е Слава.
Не ще я нищо помрачи.
Дори сега от пръст и плява
пелин в сърцето да горчи.

Ще дойде час и миг Небесен
да кажеш с благодарен глас:
О, Боже! С Твоя Дух чудесен
ти мен превърна на Елмаз…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)