Чеда по плът се раждат лесно,
дори за кратко да тежи.
И в битието им телесно
родител грижа им дължи.

В съдбата радост са голяма.
Осмислят ценните неща.
Девойката е вече мама.
Младежът станал е баща.

Светът така се подмладява
във всички земни векове.
Една щафета се предава
на дъщери и синове.

Но нека прочитът ми вече
по Дух да продължи натам,
защото този стих изрече
съдбите с първия Адам.

Че има друг Живот, Небесен,
във който ражда се човек.
А той изобщо не е лесен,
и даже никак не е лек.

Душата там се ражда в Слово,
и Слово храни Младенец.
Свят Дух от битието ново
се лее в устни на светец.

Не пита никой как се дава
Живот, на Бога посветен,
и колко бързо възрастява
човекът, в Правдата роден.

Остава зад завеса скрита
каква е скъпата цена
да храниш щедро, до насита,
сърцата с Вечна Светлина.

Една Табита с Обич Свята
Небесни дрехи да тъче,
на Благият Отец децата
със чист висон да облече.

А Павел с болките родилни
да ражда Зрелия Христос
в онези войни, духом силни,
които бдят на своя пост.

Това е чест неизразима,
дошла от бъдното до днес.
Животът Вечен ще го има,
тъй както има Блага Вест.

Но някой трябва да положи
сърце и огън в Божий Храм.
Да има Слово, и да може
душите да се раждат там.

Чеда по плът се раждат лесно.
Чеда за Господа – на Кръст.
Че само в раждане Небесно
човек престава да е пръст.

И зная, че съдба такава
Отец отгоре ми дари –
Живот духът ми да раздава,
и от Живота да гори…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)