Дали от бич или тояга,
дали от облак зли оси,
човекът е готов да бяга
и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва
да се избави от беди,
че Злото щом го атакува
не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен
инстинктът, верен като щит.
Настъпи ли мигът тревожен –
човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,
с което бори се умът,
и с него се обръща всичко
в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е
и тя във плътското боде…
И тук човек е длъжен вече
смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,
с която се крепи духът.
Христос не идва да убива!
Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!
Живот за вечни векове!
И кой от нея ще избяга,
та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.
Духът от Вяра ще е жив.
Отвори ли му Мечът рани –
човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне
с Кръвта невинна на Христа.
И лумнала – не ще угасне
изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)