НАДЕЖДАТА НА СИРОМАХА

Надежда има в сиромаха
и с нея той е най-честит –
дори да курка от стомаха,
духът му с Вярата е сит.

Дори в кесията му скромна
едно петаче да дрънчи –
съглеждат го с Любов огромна
отгоре Святите очи.

Богатият в сандъци трупа,
а пък душата му – с леке,
но там, на гробищата, в кюпа,
ковчегът няма ремарке.

Каквото и да си заграби
не ще го в мрака отнесе,
където силните са слаби
и всяка съвест се тресе.

Че има винаги размяна,
която идва като трус –
душа, от този свят презряна,
се утешава при Исус,

а друга, взела си благата,
очаква съд непоносим,
и няма изход от тъмата
сред огън, крясъци и дим.

Каквото тук човек постели,
отвъд е Лоно и креват –
или в небесните предели,
или във пъкления ад.

Че този свят е само сито
и верен за душите тест –
дали да би живял честито
или отхвърлен и злочест.

Надежда има в сиромаха
и тя не ще се отсече,
дори в порутената стряха
скръбта на струи да тече.

Защото вече идва краят
и той го предусеща сам,
че само Лазаровци знаят
за Лоното на Авраам…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

One thought on “НАДЕЖДАТА НА СИРОМАХА

  1. „Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас…“ (Лука 16:25-26)

    Liked by 1 person

Вашият коментар