Ще рухне всяка светска слава,
когато Бог се възцари.
За този миг си заслужава
сърцето вдън да се смири.

Нагоре с поглед да се взира,
над всички видими неща,
че иде Изгрев за Всемира,
а с него – краят на нощта.

Една върхушка людоеди
ще падне в огнения ад,
че те били са късогледи
и зли във вълчата си смрад.

А Мечът Свят ще ги отсича
тъй както плевел се коси,
и който дявола обича –
от дявол ще се ужаси.

Понесли страшните си кърви,
ранени, бити за Христа,
последните ще станат първи
във Царството на Вечността.

И в тази идеща рокада
със най-правдиви съдбини,
добро е Верният да страда,
но Вярата да съхрани.

Светът да ми предложи слава…
Не искам! Нищичко не ща!
В Исус духът ми уповава!
Над всички видими неща…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)