КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Измама, подлост и поквара
връхлитат битието клето,
но само Истинската Вяра
върви със Господ над морето.

Вълни от страх и от тревога
шумят опасни и огромни.
Но кой за Силата на Бога
в Завета иска да си спомни?

Въздишат земни маловери,
Христос да отрекат готови,
и всеки хълца и трепери,
но гълта светските отрови.

Вилнее западният вятър
над плът от кризите смутена
и бездна с гърлото на кратер
душа поглъща усъмнена.

Пристъпва Господ по водите.
Върви и няма да потъне.
А тази Вяра от звездите
за много хора като сън е.

Но нека Верният в несгоди
да помни своята победа –
човекът над вълните ходи,
когато към Исуса гледа…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Светът е залят от високи вълни,
които поглъщат и нощи, и дни.
Душите се давят от тиня и кал
и мор ги завлича, и тежка печал.
Но там, в потъмнялата бясна река,
все още протяга се Свята Ръка.

Тя корист не иска, не взима рушвет,
но дава утеха от Вечен Завет.
Докосва, спасява, очиства, цери
и куп чудеса от Небето твори.
А който я види, във нейната длан
полага си всичката вяра и блян.

Тупти на света сиромашко сърце,
ранено от толкова много ръце.
Продажни, грабливи, с юмруци от яд
и твърде далечни на Примера Свят.
Но стига му само Ръката една,
която повдига дори планина…

Ръката, която духа му държи
и всякога Свята пред Бога тежи.
Дарява го с Вечност, насища с блага,
изчезват със нея кошмар и тъга.
И нека довека остане така
сърцето му в тази чудесна Ръка.

Светът е залят от високи вълни
и всяка немилост натрупва вини.
Но който в Ръката положил е дух,
дори и в потопа останал е сух.
Довека да слави Небесния Мъж…
Разбра ли ме, братко?
Ръката Му дръж!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Царува Вечно Живият на Трона
и Славата Си с тленни не дели,
а блясъка на Своята корона
платил е със венеца от бодли.

Онези остри тръни, чрез които
светът жесток се с Него поруга,
и челото Му честно и открито
прие докрай чрезмерната тъга.

Живеем ли със Святото Му Слово
и носим ли Свещения Му Кръст,
край нас растат отново и отново
бодилите на всяка земна пръст.

А злият не престава да ги сплита
и плаши непокорната глава.
Но Чашата Христова е изпита,
когато е в доказани слова…

И някъде, от Трона в небесата,
ни гледат твърде Святите очи
да видят тръни, впити сред косата,
и глътки скръб, която ни горчи.

Каквото е допуснато от свише,
това ще ни пробожда и гнети.
Заветът всеки Верен ще допише
с цена, която сам ще изплати.

Че струва си, застанали пред Трона
да бъдем в този Образ припознат –
с една бодливо-трънена корона,
награда от осъдения свят…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Слугата за това се ражда
на този твърде грешен свят –
на своя Господ да угажда,
а не на хорския диктат.

Да бъде камък, който драска
със ръбове оттук, оттам.
А в него да усеща ласка
искрата, лумнала до плам.

В двубой с Адамовата глина
божествен зов да не пести,
я тя, когато го проклина,
греха й с милост да прости.

Изменчив е светът. Безверен.
Слугата в него е гранит.
Но камъни, ако намери,
в делата си ще е честит.

Ще има Верни, силни, здрави,
сподвижници по Дух и Дар,
че само твърдост ще прослави
Небесния му Господар.

Слугата камък си остава.
Един препъва, друг гради.
Напусто го одумва плява
и иска да го повреди.

Че жертва, минала през огън,
е вече къс от Канара…
Един такъв живот за Бога
слугата с Вяра си избра…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Приятелите мога да позная
в опората под тежкия ми кръст.
Със тях готов съм всичко да изтрая –
и хула, и бичуване, и мъст.

Приятелите Бог ми ги изпрати,
изпитани от огнената пещ,
защото не разчитам на познати,
в които няма как да се опреш.

Приятелите Господ ми намира
и Негов избор винаги са те.
На паяжини дух не се опира,
защото тъмен паяк ги плете.

Приятелите нека са ми Верни,
тъй както аз съм Верният за тях,
и с никакви премеждия мизерни
не ще ни плашат бурите от страх.

Приятелите дар са ми от Бога.
Един Давид си има Йонатан.
Фалшивите да бих държал не мога,
защото в ден за помощ са капан.

Приятелите! Те са ми малцина!
Офирско злато с жилка от Едем!
За тях горях! И с тях не ще изстина,
че те са ми пламтящият подем!

И някога във Вечното, когато,
духът ми на Исус благодари,
бих казал Му: Със тях живях богато!
Със моите приятели добри!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дръж със Вяра посоката Свята
и върви по избрания Път.
Със Христос да си тук на земята
и със Него навеки отвъд.

Никой избор свещен не е лесен.
В него себе си цял си отдал.
От пустинята тръгнеш ли с песен
на Голгота ще пиеш печал.

Ще се случват конфликти, раздели,
а в душата до смърт ще горчи.
Но дано да са мъдри и смели
просветените твои очи.

Да не гледат в суетния пясък,
в приземения плътски копнеж.
Бог ти даде пречистия тласък –
да вървиш, да гориш, да не спреш…

Все едно е какво ще се случва
под диктата на тъмната власт.
Всеки Верен духа си изключва
от съблазън, измама и страст.

Този свят е прочетена книга.
За човеци – съдбовният тест.
Нека малкото в Бога ти стига,
щом със Него си жив и до днес.

Че в последната Свята рокада
идва с гръм предузнатият край.
Някой Рая ще търси във ада.
Друг ще види Заветния Рай.

До последния ред, до корица,
остани си в сърцето Христов.
И с крилата на Божия птица
се въздигай в Небе от Любов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)