Автор: classicallpoetry

Всички място под Слънцето имат
да усетят в лъчи радостта –
не светилото в земния климат,
а Христос от небесни места.

Но бленуват ли в тази епоха
приземени от пръст племена,
щом слугите на Царя дойдоха
и дариха им в зов Светлина?

Черен облак покрива сърцата
и във мрачния плен ги държи.
Леден вятър изронва зрънцата,
а светът е тъмница с лъжи.

Коленичат мнозина, и кимат
като роби в бунтовния грях.
Всички място под Слънцето имат,
но Христос не наднича от тях.

И когато залезе на запад,
скрил последните Святи лъчи,
чак тогава нагоре ще зяпат
и ще гледат напразно с очи.

И това е трагичната драма
на душите в безбожния свят –
Бог да свети, а тях да ги няма,
озарени от Дух с Благодат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Съвестта като лъв ще се бори.
До последно ще бъде отпор
срещу всичките гнусни коптори
на безмерния грях и позор.

Ще усеща жестоката палка.
Ще люти в сълзотворния газ.
И дори незначително малка
ще е трън за престъпната власт.

Като твърда последна преграда
тя достойнство и чест ще крепи.
А пък властникът, пътник за ада,
няма никак спокоен да спи.

Своя образ ще вижда в плакати
и присъдите в тях ще чете.
А пред Свят Съдия адвокати
той не ще призове въобще.

Щом е мачкал Закона Господен
сам ще бъде размазан отвъд.
И от Божия Правда прободен
ще е плевел при Страшния Съд.

Съвестта! Запомнете я, властни!
На Отеца е тя прокурор!
Днес народи държите нещастни –
утре чака ви вечен затвор.

Паднал ангел не ще ви опази
и не ще ви откупят пари,
а правдивата участ е тази –
всеки звяр във катрана да ври.

Че когато се съвест пречупи
и моралът от зло омърси –
няма никой душа да изкупи,
нито своя живот ще спаси.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дали от бич или тояга,
дали от облак зли оси,
човекът е готов да бяга
и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва
да се избави от беди,
че Злото щом го атакува
не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен
инстинктът, верен като щит.
Настъпи ли мигът тревожен –
човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,
с което бори се умът,
и с него се обръща всичко
в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е
и тя във плътското боде…
И тук човек е длъжен вече
смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,
с която се крепи духът.
Христос не идва да убива!
Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!
Живот за вечни векове!
И кой от нея ще избяга,
та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.
Духът от Вяра ще е жив.
Отвори ли му Мечът рани –
човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне
с Кръвта невинна на Христа.
И лумнала – не ще угасне
изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Ах, как недопустимо е това…
Дори и богаташът си отива.
Покрива го зелената трева,
а хрониката бързо го изтрива.

И той не е избягал от смъртта,
дори да има златни авоари.
Не се завръщат белите листа
на миналите вече календари.

Каквото занапред да е кроил –
пръстта нулира планове без време.
И най-богат в живота да е бил –
оттатък само спомени ще вземе.

Енигмата е някъде отвъд,
където участта си дух посреща.
Дали ще е утеха или съд –
това без вяра никой не усеща.

И питанката цял живот стои.
Ченгел за всички, че пристига краят.
Парите големецът си брои,
но с тях, уви, не се купува Раят.

Оттатък идва страшното „Защо?“,
а приживе плътта не го съзира.
Жадува юбилей, години сто,
но пак не е готова да умира…

Отлага съдбоносните неща.
Залага на суетните кроежи.
А дойде ли вратата към нощта –
разтваря мракът вечните си мрежи.

Ах, как недопустимо е това!
След смърт да идва сметка неплатена.
И никакви изричани слова
душата да не правят опростена.

Трагично. Като пепел или дим
в следите на безбожната разруха.
А искреният страх, на Бог дължим,
очи не виждат, и уши не чуха…

Но в свършека на този словоред
за живите поука нека има.
С дела човек посява отнапред
това, което в участта си взима…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Любовта има Вечни крила
и в Небето със тях се възнася.
Побеждава злини, теглила,
и Христовата Правда оглася.

На смирения дава копнеж
да пребъдва над земните твари,
че и малката пламнала свещ
предизвиква съдбовни пожари.

Всичко, в Святост родено, лети.
Висината със зов го привлича.
Да не помни скръбта, да прости,
и дори врагове да обича.

Неизменна. В пречисти дела
Любовта е Небесна орлица.
Но със нейните Вечни крила
не събира светец върволица.

Само чисти и Верни в Завет
ще усетят как Огън въздига.
И Любов, що стопила е лед,
чак до Трона Отечески стига.

Нека всеки от нас полети
в свят на толкова хора безкрили.
И ще помним след Райски врати,
че орли на Исуса сме били…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Ще се върна в Небесния Град,
преживял всички скръбни години
и ще бъда завинаги млад
сред Светии и цветни градини.

Ще престане скръбта да боли.
Ще изчезнат сълзите горчиви.
Няма в гръб да ме целят стрели
и злословят уста нечестиви.

Ще пристигна с едната торба,
във която таланти събирах.
И за Господ в чрезмерна борба
многократно на Кръста умирах.

Ще намеря Всевечния Мир
тишина в моя дух да излива,
че жадувал съм аз най-подир
да получа награда правдива.

Не за Слава и Свят ореол
искам в бъдното с Бог да премина,
че слуга не седи на престол,
но слугува смирен на мнозина.

Искам капките Правда в нектар
като сладост докрай да изпия
и да видя лъчистия Дар
във очите на моя Месия.

Тази Вечност ми стига. И знам,
че на Господ слуга ще остана.
Малко камъче в Божия Храм,
потвърдило с Любов Великана…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Това е истинската драма
за мозъка, останал кух.
От чип и платка обич няма,
а само знания без Дух.

В екрана цвете не мирише.
От огън няма топлина.
Не слизат ангели от свише
над клетник, свлякъл колена.

Едната цифрова килия
разцъква робът с интерес.
И всяка грозна простотия
си има точния адрес.

Харесва, логва се, копира.
Пароли помни наизуст.
И моментално коментира
със своя социален вкус.

Каква илюзия значима!
Светът – достъпен като клик!
А там те няма, и те има –
с лице, но някак си безлик.

Но иде време да се случи
кошмар в създадения ред,
когато Съдия изключи
заробващия Интернет.

Ще креснат милиарди твари
във ужас невъобразим,
че всички техни аватари
изчезнали са яко дим.

В системата ще има грешка.
Прогресът ще издъхне в срив.
Приел съдбата си човешка
човекът пак ще бъде жив.

Далеч от мъртвите екрани
и електронната юзда,
по хълмове, гори, поляни
ще търси Смисъл и Следа.

И чак когато ги намери,
а Бог в духа му заблести,
Небето ще отвори двери,
а Злото няма да лъсти…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)