Светът е гибелната борса
на евтиния земен рай.
Мечтите в пръст, като на пор са –
да гризка корист до безкрай.

Да драпа, да слухти и влачи,
а после гордо да цвърчи,
но никога да не разплаче
измамените си очи.

Не става с никаква принуда
да спреш губителната страст.
Плътта по своему е луда,
когато присвои си власт.

Не ще се в Истина поучи.
Не ще се в пътя си смири.
Но всякак ще върти и сучи
и праведна ще е дори.

Да носи, може би, в Небето
имоти, яхти и коли…
Но то остава непревзето
и пръст не ще го впечатли.

Това е времето трагично
на всеки консуматор-плъх,
щом счита своята себичност
за верния заветен връх…

Да ходи, уж със съвест будна,
духът когато е приспан,
и над природата му блудна
да щракне тъмният капан.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)