ЕДНО СИРОМАШКО КУТРЕ

Ако пълна и щедра десница
богаташ към бедняк не простре,
нека има наум и на прицел
сиромашкото малко кутре.

То е винаги някак смирено.
На ръката последния пръст.
Но на Господ в словата родено
има сила дори и за Кръст.

„Как кутре? Що говориш, човече?“ –
би попитал богат господин:
„Аз отдавна съм вярващ, и вече
следвам пламенно Божия Син!“

Е, спомни си за пълната драма
как дълбоко в горещия ад,
богаташ призова Авраама
за утеха и мъничко хлад…

Да му прати от Милост бедняка,
на кутрето със капка вода –
онзи Лазар, що хич не дочака
нито почит, ни Свята следа.

Но оттатък смени се съдбата.
Всеки Вечност от Бог наследи.
И беднякът откри в небесата
Авраамови Святи гърди.

А богатият в мъка и пламък
с люта жажда си спомни това,
че в сърцето, корав като камък,
своя къс от Небе изтърва…

О, да можеше някак повторно
да живее, преди да умре,
щеше всичкото щастие горно
да жадува в бедняшко кутре.

Но кутрето във ада го няма,
и го бездна от Рая дели.
Бе животът му страшна измама
и вовеки веков ще боли…

И ти казвам сега, господине,
да си в Бога богат от дела.
Че животът ти бързо ще мине,
като сън и летяща стрела.

Днес е ден да си с пълна десница.
Утре пътят ти може да спре.
И това е Заветният прицел
от едно сиромашко кутре…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

One thought on “ЕДНО СИРОМАШКО КУТРЕ

  1. „Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство…“
    (Лука 18:24-25)

    Харесвам

Вашият отговор на classicallpoetry Отказ