Изживявам донякъде ада си,
но сърцето ми в смут се намира.
Слушал бях за високите градуси,
от които катранът завира.

Не такъв е животът ми, тъжният.
В него всичко от лед се сковава.
Аз съм грешният. Аз съм и длъжният
да получа присъда такава.

Аз съм лудият, станал за връзване,
щом оплача греха на тълпата.
И във точка на страшно замръзване
ад невидим си нося в душата.

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)