(Увещание за Сионовото състезание)

Няма порив за вчера, нито зов за преди.
Никой минало няма да върне.
Нося Смисълът Вечен – да оставя следи
и добрият ти взор да ги зърне.

Днес със стъпката плаха, утре с крачки напред
ще започне духът да пътува.
Само Вяра е нужна и посока в Завет,
та животът докрай да си струва.

Пътят твърдо се следва, без да гледаш встрани,
даже вятърът гняв да стовари…
Гласове ще прошепнат: Остани, остани!!!
И от загуби скръб ще те пари.

Ще те викат от мрака приземени мечти,
но съдбата ти друга е вече.
Щом светът те намрази – няма как да прости.
Затова отпътувай далече…

До предела Енохов, до води на Река,
и до огнена в Дух колесница.
Само Пътя не спирай, но върви все така
под лъчите на Вечна Зорница.

Двете думи Заветни са Начало и Край.
Между тях светъл лъч се простира.
Всяка бъдна надежда на Небето отдай
и вървежът ти нека не спира.

Нося Смисъл в сърцето. С вековечни следи,
но ги зърнаха само малцина.
Ако следваш Исуса, Верен Нему бъди,
като пътник в Господна година…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)