Под бели преспи чудото ми спи –
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.

И в пролетно наболата трева
мечтите ми ще бъдат минзухари.
Крила разперил в модра синева –
копнежът-щъркел весело ще шари.

Ще се открия в поглед на дете.
От бистър ручей дъх ще си налея.
А чудото – решило да расте,
ще ме накара дълго да се смея.

Събудена – в разпукнато листо,
душата нежни трепети ще диша.
А без да питам как или защо –
ще бъда стих. И сам ще се напиша.

Под бели преспи чудото ми спи.
И сън във бяло тихо ме загръща.
Все някога снегът ще се стопи…
Надежда в чудо – толкова присъща!

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)