Притворя ли за миг очи
Христос над мислите ми свети,
а в Неговия куп лъчи
се раждат чудните куплети.

И не е сън, но порив бял,
роден от Вяра, Дух и Слово.
За Господ – цял живот копнял,
творя – отново и отново.

Сега е час, и днес е ден
слугата Дар да умножава,
че утре ще стои смирен
пред Царя в Неговата Слава.

И няма да изпитам страх,
извадил всичките си мнаси,
защото благодатен бях
от младостта до старостта си.

Дори от скръб да ми горчи,
че дарове светът не иска,
притворя ли за миг очи –
Едем с Реката си ме плиска.

В живота му, принесен цял,
се ражда Смисълът в твореца –
Лъчи Христови днес раздал,
да бъде утре Стълп в Двореца.

За тази Свята сетнина
надеждата ми в струя блика,
и плащат скъпата цена
у мен поетът с мъченика…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)