Всяко време към края тече
и от Вечния чака разплата.
Остарялото вече момче
няма все да е роб на тълпата.

В побелелите свои коси
ще задържа скръбта си преляла.
Ако Вярност отгоре роси,
долу всичко напомня раздяла.

Щедростта за света е порок.
Любовта – от стрели уязвима.
Даже в огнена близост до Бог
претърпявам човешката зима.

Всяко време към края тече,
а и моето също изтича.
Самотата духа ми влече
и на нея той сам се обрича.

Пещерата е сигурен щит.
Тишината – Небесна постеля.
Нека бъда във Вечния скрит,
а пък Той да събира, разделя…

Дар от Бога лъжи не търпи,
нито твари, за корист готови.
Свята твърдост докрай ме крепи
и изпитват ме думи Христови.

Няма как да се върна назад.
В долината мирише на сяра.
И навсякъде в грешния свят
дим и пепел е мъртвата вяра.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)