Автор: classicallpoetry

Къде си, Свята искрена утехо?
На този свят не те откривам аз.
Навярно си далечна, като ехо
от Господ с благодатния Му Глас.

Словата във дела не се обръщат.
Дървета мъчно раждат плодове.
Пред Правдата сърцата се извръщат
и гарванът с измама ги кълве.

Къде си ти, утехо безгранична?
Огнище сред сковаващия студ.
Не става ли съдбата най-трагична,
когато твоят порив е оплют?

Когато Милостта не се зачита
и тъпче се Доброто сред пръстта,
пропъдена, утехо, ти отлиташ,
да светиш от небесните места.

И само ангел може да те върне,
или добряк с копнеж на ходатай,
та клетника от обич да прегърне
със полъх от невидимия Рай.

Скърбиш, утехо, на света презряна.
Дано отгоре Бог те утеши!
Че твойта скръб е днес прободна рана
на Господ от безбожните души…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Привлечен от земната скръб и тъга
невидим е Царят със Лик на слуга.
Не ще Го усети доволен търбух
и бирник, останал в очите си сух.

С Ръката си Царят събира печал,
където е грозен човешкият хал,
и Лазар от струпеи страда без звук
край псета бездомни и мръсен боклук.

Словата Си Царят в душите чете
и твърде съдбовни и Святи са те.
Че Милост ще следва човек милостив,
останал във Правдата Верен и жив.

А Гняв ще погуби във съдния час
мерзавци, замръзнали в светския мраз.
Че няма във Царството никой проклет
сърце да превърне във топка от лед.

По-близо, о братко, до Царя бъди,
където са всичките страшни беди.
В горчивата участ, в студения ров,
дарявай съдбите със Пламък Христов…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Бесило няма Лъв да удържи
и неговия зов не ще прекърши.
А примерът на Левски ще тежи
срама ни по лицата да избърше.

Във лъч да се превърне, и в Завет,
и връх да е за онзи, който люби.
В душите да живее с образ Свет,
готов за всички себе си да губи.

И памет да ни бъде, и следа
във времето безпаметно и гнило,
че робът, който иска свобода,
я плаща саможертвен.
На бесило…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Пълзя по древна Канара
и нося крехката си къща.
Духът ми, пламнал от искра,
при Дух Небесен се завръща.

От пътя стръмно извисен
душата ми се е смирила,
а битката на Вечно с тлен
изцежда всичката ми сила.

Скръбта избива на сълзи.
Умората – с въздишки клети.
Тварта се ражда да пълзи.
Духът – в утеха да й свети.

И няма в мислите ми срам,
че моят ход е твърде бавен.
Животът, покорен от плам,
не бива в бъдното забравен.

Не спирам. Имам си копнеж.
И той е жив, за да не спира.
Че в онзи миг, когато спреш,
у тебе Вечното умира…

Успях това да разбера
от мъдрост, на духа присъща.
Пълзя по древна Канара,
че в нея Смисълът се връща.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не зная колко още ще тиктака
часовника, у мен дълбоко скрит.
Надеждата родена е да чака
и следва своя смисъл упорит.

Защото на кръга на циферблата
стрелките са заключени стрели,
и всяка иска горе, в необята,
със Вечност своя зов да сподели.

Сърцето ми с копнението бяло
секундите в минутите следи,
и люшка се, подобно на махало,
затворено у моите гърди.

А иска ми се този механизъм
да свърши начертания си ход,
че времето, кажи-речи, изниза
кръга на отлетелия живот.

Часовникът в очакване тиктака.
Махалото – след миг ще полети.
И горе, над присъдите от мрака,
със своята звезда ще заблести.

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)

Днес е време на пълните чаши.
На преялите в земни места.
На сергии и мазни търгаши.
На доволния рев на тварта.

В непрестанен банкет за влечуги
сервитьорът е бесният ад.
Там печели обяд по заслуги
всеки гнусен и зъл психопат.

Като буря суетната мода
сред човешките страсти свисти
и с измами покрил небосвода
евтин господ душите лъсти.

Съвестта като слама прегаря
и на пепел обръща се зла,
а светът Сенаар преповтаря
с пръстни тухли и черна смола.

Властна кула в сърцата мърсува
и съгражда велик Вавилон.
Сляпа гордост над него царува
да изисква от всички поклон.

Поругаван от нейните преси
диамантът блести невредим.
А зад плътните тъмни завеси
луд вилнее проклет херувим.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато те поглъщат дълбини
и мракът към душата ти наднича,
за котвата Христова се хвани,
че тя от дъно клетите извлича.

Надежда в нея Свята се таи,
мечта, която в Правда уповава,
че Бог за тебе светъл дом строи
и даром на сърцето ти го дава.

Светът не ще се дълго продължи
и мъката до време ще приключи.
Понякога най-тъжното тежи,
защото скоро радост ще се случи.

А котвата ще стигне там, отвъд,
най-истинска и непоколебима,
и днес, когато мрази те светът,
напомняй си, че само Бог те има.

Че само Той за тебе е платил
цена, каквато никой друг не плаща.
И който от Завет се е родил,
за котвата Му здраво се прихваща.

Да каже в бъднините: Оцелях!
На дъно бях и с връх Исус дари ме!
Защото Верен всякога Му бях
и славих благодатното Му Име!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)